Решение № 5124 от 24.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5124 гр. Пловдив, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330105300 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата А. И. В. от гр. П., моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 286, 78 лева, недължимо платена без основание от нея на ответника по нищожна клауза за заплащане на възнаграждение за гаранция в размер на 286, 78 лева по чл.3, ал.1 от сключен между страните в гр. П. Договор за предоставяне на гаранция № ***************** г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД – гр. София оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за липсата на предпоставки за присъждане в полза на пълномощника на ищеца на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв., а – ако съдът приеме, че такова се дължи – за прекомерност на същото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

1

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД в гр. П. е бил сключен Договор за паричен заем № ************** г., с който това дружество е предало в собственост на ищеца сумата 600 лева, срещу задължението му да я върне в срок от 26 седмици на 13 равни двуседмични вноски, всяка от които в размер на 51, 94 лева, а също така – и че между ищцата и ответника е бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № **************** г., с който ответникът е приел да отговаря солидарно с ищцата пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД за задълженията на ищцата по Договора за паричен заем, срещу възнаграждение от ищеца в размер на 286, 78 лева.

Съдът намира, от събраните по делото доказателства не се установява Договорът за предоставяне на гаранция, и в частност – клаузата на чл.3, ал.1 от този Договор да противоречи на принципа на добрите нрави, да заобикаля материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, да накърнява договорното равноправие между страните и да нарушава предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит – поради което наведените от ищеца доводи за нищожност на тази клауза са неоснователни, и платената по нея сума от ищцата на ответното дружество се явява платена в изпълнение на задълженията на А. В. по Договора за предоставяне на гаранция, а не без основание.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан, и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. В., ЕГН **********, от гр. П., ЖК „**********”, бл.***, със съдебен адрес: гр. П., ул. “************” № ***, адв. С. Н., против Файненшъл България” ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ЖК „Люлин 7”, бул. „Джавахарлал Неру” № 28 – „Силвър Център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от ************** А. В. М., иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 286, 78 лева, недължимо платена без основание от нея на ответника по нищожна клауза за заплащане на възнаграждение за гаранция в размер на 286, 78 лева по чл.3, ал.1 от сключен между страните в гр. П. Договор за предоставяне на гаранция № ********************* г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

2

ОСЪЖДА А. И. В., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Файненшъл България“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и законен представител, юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 360 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3