Акт от 03.02.2022, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- 429/2021
- Подписан
- 03.02.2022
- В сила
- 01.03.2022
Цитирани разпоредби
- чл. 165 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 171, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 9, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2, т. 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 27, ал. 3 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 27, ал. 7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 37и · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 37и, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 37и, ал. 1 и 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 15, ал. 1 и ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 15, ал. 1 и ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 15 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Р Е Ш Е Н И Е № 31 гр. МОНТАНА, 3 февруари 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 13 01 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав, Адм.д. № 429 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
18 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., вр. § 35, ал. 3 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба на М.П.В.,***, чрез адв. Н.М. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/9550#9 от 21.07.2021 г. на Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” София.
В жалбата се твърди, че АУПДВ № 01-6500/9550#9/21.07.2021 г. е издаден в резултат на незаконосъобразно прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. След получаването на писмо с изх. № 01-6500/9550/08.11.2016 г. М.В. представя документи за площите, по отношение на които й е невъзможно да спази поетият агроекологичен ангажимент, а именно: Анекс към договор за наем на пасища, мери - публична общинска собственост от 09.05.2012 г. и Заповед № 133/01.02.2016 г. на Кмета на Община Монтана. Видно от Анекса, в полза на частни лица, на 25.11.201З г., са възстановени земеделски земи, при което общата площ на наетите общински земи е намаляла. За това обстоятелство оспорващата е уведомила ДФЗ още при настъпването му през 2013 г., което е видно и от предоставеното от нея обяснение към писмото на Фонда от 08.11.2016 г., което уведомяване не е оспорено от административния орган в хода на производствата по прекратяване на агроекологичния ангажимент и установяване на публичното държавно вземане. По силата на втория документ, на 01.02.2016 г. е загубила правото да ползва останалите наети от нея общински земеделски земи с обща площ от 536.012 дка или към 01.02.2016 г. единствените площи, за които е имала възможност да изпълнява поетият агроекологичен ангажимент са били притежаваните от нея земеделски земи, които са с обща площ от 2.32 ха. Въпреки това Държавен фонд „3емеделие” само частично е съобразил представените документи и е определил новата референтна площ, взимайки предвид само невъзможността на М.В. да изпълнява агроекологичния си ангажимент по отношение на общинските земи, за които е загубила правото да ползва след постановената от кмета на Община Монтана заповед и е игнорирал представения Анекс към договора за наем, с който анекс същата е загубила правото да ползва частично възстановените на частни лица земеделски земи. В резултат на този пропуск референтната площ неоснователно е била определена на 6.01 ха вместо действителната площ от 2.32 ха. Поради незаконосъобразното определяне на референтната площ, административният орган погрешно е установил и процента на припокриване на площта от пресичане. Действителният процент на припокриване е 98.28%, следователно, през последната пета година от поетия ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания", М.В. е отговаряла на изискването на разпоредбата на чл. 24, ал.
2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. С оглед на изложеното не са налице основанията на чл. 18, ал. 3, т. 3, вр. чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 за прекратяване на агроекологичната помощ, предоставена на М.В. и основанието по чл. 18, ал. 4, б. „в" от Наредба № 11 за възстановяване на 20% от получената финансова помощ, поради което оспореният от М.В. АУПДВ се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. При постановяване на АУПДВ №
01-6500/9550#9/21.07.2021 г. не е взето под внимание нормата на чл.18, ал. 6 от Наредба № 11, според която, в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. „Отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът" е едно от възможните форсмажорни или изключителни обстоятелства, съгласно № 1, т. 4, б.
„в" на Наредба № 11. В настоящия случай, такова форсмажорно или изключително обстоятелство се явява загубата от страна на М.В. на правото да ползва на валидно правно основание земеделските земи за разликата над 2.32 ха до 6.01 ха поради прекратяване на наемното й правоотношение спрямо тези земи в резултат от тяхното възстановяване на частни лица. Действително, макар да не е налице отчуждаване в буквален смисъл на стопанството на М.В., извършеното възстановяване на част от наетите от нея общински земи, представлява непредвидено и непредвидимо обстоятелство, което е настъпило след поемане на ангажимента към ДФЗ през 2012 г. и лишаващо я от правото да заяви за ползване площи в общ размер на 3.33 ха. Дори да съществува законово основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент, липсва основание за частичното възстановяване на получената финансова помощ, поради което процесният АУПДВ е незаконосъобразен и на това основание. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Н.М., който моли отмяна на издадения акт, както и присъждане на разноските по делото. Твърди, че незаявените парцели са такива, които са възстановени на собствениците на имотите, след сключването с Общината на договора за наем, за което Общината е прекратила и договора за наем. Не може да отговори на въпроса зададен от съда, а именно на какво основание не са заявени имотите, установени като такива от вещото лице и които са извън представените доказателства – Заповед и Анекс, които са представили с жалбата пред фонда.
Ответната страна, чрез юрк Н.Й., в с.з. оспорва жалбата и счита, че изложените възражения по прекратяване на агроекологичния ангажимент са неотносими към предмета на спора, тъй като има издаден и влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Моли да се отхвърли подадената жалба и се потвърди оспореният АУПДВ. Твърди, че актът е издаден от компетентен по място, материя и степен орган и е издържан в предписаната по чл. 59, ал. 2 от АПК форма, включително съдържа изложения на фактическите и правни основания за издаването му, които кореспондират помежду си. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до неговата отмяна, като същият е и материално законосъобразен. Моли да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено задължение на РА да предприема необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащания и проекти, финансирани от ЕФ и от държавния бюджет, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, които представляват публично държавно вземане.
Моли също така да се има предвид, че в настоящия случай, последното е установено с влязло в сила уведомително писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент за кампания 2016 г. По делото също така безспорно е установен и размерът на получената сума за кампаниите, описани в оспорения акт.
Моли, с оглед изхода на делото, да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Разпореждане от 25.10.2021 г. и 07 01
2022 г./л. 124, л. 144, на гърба/ настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като при условията на чл. 171, ал. 5 и чл. 9, ал. 3 от АПК на страните са дадени допълнителни указания.
Съгласно Заявление за регистрация 2012 г. оспорващата е кандидатствала по мярка 214 „Агроекологични плащания” 2012 с направление „Възстновяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност”.
С Уведомително писмо изх № 01-6500/9550 от 08 11 2016 г. на Зам Изпълнителен Директор на ДФЗ, получено на ръка на 21 11 2016 г. /л. 31/, М.В. е уведомена, че в резултат на извършени административни проверки процентът на припокриване на заявените за текущата кампания парцели е под 90 %. С писмото е даден 15 дневен срок да бъдат представени доказателства за установяване на обстоятелствата по влязлото в сила изменение на ЗСПЗЗ. По това писмо на 21 11 2016 г. оспорващата е представила доказателства, а именно:
Договор за наем от 09 05 2012 г. с Община Монтана, Анекс към този Договор сключен на 25 11 2013 г. и Заповед № 133 от 01 02 2016 г. на Кмета на Община Монтана за прекратяване наемните правоотношения за части от имоти, изрично посочени в Заповедта, поради разпоредбата на чл. 37и от ЗСПЗЗ /л. 160-167/.
С Уведомително писмо изх № 01-6500/9550 от 17 12 2018 г. на Зам Изпълнителен Директор на ДФЗ, ведно с Приложение № 1 към него, получени на ръка на 23 01 2019 г., М.В. е уведомена за открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007 – 2013 за кампания 2016 г. С писмото е даден 7 дн.ср. за представяне на възражения и доказателства. По това писмо е постъпило обяснение вх. № 01 6500/9550 от 01 02 2019 г. /л. 168/, с което са представени Договор за наем от 09 05 2012 г. с Община Монтана, Анекс към този Догвор, сключен на 25 11 2013 г., Заповед № 133 от 01 02 2016 г. на Кмета на Община Монтана за прекратяване наемните правоотношения за части от имоти, изрично посочени в Заповедта, поради разпоредбата на чл. 37и от ЗСПЗЗ и пълна история на имот 040101 и имот 065025.
С Уведомително писмо изх № 01-6500/9550#3 от 08 02 2019 г. на Зам Изпълнителен Директор на ДФЗ, получено на ръка на 25 02 2019 г. /л. 28/, М.В. е уведомена, че въз основа на постъпило възражение срещу открито производство по прекратяване на многогодишния ангажимент по Мярка 214 и след разглеждане на представените с това възражение доказателства, ДФЗ – РА е приел, че за част от площите е доказана невъзможност да се спази поетият ангажимент, в резултат на изменението на пар. 15 и чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ и площите, за които тези обстоятелства са доказани, са изключени от ангажимента, в резултат на което новата референтна площ е в размер на 6,01 ха. В писмото в табличен вид са посочени номерата на парцелите и кадастралните номера, за които не са представени доказателства. Със същото е даден 7 дневен срок за нови възражения и доказателства.
С Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007 – 2013 за кампания 2016 г. изх. № 01 – 6500/9550#5 от 15 05 2019 г. на Зам Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие”, този административен орган е отказал финансова помощ и е прекратил Агроекологичния ангажимент. Писмото е получено на 04 06 2019 г.
С Уведомително писмо изх № 01-6500/9550#7 от 13 07 2020 г. на Зам Изпълнителен Директор на ДФЗ, оспорващата е уведомена за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. В писмото са посочени изплатените за всяка една година суми и въз основа на чл. 18, ал. 4, б. „в” от Наредба № 11/2009 г., дължимата сума, която следва да се възстанови е 20 % от 54915,84 лева, което се равнява на 10983,17 лева. Писмото е получено на ръка на 24 08 2020 г. /л. 21/ С възражение 01-6500/9550#8 от 01 09
2020 г. /л. 20/, в отговор на Уведомителното писмо оспорващата пояснява, че голяма част от ангажимента е базиран на сключен договор на 09 05 2012 г. с Община Монтана, като през 2014 г. ангажимента е бил намален, което намаление не е било пречка за неговото изпълнение, но с издаването на Заповед № 133/01 02 2016 г. намаляването на площите е надминало границата от 10%, което е причина, за да не може да се изпълни поетият ангажимент. Твърди, че това обстоятелство не е могло да бъде предвидено по време поемането на ангажимента, поради което се позовава на § 1, т. 4, б. „в” от Наредба № 11/2009 г. и счита, че следва да бъде приложен текста на чл. 18, ал. 6 от Наредбата.
С оспорения акт на основание чл. 18. ал. 3 и ал. 4. б. „в", във връзка с чл.
Разпечатката съдържа 26 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6bf9c065-d903-44f9-93f1-a847e41dc9d1