Решение № 950 от 15.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 950 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000502716 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на С. С. А. срещу решение № 1012/20.02.2025г. на СГС, ГО, 11 състав, постановени по гр.д. № 8378/22г. в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание чл.2б от ЗОДОВ над 30000лв. до пълния предявен размер от 270 000лв. и е отхвърлен по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода 05.08.2019г. до 05.08.2022г.

Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от

Прокуратура на РБългария в частта, в която предявените искове са уважени.

Жалбоподателят – ищец излага, че в обжалваната от него част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Правилно е прието, че има нарушение на правото му по чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС, но е постановено в противоречие на стандартите на ЕСПЧ за остойностяване на неимуществените вреди от нарушение на чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС. Съдът не е обсъдил изложените аргументи в исковата молба относно справедливия размер на претендираното обезщетение. Определеното не е справедливо и не отговаря на практиката на съдилищата в страната. Обезщетението трябва да е достатъчно и съразмерно на онова, което би присъдил ЕСПЧ. Позовава се на Решение от 10.11.2004г. по жалба № 64890/01, пар.26 на ЕСПЧ, в което се 1 съдържа скала за остойностяване на неимуществените вреди, както и на други решения на ЕСПЧ.

Сочи, че продължителността на досъдебното производство по отношение на „възродителния процес“ е извън разумен срок.

Позовава се на предубеденост на наблюдаващият прокурор на разследването. Определеното обезщетение е изключително занижено и недостатъчно да поправи само неимуществените вреди от прекомерното забавяне на делото, а още по- малко да поправи глобално всички останали вреди от загубата на възможности, което предвид изключителната продължителност е равносилно на лишаване от достъп до правосъдие и справедливост. Първоинстанционният съд е следвало да констатира целенасоченото бавене на досъдебното производство и неизпълнение на мерките, определени в чл.369 от НПК. Не е съобразена изтеклата абсолютна давност за определяне на размера на обезщетението от забавяне на делото. По отношение на разследваното престъпление тя е изтекла на 13.12.2000г. В тази връзка практиката на ЕСПЧ е, че загубата на възможности, причинена от разглеждане на делото извън разумния срок е основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Неправилно и необосновано съдът е отхвърлил претенцията за законна лихва за периода от три години преди завеждане на иска. Необоснованото забавяне на делото е констатирано преди предявяване на иска в редица определения на наказателния съдът.

Затова моли въззивния съд да отмени решенията на СГС в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи иска по чл.2б от ЗОДОВ изцяло, да му присъди законната лихва върху обезщетението с начална дата 05.08.2019г.

Жалбоподателят – ответник поддържа, че в обжалваната от него част първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че не са представени годни доказателства, които да установяват действително претърпените вреди като пряк и непосредствен резултат от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на наказателното производството. Ангажираните от ищеца доказателства са за вреди от извършените спрямо него репресивни действия по т.нар. „възродителен процес“. Жалбоподателят излага съждения за завишен размер обезщетението, което е присъдено на ищеца и нарушаване на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че ДП № 11-048/99 на ВОП- София се отличава с 2 фактическа и правна сложност и извършването на много по обем процесуално- следствени действия, включително и съдебни поръчки до Република Турция.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната част и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

Страните не са депозирали писмен отговор по всяка от жалбите. В съдебно заседание чрез процесуалните си представители те взаимно ги оспорват.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.2б от ЗОДОВ. В исковата молба ищецът С.

А. твърди, че е пряко пострадал от престъпленията, които са предмет на разследване по сл.д. № 1/91г. по описа на ПВС, преобразувано в сл.д. № 780II/98г. по описа на ВОП-София , а сега ДП № II-048/99г. по описа на ВОПСофия. Сочи, че е бил задържан и лишен от свобода първо в РУ на МВРБургас от 04.01.1985г. до 22.02.1985г., от 22.02.1985г. до 11.04.1985г. е бил задържан и лишен от свобода в затвора в гр. Бургас, от 11.04.1985г. до 24.07.1985г. е бил задържан и лишен от свобода в лагера Белене, а след това от 24.07.1985г. до 15.11.1985г. е бил задържан и лишен от свобода в ГСУ- гр.

София, а от 23.11.1985г. до 28.06.1988г. бил задържан и лишен от свобода в затвора в гр. Стара Загора. През юни 1989г. той и семейството му са били изгонени от страната. Не е извършил престъпление или друго провинение, които да налагат неговото принудително лишаване от свобода. За лишаването му от свобода не са му били връчени каквито и да било документи. Такива е открил по- късно. Във всички места, в които е бил лишен от свобода е бил поставен при крайно лоши условия за живот и лична хигиена. В Турция са създали организация във връзка с осъществяване на комуникация с българските институции във връзка с наказателното дело № 1/91г.

Интересувал се е от разследването и заедно с други лица са изпращали писма. Разпитан е като свидетел през 2002г.

Излага твърдения, че разследващият прокурор е създавал пречки за осъществяване на съдебния контрол над постановлението му за спиране от 04.10.2018г., както и че е бил предубеден. Поддържа, че наказателното дело продължава повече от 30 3 години като това нарушава правото му по чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС.

Прокуратурата като ръководеща досъдебната фаза е отговорна за това забавяне.

Макар и делото да е наказателно, попада в обхвата на горната разпоредба. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съпоставимо с това, което присъжда ЕСПЧ. Претърпял е морални вреди от незаконното му лишаване от свобода и от основни и естествени човешки права. Бил е лишен от правото на личен и семеен живот, правото на достойнство и зачитане на личния интегритет, от възможност да работи и добива трудови доходи, а вместо това е бил принуден да полага безплатен труд, от етно- културната му общност . Бил е лишен от здравни грижи.

Делото е забавяно необосновано, което е равносилно на отказ от правосъдие.

Прекомерната продължителност представлява нарушение на правото му по чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане и приключване на делото в разумен срок като пострадал от деянието, предмет на разследването. Ищецът сочи, че приключването на делото и наказването на виновниците за т.нар.

„възродителен процес“, е било от изключителна важност за него. Поради забавянето на делото е бил лишен от възможността да потърси справедливо репариране на причинените му имуществени и неимуществени вреди от престъплението като граждански ищец. Изпитвал е и продължава да изпитва разочарование от това, че за толкова дълго време няма напредък по делото.

Изпитвал е страх и опасения, че това забавяне ще позволи на обвиняемите да се измъкнат от правосъдието и да останат ненаказани за деянията си. По обвиненията, за които се води разследването, давността е изтекла отдавна.

Тази загуба на възможности следва да се отчете при размера на обезщетението. Позовава се на практика на ЕСПЧ. Счита, че поради забавянето на досъдебното производство причинените му имуществени и неимуществени вреди за периода 1985г.до 1989г. са останали необезщетени.

Неимуществените вреди от лишаването му от свобода за периода м. януари 1985г. до месец юни 1985г. са в размер на 1 260 000лв. Те са причинени в резултат на задържането му и лишаването му от свобода и се изразяват в обичайните и логични страдания поради лишаването му от основни и естествени права за продължителен период от време. Забавянето на делото е довело до загуба на възможността да претендира и получи обезщетение за вредите, причинени от разследваните деяния. Затова моли съда да осъди ответника да му заплати 270 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от 4 нарушаване на правото на разглеждане и приключване на ДП № II-048/99г. на ВОП-София, в едно със законната лихва, считано от 05.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът Прокуратура на Република България оспорва иска. Счита го за недопустим, тъй като липсват доказателства за протекла процедура по Глава трета „А“ от ЗСВ. Позовава се на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ. Тя е в сила от 15.12.2012г. и няма обратно действие. Счита претендираното обезщетение за прекомерно по размер. Прави възражение, че вредите на ищеца не са от забавяне на делото, а от самия „възродителен процес“. Поддържа, че искът е недоказан, тъй като ищецът не е представил доказателства, че е претърпял неимуществени вреди.

ДП № II-048/1999г. на ВОП се отличава с фактическа и правна сложност, като продължителността се дължи и на дадените указания от съда, разпита на значителен брой свидетели, изпращане на съдебна поръчка до Република Турция. Поради това делото е било спряно на 01.10.2002г. Оспорва се началният момент на лихвата за забава. Прави възражение за местна подсъдност.

Не е спорно по делото, че ищецът е бил привлечен като обвиняем и признат за виновен за престъпление по чл.108 във вр. с чл.20, ал.2 и ал.4 във вр. с чл.26, ал.1 от НК като е осъден на пет години лишаване от свободаприсъда № 103/23.11.1985г. по н.д. № 579/85г. на ОС-Бургас. Видно от удостоверение от МП-ГУМЛС е, че той е изтърпял наказанието „лишаване от свобода“ по присъдата от 12.11.1985г. до 28.06.1988г. в затвора в гр. Стара Загора.

Не се спори, че той е бил задържан на гр.София.

26.07.1989г. в ГСУ – ДС,

Не е спорно, че имената С. С. А. и С. Ч. Б. са на едно и също лице.

Не е спорно, че със заповед № I-573/25.03.1985г. на Министъра на вътрешните работи на ищеца е наложена превантивна административна мярка- принудително установяване в Белене за срок от три години.

Видно от справка удостоверение на МВР е, че ищецът по политически причини е бил въдворен в трудово възпитателно общежитие от 04.01.1985г. до 25.03.1985г. и от 24.07.1985г. до 12.11.1985г. За времето от 5

25.03.1985г. до 24.07.1985г. е бил в гр. Белене.

Не е спорно, че за престъпление по чл.162, ал.1 от НК е образувано дело № 1/1991г., а сега ДП № II-048/99г. на ВОП-София. Като обвиняеми лица са били привлечени Т. Ж., Д. С., П. М., Г. А., П. К.. Изцяло производството по него е било прекратено с постановление от 31.05.2022г. на ВОП-София. Този акт е бил обжалван и отменен. Във връзка с това досъдебно производство са представени съдебни актове и обвинителен акт.

Не е спорно, че ищецът е бил разпитван като свидетел по горното досъдебно производство на 13.07.2001г., на 26.06.2002г. и на 04.03.2025г. С молба от 11.09.2017г. е заявил желание да участва като пострадал на основание чл.75, ал.3 от НПК в ДП№ II-048/99г. на ВОП-София.

От заключението на допусната счетоводна експертиза се установява какъв би бил доходът на ищеца за 42 месеца за периода 1982-1984г.

Съдът възприема заключението като компетентно и безпристрастно, но не следва да го обсъжда, тъй като то е изготвено във връзка с иска, по който производството е прекратено.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелят А. е син ищеца. Той заявява, че баща му засегнат от възродителния процес. Бил е в затвора от 1985г. до 1988г. Свидетелства за това с какво се е занимавал баща му преди задържането, както и как семейството е живяло след това. Баща му се е интересувал от наказателното дело, писал е молби до прокурори без да получи отговор. Разпитали са го през 2001г.-2002г. Казали са, че ще има дело, но нищо не се е получавало.