Решение № 262644 от 19.10.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№………… гр.Варна, 19.10.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 21.09.2021 год. в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ при секретаря М.

Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11856/2020 год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба вх.№267358/23.09.2020г., подадена от „Ю.Б.“ АД, ЕИК **** чрез адвокатско съдружие „****“, представлявано от адвокат ****, против Ф.Л.Ф., ЕГН ********** и М.Л.Ф. ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, да бъде признато за установено че:

1/ М.Л.Ф., ЕГН

********** Адрес: *** дължи на „Ю.Б.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** следните суми: сумата от 2088,73 лв./две хиляди и осемдесет и осем лева и 73/стотинки/, представляваща непогасена главница по сключен между наследодателя й ****Ф., ЕГН ********** и „Ю.Б."АД (с предишно наименование „****" АД , а преди това „****"АД, която е правоприемник на „****" АД, съобразно решение на Софийски градски съд от 07.06.2005г., постановено по ф.д. № 10646/1991г.) договор за кредитна карта от 26.08.2003г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 368,53 лв.

/триста шестдесет и осем лева и 63 стотинки/, представляваща дължима договорна лихва за периода 28.11.2014 г. – 21.07.2017 г., сумата 205,85 лв. /двеста и пет лева и 85 стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 28.11.2014 г. – 24.02.2020 г., сумата от 803,80 лв./осемстотин и три лева и 80 стотинки/, представляваща такси за периода от 28.11.2014г. – 24.02.2020г., както и сумата 321,77 лв. /триста двадесет и един лев и 77 стотинки/, представляваща сторените в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

2/ Ф.Л.Ф., ЕГН

********** Адрес: *** дължи на „Ю.Б.”

АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** следните суми: сумата от 2088,73 лв./две хиляди и осемдесет и осем лева и 73/стотинки/, представляваща непогасена главница по сключен между наследодателя му ****Ф., ЕГН ********** и „Ю.Б."АД (с предишно наименование „****" АД , а преди това „****"АД, която е правоприемник на „****" АД, съобразно решение на Софийски градски съд от 07.06.2005г., постановено по ф.д. № 10646/1991г.) договор за кредитна карта от 26.08.2003г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 368,53 лв. /триста шестдесет и осем лева и 63 стотинки/, представляваща дължима договорна лихва за периода 28.11.2014 г. – 21.07.2017 г., сумата 205,85 лв. /двеста и пет лева и 85 стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 28.11.2014 г. – 24.02.2020 г., сумата от 803,80 лв./осемстотин и три лева и 80 стотинки/, представляваща такси за периода от 28.11.2014г. – 24.02.2020г., както и сумата 321,77 лв. /триста двадесет и един лев и 77 стотинки/, представляваща сторените в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 04.08.2003г. ****Ф., ЕГН ********** е подала заявление за издаване на кредитна карта по предварително утвърден образец до „Ю.Б." АД, с който обективира воля да сключване на договор за издаване на кредитна карта, като изявлението е прието на 26.08.2003г., от която дата възниква договорното отношение между картоиздателя /"Ю.Б." АД/ и картодържателя. Твърди се, че по своята същност съглашението за издаване на кредитна карта е договор по общи условия, с които заявителят декларира, че се е запознал и приел, и което представлява писмено потвърждение по смисъла на чл. 16 от ЗЗД, а характерно за този вид кредитиране е, че кредиторът осигурява поддържането на определен кредитен лимит по сметка, чийто титуляр е кредитираният, който избира кога и как да ползва заема. В случай, че не заплати изцяло задължението си в рамките на едномесечния период, то върху ползваната сума започва да се начислява възнаградителна лихва в размер на 18,5 % на годишна база.

Твърди се, че поддържането на картата също е свързано с разноски, които са за сметка на картодържателя, като след погасяване на част или на цялата главница същата става достъпна за ново финансиране.

Твърди се, че в случая заемополучателят преустановява обслужването на дълга, като броят на пропуснатите плащания по месечни извлечения, които не са издължени или са частично погасени преди настъпване на предсрочната изискуемост е 63, а общият размер на просрочената сума преди настъпване на предсрочната изискуемост е 4914,53лв. Твърди се, че това обстоятелство дава право на ищцовата банка да прекрати договора на основание чл. 15 във вр. чл.

15.1., бук. "а" от ОУ, като уведомления за предсрочна изискуемост са изпратени до законните наследниците на починалия междувременно кредитополучател - синът й отв.Ф.Л.Ф., ЕГН ********** и дъщеря й - отв. М.Л.Ф. ЕГН **********, връчени на същите на 21.07.2017г.

Ищецът приема, че именно двамата ответници са пасивно легитимирани страни по делото, тъй като са преки низходящи наследници от първи ред на кредитополучателя и следва да отговарят за нейните задължения. Приема, че доколкото липсват данни за изричен отказ от наследство и подобен не е вписан в особената книга към районния съд, то именно ответниците следва да отговарят за задължението на наследодателя си.

Ищецът твърди, че ответниците следва да отговарят разделно за задълженията на наследодателя си, а именно за всеки от тях следните задължения:

2088,73 лв./две хиляди и осемдесет и осем лева и 73/стотинки/, представляваща непогасена главница по сключен между наследодателя ****Ф., ЕГН ********** и „Ю.Б."АД (с предишно наименование „****" АД , а преди това „****"АД, която е правоприемник на „****" АД, съобразно решение на Софийски градски съд от 07.06.2005г., постановено по ф.д. № 10646/1991г.) договор за кредитна карта от 26.08.2003г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата 368,53 лв. /триста шестдесет и осем лева и 63 стотинки/, представляваща дължима договорна лихва за периода 28.11.2014 г. – 21.07.2017 г., сумата 205,85 лв. /двеста и пет лева и 85 стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 28.11.2014 г. – 24.02.2020 г., сумата от 803,80 лв./осемстотин и три лева и 80 стотинки/, представляваща такси за периода от 28.11.2014г. – 24.02.2020г.

В условия на евентуалност предявяват против ответниците осъдителни искове с правно основание чл.

430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД. Моли в този случай, настоящата искова молба да бъде приета за уведомление за предсрочна изискуемост по отношение на непогасената част от задължениета на отв.Ф.Л.Ф., ЕГН ********** и М.Л.Ф. ЕГН **********.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на отв.Ф.Л.Ф., чрез назначения му особен представител, с който се приема исковата претенция за недопустима, недоказана и неоснователна. Изтъква се, че по делото не е представено удостоверение за наследници, което да удостоверява пасивната процесуална легитимация на ответника. На следващо място приема, че липсват доказателства ответникът да е приел наследството по един от начините посочени в чл.49 ЗН и чл.51 ЗН способи, съобразно трайно установената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика на ВКС по приложението на чл.61, ал.2 ЗН, според която, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството по един от начините посочени в чл.49 ЗН и чл.51 ЗН способи.

Оспорва се наличието на облигационно правоотношение на ищцовата банка с наследодателя на ответниците, както и относимостта на общите условия по отношение на нея, както и размера и дължимостта на претендираните суми. Оспорва се задължението и като погасено по давност. Оспорва се настъпване на предсрочна изискуемост спрямо ответника и представените за това доказателства - уведомление, доколкото липсват доказателства то да е достигнало изибщо до него, или това евентуално не е било сторено преди депозиране във ВРС на заявление за издаване на Заповед по чл.417 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на отв.М.Л.Ф., чрез назначения й особен представител, с която се приема исковата претенция за недопустима, недоказана и неоснователна. Оспорва се наличие на валидно облигационно отношение на майката на ответницата с ищцовата банка. Оспорва се твърдението за смърт на майката на ответницата, доколкото липсват доказателства за това, както и за качеството на ответницата на наследник, съответно на пасивно легитимирана страна по делото. Оспорва се моментът на настъпване на падежа на претендираните задължения и момента на прекратяване на договора. В случай на смърт на майката на ответницата се оспорва приемане на наследството й от страна на самата ответница.

В съдебно заседание ищецът, чрез писмена молба на процесуален представител, поддържа исковата претенция.

Ответникът Ф.Ф., чрез назначения му особен представител поддържа възраженията и отговора.

Ответникът М.Ф., чрез назначения й особен представител поддържа отговора, като изтъква, че предвид представените доказателства за отказ от наследство, следва исковата претенция против нея да бъде отхвърлена.

Съдът, въз основа твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът констатира допустимостта на предявените обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК - въз основа на издадена по ЧГД №3921/2020г. по описа на Районен съд - Варна заповед за незабавно изпълнение; при упражнено в срока по чл.415 ГПК право на кредитора за установяване на вземането по заявлението, за идентични на тези в заповедното производство искове по размер и основание.

В хода на производството бяха представени и приети следните писмени доказателства: Заявление за издаване на кредитна карта от 04.08.2003 г., лична карта №****, уведомление за предсрочна изискуемост до Ф.Ф. с нотариална заверка от

21.07.2017 г., протокол за извършени действия относно връчване на нотариална покана, уведомление за предсрочна изискуемост до М.Ф. с нотариална заверка от 21.07.2017 г., протокол за извършени действия относно връчване на нотариална покана, НА за покупко – продажба № 139 от 2015 г., схема на самостоятелен обект в сграда № ****г., справка от агенция по вписвания № 499187 от 29.04.2021 г. – пет листа, справка от агенция по вписвания № 499154 от 29.04.2021 г. – четири листа, справка от агенция по вписвания № 499179 от 29.04.2021 г.- пет листа, удостоверение за наследници изх.№ 701 от 25.05.2021 г., препис извлечение от акт за смърт ****г., постъпилото на 11.06.2021 г. писмо от Служба Архив при ВРС, удостоверение за вписан отказ от наследство по ч.гр.д.№ 3323/2015 г. от 26.03.2015 г. и определение от з.з. проведено на 25.03.2015 г. за вписване в особената книга водена при ВРС заявения отказ от наследство от М.Ф..

От приложените по делото Удостоверение за наследници изх.№ 701 от 25.05.2021 г. и препис извлечение от акт за смърт ****г. безспорно се установява, че на 10.03.2015г. кредотополучателят **** Ф. е починала и нейни наследници са ответниците в настоящото производство М.Ф.-дъщеря и Ф.Ф.-син.

Така очертания предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти: наличието на претендираното облигационно правоотношение с ****Ф., факта на смъртта на кредотополучателя, обстоятелството, че ответниците са наследници на кредитополучателя и надлежно са приели наследството й, размера на вземането си по основание и размер, вкл. по отделните претендирани пера; да установи основанието за обявената предсрочна изискуемост на кредита както и датата и начина на обявяването й на длъжниците; да установи наличието на индивидуално договаряне клаузите на договора и допълнителните споразумения; съответствието на клаузите от договора и споразуменията към същия, с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.