Решение № 5 от 05.01.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Сливница, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20251890200207 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „............“ ЕООД, с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 23004150/23.04.2025 г., издадено от К.Й.В. – директор Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към Главна Дирекция „Инспектиране на труда“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Я., която поддържа жалбата.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Ганчева, която оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло атакуваното наказателно постановление, анализира събраните доказателствени материали (изцяло и в съвкупност), взе предвид законовите разпоредби, намира за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

На 13.02.2025 година около 11:15 часа, свидетелите Г. Ц. Г. и М. М. М. служители при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” извършили проверка по спазването на трудовото законодателство на обект: строителен обект – „сграда за съхранение на документи В01 и площадкова инфраструктура с въвеждане на етапност“, находяща се в м. Спортното, м.

Гурмазово община Божурище. При проверката е констатирано, че свидетелят С.Л.Г. е полагал труд на длъжност „работник строителство“ в обекта на 1 контрол при жалбоподателя в качеството му на работодател. Между С.Л.Г. и жалбоподателя „............“ ЕООД е бил сключен трудов договор № 6/12.02.2025 г. като уведомление с вх. № 30Е001970870/13.02.2025 г. е заверено на 13.02.2025 г. в 13:27 часа след като С.Л.Г. вече е бил започнал полагането на труд при жалбоподателя.

За констатираното нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ на 24.02.2025 г. свидетелката Г. Ц. Г. – гл. инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” съставила срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-004150.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е представил писмени възражения, с които оспорва нарушението.

Въз основа на съставения АУАН, на 23.04.2025 г. инж. К.Й.В. – директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” - София издала и процесното НП, в което били отразени обстоятелствата по нарушението, фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация по чл. 63, ал. 2 от КГ, като с този административно-наказателен акт на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, евровата равностойност на които се равнява н а 766,94 евро /считано от 01.01.2026 г., валутата на Република България е еврото при фиксиран валутен курс 1 евро = 1,95583 лева - арг. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в България/, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ.

Фактическите обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели; събраните по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставеният АУАН № 23-004150 от 24.02.2025 г., протокол № 2507262 за извършена проверка от 24.02.2025 г., трудов договор № 6/12.02.2025 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 30Е001970870/13.02.2025 г., уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, декларация от С.Г., длъжностна характеристика, служебна бележка за извършен начален инструктаж, протокол за постъпване на работа, заповед № ЧР-43/30.01.2023 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, заповед № 30157/14.02.2025 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, заповед № ЧР-882/28.06.2022 г. на изп. директор на ИА „Главна инспекция по труда, служебно изготвена справка за трудови договори на С.Г..

Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите Г. Г. и М. М., които са очевидци на нарушението. Показанията са категорични, ясни, непротиворечиви, логически последователни и кореспондират с всички писмени доказателства по делото. От показанията се установява, че при извършената проверка е констатирано нарушението. В показанията на свидетелите се съдържа подробна информация за времето, мястото и обстоятелствата около нарушението.

Съдът отчете и показанията на свидетелите Т.Н., С.Г. и С.Н..

Свидетелката Н. е счетоводител при жалбопотаделя, а другите двама 2 свидетели са били работници на проверявания обект. Свидетелката Н. разяснява, че трудовите договори били подписани на 13.02.2025 г., въпреки, че в тях е посочена дата 12.02.2025 г. Според показанията на свидетелите Г. и Н. трудовите договори били подписани от тях след извършване на проверката – следобяд на 13.02.2025 г.

За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло и основава своите фактически изводи върху тези доказателства.

При така изяснените фактически обстоятелства съдът от първа инстанция формира следните свои правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт, и в тази връзка се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

По процедурата:

При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални документа. Компетентни длъжностни лица са съставили АУАН и НП /видно от представените по делото заповеди, длъжностни характеристики и служебни бележки/.

Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец, и съгл. разпоредбата на чл.43, ал.1 и ал.4 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и е изпратен за подписване и предявяване до нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото НП също ясно и недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е 3 нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер. Съдът счита, че нарушението е описано ясно и подробно като е посочен и законовият текст, който е нарушен.

По съществото на нарушението:

Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че в качеството си на работодател е допуснал работник до работа преди да му предостави уведомление до ТД на НАП за сключения трудов договор. Наказващият орган е квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

Законодателят е предвидил писмена форма за действителност за трудовия договор /арг. чл. 62, ал. 1 от КТ/. Според чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Същевременно съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Работодателят няма право да допуска работника до работа преди да му е предоставил тези документи - чл. 63, ал. 2 от КТ. В случая в НП е посочено, че жалбоподателят в качеството си на работодател е нарушил именно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ като е допуснал до работа С.Г. на длъжност „работник строителство“ преди да му предостави копие от уведомлението за сключен трудов договор, заверено от НАП.

По делото се установи, че на 12.02.2025 г. между жалбоподателя и С.Г. е сключен трудов договор № 6/12.02.2025 г., по силата на който на последният е възложено да полага труд при жалбоподателя на длъжност „работник строителство“. По делото е представена и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 30Е001970870/13.02.2025 г., 13:27 ч. От показанията на свидетелите се установява, че проверката по прилагането на трудовото законодателство е била извършена в 11:15 часа на 13.02.2025 г. и към този момент лицето е било допуснато до работа. Следователно при анализа на събрания по делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено по делото, че дружеството жалбоподател, в качеството си на работодател по смисъла на КТ, е допуснал до работа лицето, описано в АУАН и НП, без да му предостави копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ от ТД на НАП. Този установен по делото факт, дава основание да се приеме, че дружеството е осъществило състава на нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ. Изложеното, наред с реално установените от страна на свидетелите действия по изпълнение на трудова функция от страна на Гагов, дават основание да се приеме, че описаното лице е осъществявало трудова дейност при жалбоподателя, към момента на извършване на проверката и преди регистрацията на трудовия му договор в НАП.

4

Основният довод на жалбоподателя е, че наказващият орган неправилно е квалифицирал нарушението като такова по чл. 62, ал. 3 от КТ. Според жалбоподателя доколкото трудовият договор е бил подписан към 16:30 часа на 13.02.2025 г., то нарушението се изразявало в това, че жалбоподателят е допуснал до работа работник преди да има сключен трудов договор. Счита, че с това е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 от КТ. Съдът несподеля тези доводи на жалбоподателя.

Трудовият договор е двустранен договор. Той се счита сключен от датата, на която страните постигат съгласие и го подпишат. От този момент възниква трудовото правоотношение между страните и започва да тече срокът по чл. 62, ал. 3 от КТ, в който работодателят следва да впише данните в регистъра на заетостта към НАП.

В представения трудов договор е посочена дата на сключване 12.02.2025 г. и дата на постъпване на работа 13.02.2025 г. В изпратеното до НАП уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ също е посочена дата на сключване на трудовия договор 12.02.2025 г. като един от реквизитите на уведомлението.

Същата дата се установява и от извършената от съда служебна справка за сключени трудови договори от С.Г.. Отделно от това, житейски нелогично е жалбоподателят да изпрати уведомление до НАП за договор, който все още не е подписан между страните, каквито са на практика твърденията в жалбата.