Решение № 14254 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14254 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110144467 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „С.Т.“ ЕАД срещу Р. Б. К., с която са предявени обективно кумулативно искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Р. Б. К. дължи на „С.Т.“ ЕАД сумите 1434,45 евро/2805,55 лева главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в **********, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 16.06.2025 г. до изплащане на вземането, и 282,98 евро/553,47 лева - мораторна лихва за период от 15.08.2023 г. до 11.06.2025 г.; 16,23 евро/31,74 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 16.06.2025 г. до изплащане на вземането, и 3,95 евро/7,72 лева - мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 11.06.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №35394/2025 г. по описа на СРС.

Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.

153, ал. 1 от ЗЕ. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. Прави искане по чл. 219 от ГПК.

Ответникът оспорва исковете с доводи, че по този казус съществувало влязло в сила предходно решение за процесния имот- N: 49704 от 27.07.2016 г., СРС, с което намира случаят за решен. Ответникът е наемател на имот собственик, на който е Столична община чл. 62, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия от С.Т. ЕАД, във вр. с т.42 от ЗДР на ЗЕ, и поради това, че ответникът е наемател, а собственик е Столична община, то отговорността към ищеца за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за процесния имот е на собственика.

1

Третото лице-помагач „Н.“ АД поддръжа основателност на исковете.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От Заповед №ЖИ-04-Р-005/17.07.1995 г. на кмета на р-н „Люлин“ се установява, че ответникът е настанен в общинско жилище, представляващо процесния топлоснабден имот. Приет е договор за наем от 18.06.2007 г. за същия имот, сключен между ответника, като наемодател, и Столична община, като собственик и наемател, за безсрочно възмездно ползване на имота. Изложеното дава основание на съда да приеме, че ответникът се явява облигационен ползвател на имота по силата на сключения договор за наем.

Клиенти на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, които ползват на облигационно основание топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили индивидуален договор при публично известните общи условия директно с ищеца, напр. обективиран в заявление за откриване на партида или изходящ от длъжника документ, с който признава възникването на правоотношението, напр. подписан от него индивидуален отчет (в случая отчетите са съставени при условията на неосигурен достъп). Не се твърди и не се доказва, че наемателят е сключил индивидуален договор за продажба и доставка на топлинна енергия, напр. чрез подаване на молба-декларация за откриване на партида, включително съгласие на собственика на имота, че ползвател е наемателят и следва да се счита за клиент на топлинна енергия при условията на чл. 64 от ОУ. Не се представят доказателства наемателят да е придобил правото на собственост върху имота или ограничено вещно право на ползване през исковия период. Ето защо съдът, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства, намира, че ищецът не установи пълно и главно наличието на първата материална предпоставка за възникване на спорното право, а именно наличието на валидно облигационно отношение с ответника по договор за продажба на топлинна енергия.

Предвид на разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, за това, че „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“, то трябва да се изясни, че за да бъде ангажирана отговорността на наемателя на недвижимия имот за заплащане на сумите за потребена топлинна енергия е необходимо по делото да бъде доказано наличието на индивидуален договор за продажба на топлинна енергия между наемателят и „С.Т.“ ЕАД. Съдът отчита, че според уговорката в чл. 5.4 от договора за наем ответникът е поел задължението при подписването му да представи документи, удостоверяващи, че е открил партиди за консумативните разноски, каквото естество имат тези за доставка на топлинна енергия. При липса на такива, както е в настоящия случай, то отговорността е за наемодателя и собственик на имота – Столична община. (вж. в този смисъл и Решение № 1055 от 18.02.2026 г. по възз. гр. д. № 9368/2024 г. на СГС, Решение № 4119 от 27.06.2025 г. по възз. гр. д. № 5803/2024 г. на СГС, Решение № 4938 от 30.07.2025 г. по възз. гр. д. № 2

11325/2024 г. на СГС, Решение № 3319 от 30.05.2025 г. по възз. гр. д. № 13350/2023 г. на СГС и др.)

За пълнота следва да се отбележи, че обстоятелството, че едно лице е собственик на имота, но друго е сключило индивидуален договор за покупкопродажба на топлинна енергия, не води до извод нито за солидарност между тях (каквато нито е предвидена в договора, нито в закона – арг. чл. 121, ал. 1 ЗЗД).

Когато не се установява пълно и главно, че наемателят е сключил индивидуален договор, пасивно материално легитимиран да отговаря по иска за заплащането на стойността на потребената топлинна енергия следва да се приеме, че е собственика, съответно вещният ползвател на имота. Противното не може да се черпи от правилото на чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Този извод е обусловен от една страна от обстоятелството, че активно материално легитимиран по този иск е единствено наемодателят (дори когато последният не е заплатил предварително сумите – така напр. Решение № 11 от 1.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 560/2010 г., III г. о., ГК), но не и трето лице – дружества предоставящи съответни комунални услуги. От друга страна фактът, евентуално наемателят да твърди, че заплаща дължимите суми не може еднозначно да бъде ценен като признание за наличие на облигационно отношение между страните. Действително, в правилото на чл.

73 от ЗЗД е предвидено, че задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника (т.е. ако се касае за задължение intuito personae) – в този смисъл Решение № 400 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1756/2014 г., IV г. о., ГК, според което „…изпълнението от третото лице погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника, така както ако самият длъжник би изпълнил. След изпълнението кредиторът не може да иска нищо повече от длъжника, тъй като тази облигационна връзка престава да съществува - тя е погасена от изпълнението. Плащането от трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото задължение и длъжника. Тези отношения обаче нямат никакво значение за удовлетворения кредитор. Съгласно чл. 74 ЗЗД третото лице се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, ако е имал интерес да изпълни или има иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, ако е изпълнил без да има интерес от това.“ – съответно плащайки задължението на наемодателят, наемателят изпълнява задължението си по договора за наем по чл.

232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като по този начин и двете задължения се погасяват (на наемодателя към третото лице и на наемателят към наемодателя). Ето защо съдът приема предявените искове за неоснователни.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „С.Т.“ ЕАД, с ЕИК:*******, срещу Р. Б. К., с ЕГН:**********, за признаване за установено, че Р. Б. К. дължи на „С.Т.“ ЕАД сумите 1434,45 евро/2805,55 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в **********, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 16.06.2025 г. до изплащане на вземането, и 282,98 евро/553,47 лева мораторна лихва за период от 15.08.2023 г. до 11.06.2025 г.; 16,23 евро/31,74 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 16.06.2025 г. до изплащане на вземането, и 3,95 евро/7,72 лева - мораторна лихва за период от 3

16.07.2022 г. до 11.06.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №35394/2025 г. по описа на СРС.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Н.“ АД на страната на ищеца „С.Т.“ ЕАД.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4