Решение № 417 от 26.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева в присъствието на прокурора С. Анг. С. Р. Д. Н. като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Частно наказателно дело № 20241100203568 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.32 ал.1 вр чл.16 ЗПИИРКОРНФС.

То е образувано въз основа на Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214 относно прилагане на принципа за взаимно прилагане на финансови санкции, изпратено от компетентния австрийски орган – Berzirkshauptmannschaft Linz - Land. В това Удостоверение се посочва, че срещу санкционираното лице Н. Х., от гр.София, ж.к. ****, е била постановена административна санкция от 470 евро за това, че не е представил в указания му с писмо от 19.10.2023 г двуседмичен срок да съобщи кой е бил собственикът на МПС с определен регистрационен номер (не е посочен в удостоверението), управлявано на 21.02.2023 г в 07,39 чака в Ансфелден на Автомагистрала 1, на пътен километър 147, 291 с посока към държавната граница, като в този период не е представил информация по този въпрос и не е посочил друго лице, което може да представи тази информация.

СГП посочва, че следва да се уважи искането, доколкото са налице законовите предпоставки за това.

В съдебно заседание засегнатото лице не се явява, доколкото е установено, че не живее на адреса, посочен пред общинските власти. Служебно назначеният му защитник оспорва искането, като иска да се отхвърли, доколкото няма данни при постановяване на финансовата санкция да е било спазено правото на лично участие на засегнатото лице.

1

Софийски градски съд, 16 състав, след като се запозна с доводите на страните и представените по делото доказателства, установи следното:

Австрийски административно-наказващ орган – Berzirkshauptmannschaft Linz – Land – е издал Решение от 12.02.2024 г по преписка BHLL/923100080642/23, имащо качеството на наказателно постановление, против Н. Х. за това, че след като на 19.10.2023 г е бил изрично поканен с получено от него писмо в двуседмичен срок да съобщи кой е бил собственикът на МПС с определен регистрационен номер (не е посочен в удостоверението), управлявано на 21.02.2023 г в 07,39 чака в Ансфелден на Автомагистрала 1, на пътен километър 147, 291 с посока към държавната граница, не е представил в указания му двуседмичен срок информация по този въпрос и не е посочил друго лице, което може да представи тази информация.

При това положение му е наложено административно наказание „глоба“ от 470 евро и допълнително още 5 евро разноски по производството.

Било е издадено Удостоверение по чл.4 ал.2 по Рамково решение 2005/214 относно прилагане на принципа за признаване на финансови санкции.

Копие от акта, определящ тази санкция, е бил изпратен на домашния адрес на Н. Х., на немски и български език, като писмото се е върнало с отбелязване „непотърсен“.

Съдът е установил, че Н. Х. не живее на този адрес от 6 години.

При така установените факти съдът приема, че актът за налагане на административна санкция от 470 евро не следва да бъде признат и изпълнен.

На първо място са спазени формалните изисквания за това. Налице е Удостоверение, имащо изискуемите реквизити. Касае се за акт на несъдебен орган, с който е наложена финансова санкция за нарушение на правила, относими към движението по пътищата. А това води до извод, че не се налага проверка за двойна наказуемост. Макар и в Удостоверението да не е направена такава отметка, като нарушението не е определено като такова, относимо към правилата за движенията по пътищата, все пак, видно от словесното описание на деянието, се касае именно за нарушение, свързано с управление на МПС по пътищата в Австрия, и по-конкретно заплащане на такса за замърсяване. Това е сродно с изрично посочените в т.3 от Удостоверението, респективно чл.30 ал.2 т.1 ЗПИИРКОРНФС хипотеза на нарушение на правилата за движение по пътищата относно неспазване на време за управление и за почивка, както и опасни товари. Поради което с оглед преценка дали санкцията следва да се признае не е необходимо да се търси български аналог на това нарушение.

На второ място не са налице основания императивните за отказ.

Няма данни глобата вече да е била платена – изцяло или отчасти.

2

При все това е налице основанието за отказ по чл.35 т.8 ЗПИИРКОРНФС.

Видно от постъпилата справка от сезиращия австрийския орган, на адреса на засегнатото лице е било изпратено писмо с приложено копие от санкциониращия акт; то не е било връчено поради неоткриване на лице, на което да се връчи (така следва да се тълкува отбелязването „непотърсен“ или на френски „non réclamé“). При това положение австрийският санкционен орган е приел, че неговият акт е редовно връчен, че санкционираното лице е съгласно с глобата – като е отбелязал в Удостоверението като дата на влизане в сила на санкционния акт именно датата на неоткриване на засегнатото лице на адреса.

Следва да се приеме, че австрийският орган не е положил добросъвестни усилия за уведомяване на санкционираното лице. Същото в действителност от шест години не живее на този адрес, поради което и обективно не е било възможно да му се връчи Решението, с което му е наложена финансовата санкция. Би следвало адм.наказващия орган да положи допълнителни усилия за установяване на този адрес, за да може да гарантира правото на лична защита.

Също така обстоятелството, че австрийският санкционен орган неправилно е разчел вписването в обратната разписка на препоръчаното писмо не сочи на негова добросъвестност. На първо място се касае за типизирани изявления, които се ползват от всички европейски пощенски служби; поради което и изразът „непотърсен“ или на френски „non réclamé“ не би следвало да води до извод, че санкционираното лице е признало задължението си. На второ място, доколкото се касае за българско засегнато лице, е можело, вкл с помощта на автоматични средства за превод, да установят какво означава на немски език българската дума „непотърсен“, като съответно предприемат допълнителни усилия за редовното връчване на акта.

Поради което не отговаря на действителното положение отбелязването в Удостоверението, че санкционираното лице е било уведомено за Решението за налагане на финансова санкция и не го е обжалвало.

Поради това, доколкото не е било спазено правото на лично участие на санкционираното лице, финансовата санкция не следва да бъде призната.

Воден от горното

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането Berzirkshauptmannschaft Linz – Land за признаване на негово Решение от 12.02.2024 г по преписка BHLL/923100080642/23, с което на Н. Х., от гр.София, ж.к. ****, е била постановена административна санкция от 470 евро за това, че не е представил в указания му с писмо от 19.10.2023 г двуседмичен срок да съобщи кой е бил собственикът на МПС с определен регистрационен номер (не е посочен в 3 удостоверението), управлявано на 21.02.2023 г в 07,39 чака в Ансфелден на Автомагистрала 1, на пътен километър 147, 291 с посока към държавната граница, като в този период не е представил информация по този въпрос и не е посочил друго лице, което може да представи тази информация.

Определението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7 дН. срок от узнаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4