Протокол № 366 от 26.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 366 гр. Пазарджик, 26.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова

Сложи за разглеждане докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20265200500290 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателят КОЛОВАГ АД, редовно призован, не се явява. За него се явява юрк. К. Д. Д., редовно упълномощена.

Ответникът И. Т. П., редовно призован, не се явява. З а него се явява адв.

И. С. Т., редовно упълномощен.

ЮРК. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГП

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът ДОКЛАДВА, постъпило Становище вх. № 5569/15.05.2026 г. от жалбоподателя „Коловаг“ АД, чрез пълномощник – юрк. К. Д., с изложено становище, относно отговора на въззивната жалба, като се твърди, че той не оборва нито едно от твърденията на ответната страна за пороци на първоинстанционното решение. Поддържа се, че отговорът не само, че не съдържал релевантни аргументи срещу основанията за обжалване, но с него се правил и опит за нарушение на процесуалните правила на въззивното производство. Твърди се, че ищцовата страна се е опитвала да заобиколи чл.

1

266, ал. 1 от ГПК, като едва с отговора на жалбата навежда нови доводи, които е имала възможност да заяви пред първата инстанция, но не го е сторила.

Нито с исковата молба, нито с целия процес пред първата инстанция, ищецът не бил оспорил връчването от работодателя на икането за даване на обяснения по чл. 193 от КТ. Това връчване било извън очертания от ищеца спорен предмет на делото. Твърди се още, че ищецът опитвал да подведе съда с разказ, как работодателят не бил оспорил твърдението в исковата молба за разговор с „негов представител“, относно отсъствията на ищеца от работа.

Това твърдение било категорично оспорено на стр. 3 от отговора на исковата молба. Сочи се, че след като ответната страна – работодател твърди отрицателния факт доказателствената тежест за обратното е на работника.

Ищецът не се бил справил с това.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 155/12.02.2026 г. постановено по гр.д. № 20255220104491 по описа на Районен съд – Пазарджик Е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО И Е ОТМЕНЕНО на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на И. Т. П., ЕГН ********** от с. Семчиново, ул. “Тридесет и трета“ № 6, общ.

Септември, обл. Пазарджик, извършено със Заповед № 234 от 02.07.2024 г., издадена от инж. Емил Йончев, изпълнителен директор на „Коловаг“ АД, ЕИК 112131492, със седалище и адрес на управление: гр. Септември, ул.

„Любен Каравелов“ № 2В, общ. Септември, обл. Пазарджик.

ОСЪДЕНО Е „Коловаг“ АД, ЕИК 112131492, със седалище и адрес на управление: гр. Септември, ул. „Любен Каравелов“№ 2В, общ. Септември, обл. Пазарджик, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. С. Т. от Адвокатска колегия Пазарджик, с личен номер 1100037544, с адрес за кореспонденция, град Пазарджик, ул. „Цар Самуил“ № 28, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 550.66 евро, равняваща се на 1077,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна.

ОСЪДЕНО Е „Коловаг“ АД, ЕИК 112131492, със седалище и адрес на управление: гр. Септември, ул. „Любен Каравелов“ № 2В, общ. Септември, обл. Пазарджик, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 25.56 евро, равняваща се на 50,00 лв.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от "КОЛОВАГ" А Д , чрез пълномощник - юрисконсулт К. Д., против Решение № 155 от 12.02.2026 г. по гр.д. № 20255220104491 по описа за 2025г. на Районен съд гр. Пазарджик. На основание чл. 258 и следващите от ГПК, се обжалва като неправилен и незаконосъобразен този съдебен акт. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Твърди се, че първоинстанционния съд бил игнорирал напълно 2 възраженията и свързаните с тях доводи и доказателства на ответната страна в процеса. Това тежко процесуално нарушение било обуславящо за цялостната неправилност на съдебното решение. Съгласно константната съдебна практика, съдът бил длъжен да прецени в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички допустими, относими и представени своевременно доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства. В този смисъл били постановени много съдебни решения, включително на ВКС.

Това било принцип, норма, постулат на честния и справедлив процес. Твърди се, че цялата фактическа обстановка според съда и всички изводи в мотивите му, били преразказ на исковата молба. Сочи се, че първи основен спорен въпрос в процеса бил дали исковата молба е подадена в рамките на двумесечния срок по чл. 358, ал.1 т.2 от КТ. Съдът бил игнорирал напълно довода на ответника, в отговора на исковата молба, че дори при недостатък на връчването, чрез нотариус на уволнителната заповед, то за най-късна дата на връчване на уволнителната заповед следвало да се приеме 11.06.2025 г., следователно исковата молба, подадена на 17.11.2025 г., била просрочена.

Този довод бил доказан с представено разпореждане от 11.06.2025 г. по ч.гр.дело № 20245220104936 на Пазарджишкия районен съд. Разпореждането съдържало констатация на съда по частното гражданско дело, неоспорена от П., че към 11.06.2025 г. И. Т. П., като длъжник, вече бил получил заповед за изпълнение, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ТПК. Заповедта за изпълнение също била представена, като доказателство по гр. д. № 4491/2025 г. В заповедта за изпълнение се съдържали всички обстоятелства, относно дисциплинарното уволнение на И. П., а именно безпричинното отсъствие на същия от работа, процедурата по чл. 193 от КТ за даване на обяснения, липсата на такива обяснения, издаването на уволнителната заповед, нейното връчване от нотариуса и липсата на предявени искове по КТ срещу уволнението. След като бил уведомен за всичко това на 11.06.2025 г., настоящият ищец не бил извършил никакви действия по оспорване на своето уволнение до 17.11.2025 г., следователно на 17.11.2025 г. исковата молба била подадена извън рамките на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1 т. 2 от КТ.

Твърди се, обстоятелствата, от които съдът правел извод за връчване на уволнителната заповед на дата 17.09.2025 г., били идентични с тези, от които можело да се приеме 11.06.2025 г. за дата на връчване - и в двата случая ставало въпрос за връчени съдебни книжа. Нямало логично обяснение, защо едните съдебни книжа били предпочетени пред другите.

Независимо, че към съобщението до П. по ч.гр.д. 20245220104936 не било приложено копие от самата уволнителна заповед, нейното издаване и наличие, като писмено доказателство в частното гражданско дело, по което П. бил длъжник, било пределно ясно. В мотивите на тук обжалваното решение, съдът посочвал, като пример за правилно връчване на уволнителната заповед, изпращането на писмо по пощата с посочване на съдържанието му. В този случай, към съобщението от пощенската служба до работника, също не била приложена самата заповед, по бездействието на получателя, според съда, водело до фикция на връчване. На този фон не ставало ясно, защо съдебното 3 съобщение, заедно с разпореждането на съда с много повече информация за уволнението, дори не било обсъдено от съда, като доказателство.

Твърди се, че имало и други пропуски на съда по този първи спорен въпрос, свързани с нотариалната покана за получаване на уволнителната заповед от ищеца и констативния протокол на нотариус Хантова № 137/31.07.2024 г., според който трябвало да се приеме, че връчването е осъществено на 23.07.2024 г. Нотариалната покана била официален удостоверителен документ в частта, в която нотариусът удостоверявал връчването (дати, подписи на получателя или отказ за получаване). Това удостоверяване имало обвързваща доказателствена сила пред съда. Ако се оспорел фактът на връчване, официалното удостоверяване от нотариуса се приемало за вярно до доказване на противното, чрез специална процедура по чл. 193 от ГПК. Твърди се, че съдът бил отрекъл доказателствената сила на нотариалната покана от ответника до ищеца за получаване на уволнителната заповед без процедурата по чл. 193 да бъде поискана от ищеца и без да бъде открита от съда. Според съдебната практика, това било съществено процесуално нарушение.

Сочи се, че ответникът е направил изрично оспорване истинността на документ, представен от ищеца, като в отговора на исковата молба, в раздела за становище по писмените доказателства, изрично било записано, че се оспорва истинността и официалната удостоверителна сила на т.н. „разписка за получаване на книжа по гр.д. 2699/2025г. “, тъй като на нея липсва подпис на получател и освен това-не отговаря на формата за съдебен документ, с който се връчват и получават съдебни книжа, това е формата, която се залепва по реда на чл. 47 от ГПК, следователно този документ не можел да служи, като годно доказателство за отразените в него обстоятелства, вкл. за датата на връчване 17.09.2025 г. Съдът не отразил това изявление на ответника по никакъв начин, но обосновал мотива си да приеме 17.09.2025 г. за дата на връчване на уволнителната заповед, именно с оспорената разписка за получаване на книжа от ищеца по гр.д. № 2699/2025 г.

Вторият основен спорен въпрос, бил дали уволнителна Заповед № 234/02.07.2024 г. била издадена в рамките на двумесечния срок по чл. 194, ал.

1 от КТ, като съдът бил игнорирал напълно довода на ответника в отговора на исковата молба, че за дата на открИ.е от работодателя на дисциплинарното нарушение на ищеца, не следвало да се приема денят 16.04.2024 г. Правило впечатление, че за разлика от връчването на уволнителната заповед, връчването от нотариус на заповедта на работодателя № 127 от 16.04.2024 г. за даване на обяснения от ищеца по чл. 193 от КТ, не е коментирано от ищеца в първоинстанционното производство. Съдът също бил възприел тази заповед за редовно връчена. Това означавало, че обстоятелствата, отразени в протокола на нотариуса № 104 от 28.06.2024 г. са безспорни. Едно от тях било отсъствието на ищеца от адреса в с. Семчиново, поради пребиваването му в чужбина. В същия период - от 04.04.2024 г. /деня на първата самоотлъчка/ до 02.07.2024 г. /дата на уволнителната заповед/, ищецът в първоинстанционното произиводство не се бил явявал на работа, въпреки съществуващото трудово правоотношение с жалбоподателя. Сочи се съдебна практика в този смисъл.

4

Сочи се, че в отговора на исковата молба били изложени логични съображения, че за дата на открИ.е на нарушението можело да се приеме денят 27.06.2024 г., в който бил изтекъл срокът, даден от нотариуса на ищеца за получаване на Заповед № 127/16.04.2024 г. Очевидно било, че към деня на издаване на Заповед № 127 от 16.04.2024 г., работодателят изобщо не бил наясно, дали отсъствието на ищеца било нарушение или не. Работодателят не бил длъжен сам да издирва работника, за да изясни причината за отсъствието му, работодателя, бил длъжен само да поиска обяснения за това от работника.

Подобно било отсъждането по този въпрос в голям брой решения на ВКС.

Твърди се, че вместо да обсъди възраженията на ответната страна в горния смисъл, съдът безкритично и необосновано възприел гледната точка на ищеца в исковата молба, че датата на узнаване на нарушението е датата на заповедта по чл. 193 от КТ-16.04.2024 г., а срокът по чл. 194, ал. 1 от К Т бил започнал да тече от 17.04.2024 г. В съдебното решение липсвало обосноваване на този извод.

Третият основен спорен въпрос бил, дали по същество работникът бил извършил нарушението „неявяване на работа в течение на два последователни работни дни"- чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ. Отговорът на този въпрос, според съда, бил отрицателен, тъй като работодателят бил уведомен по надлежния ред за отпуска по болест на ищеца, т.е. отсъствието не било допуснато от ищеца в първоинстанционното производство и не било доказано от ответника. Освен това, според съда, правото на защита на ищеца било накърнено от разминаването между издадените от работодателя заповеди в частта, относно периода, в който работникът не се бил явил на работа.