Определение № 348 от 21.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 348 гр. Пловдив, 21.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20265000500332 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, във вр. чл.129, ал.3 от ГПК, образувано по Частна жалба вх.№4417/23.04.2025 г., подадена от Д. П. И. и Б. Е. Х. – П., двете чрез адвокат А. К., срещу Определение №406/07.04.2025 г. по гр.д.№515/2024 г. на Софийски окръжен съд, В ЧАСТТА МУ, с която се връща исковата молба вх.№37622/20.04.2023 г. на СГС, същата с вх.№6719/09.07.2024 г. от регистратурата на Софийски окръжен съд, В ЧАСТТА Й по предявените от двете ищци Д. П. И. и Б. Е. Х. – П., искове с правно основание чл.2в от ЗОДОВ, и е прекратено производството по гр.д.№515/2024 г. на Софийски окръжен съд в тази част. Релевирани са оплаквания за неправилност на определението в тази част. Съдът е върнал исковата молба в посочената част, като е приел, че предявените искове са с правна квалификация по чл.2в от ЗОДОВ. Правната квалификация на иска следва да се определи от решаващия съд, поради което не е налице основание за връщане на исковата молба, поради дадената правна квалификация от други съдилища, чиято преценка не обвързва съда, пред който е висящо производството. В изпълнение на дадените от съда указания ищците са представили подробни уточняващи молби, с които са изпълнили указанията на съда изцяло.

Настоява се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирани и надлежно представлявани страни с правен интерес, приведена е в съответствие с изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. На основание чл.129, ал.3, изр.второ от ГПК, препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.

В изпълнение на правомощията си по чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение 1 на служебното задължение на съда да следи за редовността на исковата молба и допустимостта на образуваното пред него производство, поради което е допустим.

По правилността на обжалваното определение, при условията на пълен въззив, настоящият състав на съда намира следното:

Производството е било образувано по Искова молба вх.№37622/20.04.2023 г., с която са предявени обективно съединени искове, предявени от всяка от двете ищци Д. П. И. и Б. Е.

Х., с цена на иска от 100 000 лв. за всяка ищца, за солидарно осъждане на ответниците Прокуратура на Република България, както и правоприемниците на Специализирания наказателен съд и Специализирания апелативен съд, да заплатят на всяка от ищците сумата от 100 000 лв. представляваща претендирано обезщетение за претърпените от всяка от ищците неимущетвени вреди, ведно със законната лихва върху главницата на обезщетението, за периода „от момента на увреждането“.

С Разпореждане №9161/26.04.2023 г. по гр.д.№4676/2023 г. на СГС съдът е оставил исковата молба без движение, с указания за отстраняване в едноседмичен срок на нередовностите на исковата молба, като се посочат ответниците по предявените искове, както и адреси за призоваването им; конкретните допуснати нарушения спрямо всяка една от ищците, чрез посочване в какво се изразява действието или бездействието на ответниците, съответно в какво твърди да се състои противоправността му - кое е предписаното от закона поведение, от което ответниците са се отклонили, съответно – кое гарантирано от закона право на ищеца е нарушено чрез всяко конкретно действие или бездействие на ответниците; конкретно изложение на понесените вреди от всяка от ищците, в това число какви са понесените телесни болки и страдания, ако се твърдят телесни увреждания или заболявания - какви са същите за всяка ищца и в причинна връзка с кое нарушение са възникнали; да се уточни от коя дата се претендира законна лихва върху обезщетенията.

Указанията са връчени на процесуалния представител на ищците на 30.05.2023 г., и в срок по пощата е постъпила Молба вх.№54200/07.06.2023 г., с което в изпълнение указанията на съда се уточнява, че вторият ответник е Софийски градски съд, като правоприемник на СНС, а третият ответник е Апелативен съд – София, като правоприемник на АСпНС, и се уточняват адресите за призоваването им. Указанията за уточняване на отделните нарушения на ответниците са изпълнени чрез препращане към мотивите на постановената присъда по НОХД №2617/2017 г. на СНС, че отделните нарушения, без същите да са изрично посочени, като към молбата е приложено копие от мотивите към същата присъда. Уточнява се, че моментът на показният арест на ищците е 17.04.2018 г., и същите претендират законна лихва от деня, следващ тази дата, като дата на увреждането. Направено е искане за удължаване на срока за изпълнение на останалите указания на съда.

С оглед на уточняването, че един от ответниците е СГС, всички съдии от състава на съда са се отвели от разглеждането на делото, и същото е изпратено за разглеждане на СОС, където е образувано като гр.д.№515/2024 г. на СОС. С Разпореждане №1036/27.08.2024 г. по гр.д.

№515/2024 г. на СОС исковата молба отново е оставена без движение, с указания ищците да 2 отстранят нередовностите на исковата молба, като посочат телефонен номер на пълномощника си; да конкретизират претърпените от тях вреди, за които претендират обезщетение; да посочат изрично обстоятелствата, на които основават исковите си претенции, т.е. действията и/или бездействията на всекиго от ответниците, за които твърдят, че са им причинили подлежащите на обезщетяване вреди; ако предявяват искове по чл. 2, ал.

1, т. 8 от ЗОДОВ, да обосноват допустимостта и правния интерес от предявяване на тези искове срещу ответниците СГС и САС; да обосноват претенцията си за солидарно осъждане на тези ответници с Прокуратурата на Република България; ако предявяват искове по чл. 2в от ЗОДОВ, да обосноват допустимостта и правния интерес от насочване на тези искове срещу посочените ответници, да посочат, коя конкретна норма (или норми) от правото на ЕС е била нарушена с изяснените съгласно т. 3 действия и/или бездействия на посочените ответници, да посочат в какво се изразява явното нарушение на общностното право от тези действия и/или бездействия; да представят преписи от исковата молба съобразно броя на ответниците; да внесат държавни такси съобразно вида и броя на предявените искове; да посочат банкова сметка или друг начин на плащане, съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.

Указанията са връчени на процесуалния представител на ищците на 24.09.2024 г., и в срок е депозирана по пощата Молба вх.№9508/05.10.2024 г., с която процесуалният представител на ищците изпълнява указанието за посочване на своя телефонен номер, представят указания брой преписи от исковата молба, но по отношение на останалите указания иска продължаване на срока за изпълнение на указанията, поради затруднен контакт с ищците, едната от които е задържана, а другата в тежко здравословно състояние. С Разпореждане №1180/04.10.2024 г. съдът е продължил срока за изпълнение на указанията до 22.10.2024 г. включително.

В продължения срок е постъпила Молба вх.№10241/23.10.2024 г., с която се конкретизират подробно претърпените от всяка от ищците морални вреди от действията на всеки от ответниците. Сочи се, че причинените на ищците вреди са в нарушение на националните правни норми, както и на международноправната рамка за защита на основаните права, която е част от националното законодателство на основание чл.5, ал.4 от Конституцията, както и на законодателството на ЕС, като конкретно се сочи в нарушение на забраната за нечовешко и унизително третиране в чл.29 и чл.31 от КРБ, както и в нарушение на чл.3 и чл.8 от ЕКЗПЧОС; нарушение на презумпцията за невиновност чрез показна публичност в нарушение на чл..31, ал.1 от КРБ ,чл.16 от НПК, чл.6, ал.2 от ЕКЗПЧОС, чл.48 от ХОПЕС и чл.3 от Директива 343/16; нарушение на забраната за дискриминация, в частност - на основание пол, гарантирана от чл.6 от КРБ, чл.14 от ЕКЗПЧОС, Правото на ЕС „при действия, с които „мачовски“ представители на прокуратурата – мъже, са превърнали в обект на зрелищност и реклама на дейността на институцията две беззащитни жени“.

С Разпореждане №1588/30.12.2024 г. по гр.д.№51582024 г. на СОС съдът указва на ищците в едноседмичен срок да уточнят: Ако предявяват искове по чл. 2в от ЗОДОВ, 1.1. да обосноват допустимостта на тези искове срещу посочените ответници, като изрично заявят, кои от тях 3 са правораздавали като последна инстанция при постановяване или извършване на увреждащите ги актове или действия; 1.2. да посочат, коя конкретна норма (или норми) от правото на ЕС е била нарушена с посочените в уточняващата молба действия и/или бездействия на тези ответници, 1.3. да посочат, в какво се изразява явното и достатъчно съществено нарушение на общностното право (т.е на така уточнените конкретни норми) от тези действия и/или бездействия на уточнените съгласно т. 1.1 надлежни ответници; 2. Ако предявяват искове по чл. 2, ал. 1, т. 8 от ЗОДОВ: 2.1. да обосноват допустимостта на тези искове срещу ответниците СГС и САС, т.е. поддържат ли заявеното в т. 4.2. т. 4.3 от уточняващата молба, с оглед обстоятелството, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 8 от ЗОДОВ, надлежен ответник по иск по чл. 2, ал. 1, т. 8 от ЗОДОВ може да бъде само орган на досъдебното производство, но не и съд; 2.2. да посочат съставомерни фактически действия по чл. 2, ал. 1, т. 8 от ЗОДОВ, с които ответниците са извършили нарушение по този нормативен текст, като заявят, кой, кога и по какъв начин е разгласил конкретни материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или е направил изрично публично изявление, в което ищците са били представени като виновни; 2.3. да обосноват претенцията си за солидарно осъждане на ответниците СГС и САС с Прокуратурата на Република България, с оглед горните обстоятелства. 3. Ако предявяват други искове, а не искове по чл. 2в и чл. 2, ал. 1, т. 8 от ЗОДОВ – да заявят изрично, какви са те, като посочат техните фактически и правни основания, както и надлежните ответници по тях; 4. Да представят попълнени и подписани декларации за имуществено и семейно състояние (приложените формуляри), както и - по тяхна преценка - други документи по чл. 83, ал. 2 от ГПК, имащи отношение към искането им за освобождаване от заплащане на държавна такса.

5. Да посочат банкова сметка или друг начин на плащане за ищцата Д. И., съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК. 6. Да посочат телефонен номер на пълномощника си.

В срока за изпълнение на указанията е постъпила Молба вх.№641/22.01.2025 г., с която отново се изпълнява указанието за представяне на телефон на пълномощника на ищците, и се уточнява, че ищцата Д. И. няма банкова сметка и не може да открие такава, тъй като обективно е в невъзможност да направи това, поради изтърпяване на ефективно наказание „лишаване от свобода“. Във връзка с указанията на съда да се обоснове допустимостта на исковете по чл.2в от ЗОДОВ се уточнява, че страната няма задължение да дава правна квалификация на исковата претенция и съдът не е обвързан от дадената такава, като задължение на съда е да определи правната квалификация на исковите претенции. Във връзка с указанието да се уточни кои ответници са правораздавали като последна инстанция се уточнява, че увреждащите действия на втория и третия ответник, с които ищците са били поставяни в стъклена клетка в съдебната зала по време на производството във връзка с мерките им за неотклонение, не са сваляни белезниците им и др., са действия по администриране на делото, които не подлежат на самостоятелно обжалване, и в този смисъл втория и третия ответник са действали като съд от последна инстанция. По отношение на указанията за посочване на нарушените правни норми, се сочи, че вече са били уточнени с предходната уточнителна молба. По поставените въпроси във връзка с исковете по чл.2, ал.1, т.8 от ЗОДОВ, се сочи необходимост от обсъждане с ищците, за което отново моли за 4 продължаване на срока за изпълнение на тези указания.