Определение № 4905 от 14.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4905 гр. София, 14.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20268002102229 по описа за 2026 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против решение №.30/12.02.26 по г.д.№.384/25 на АС Бургас в частта, с която е потвърдено решение №.669/07.08.25 по г.д.№.58/24 на ОС Бургас за отхвърляне на предявените от касатора срещу Е. Ж. П. и К. Т. Г. искове за отнемане в полза на държавата на подробно описано в решението имущество.

Ответните страни Е. Ж. П. и К. Т. Г. оспорват жалбата; претендират разноски.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е приела, че с решение №.940/04.10.23 на КПКОНПИ /сега КОНПИ/ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от Т. К. Г. във връзка с извършена проверка по реда на чл.107 ал.2 ЗОНПИ, започнала след уведомление от РП Бургас /вх.№.УВКПКОНПИ 374/ 24.03.22/ за образувано против него досъдебно производство за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.1 НК /измама/; същото попада в обхвата на чл.108 ал.1 т.10 ЗОНПИ, ответницата Е.П. е лице във фактическо съжителство с проверявания Т.Г., а ответникът К. Г. техен син; поради това и тяхното имущество, при наличие на законовите предпоставки за това - чл.142 ал.2 т.3 и т.5 ЗОНПИ, подлежи на отнемане по реда на ЗОНПИ.

Въз основа на обсъждане на събраните доказателства, в това число писмени, свидетелски показания и заключения по допуснатите експертизи във връзка с установяване на приходите и разходите, нетния доход за целия проверяван период и размера на несъответствието, съдът 1 е намерил следното: При извършване на икономически анализ в приходите на ответниците трябва да се включват като пера: начално салдо по банкови сметки 1355,90лв;доходи от трудови правоотношения 41166,66лв; социални помощи и обезщетения 18042,44лв; усвоени кредити 50000лв; обезщетения от застраховки 6492,75лв и 40000лв дарение от родители на ответницата-или общо 150565лв; съобразно приетото в решение №.283/28.05.25 по г.д.

№2758/24 на ВКС вноските в банковите сметки на ответниците от трети лица са техен приход, тъй като увеличават размера на вземането им спрямо съответната банка и водят до нарастване на имуществото им; разход представляват внесени по банкови сметки от проверяваното лице суми-те са негови налични пари в брой, които с внасянето по банкова сметка стават собственост на банката, а проверяваното лице придобива вземане срещу съответната банка; това вземане е част от имуществото му, а внесените пари не могат да бъдат отнети от банката; в този случай на отнемане подлежи вземането - субективното облигационно право, което проверяваното лице е придобило срещу банката в случай, че е налично в края на проверявания период; тъй като не се твърди, че внесените по банкови сметки на проверяваното лице суми от трети лица са налични в края на проверявания период, то те не следва да се включват в икономическия анализ като приходи /ТР №.4/18.05.23 по тълк.д.№.4/21, ОСГК на ВКС/; същото се отнася и до възстановени суми по банкови сметки и бонуси. За разходи през проверявания период са приети както следва: разходи за издръжка 136001,57лв; разходи за погасителни вноски по банкови кредити и банкови карти 70794,72лв; разходи за платени застрахователни премии 689,39лв; разходи за платени данъци, такси и глоби, плащания по изп. дела 26297,95лв; разходи за пътувания в чужбина 6624,35лв; разходи за обучение 4000лв - общо 244407,98лв. При определяне на размера на разходите съдът не е взел предвид извършените плащания на ПОС терминал и изтеглени суми от банкови сметки в брой в общ размер от 469788,37лв, тъй като те не представляват извънредни разходи-позовал се е на решение по г.д.№.2758/ 24г на ВКС, съгласно което за внесените и изтеглени в рамките на проверявания период суми от банкови сметки важат съображенията, изложени в мотивите към т.2 ТР №.4/18.05.23 по тълк.д.

№.4/21, ОСГК на ВКС - с изтеглянето на сумите вземанията се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица; част от това имущество стават изтеглените суми в брой, за които в случая не се твърди да са налични в края на проверявания период; затова въпросните суми не следва да бъдат включвани в икономическия анализ нито като разход, нито като имущество; що се отнася до сумите за придобиване на МПС, отчуждени в рамките на проверявания период, както и получените от тяхната продажба средства, тъй като не се твърди последните да са налични в края на проверявания период, съобразно приетото в ТР №.4/08.05.23 по тълк.д.№.4/21, ОСГК на ВКС, те не представляват имущество по смисъла на пар.1 т.4 ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието. Нетният доход е определен в размер на 93842,98лв, като е посочено, че съобразно трайната практика на ВКС той не може да е отрицателна величина, а при недостиг на средства следва да се приеме за нулев. При това положение стойността на имуществото към края на проверявания период е в размер на 154681,45лв, при нулев нетен доход - което означава, че е налице значително несъответствие 2 по смисъла на пар.1 т.3 от ЗОНПИ.

Независимо от горното предявеният иск за отнемане на незаконно придобито имущество е намерен за неоснователен поради липса на връзка между незаконната дейност и придобитото имущество. Отразено е, че, противно на изложеното във въззивната жалба, в практиката на ВКС /реш.№.347/19.06.25 по г.д.№.2323/24 на ВКС и др./ последователно се поддържа становището, че по смисъла на ЗОНПИ не е достатъчно установяване на „значително несъответствие“ в имущественото състояние на ответниците, за да се направи извод за наличие на незаконно придобито имущество - необходимо е да се установи незаконната дейност и връзката между възможните доходи от незаконна дейност и придобитото имущество. Тази връзка /пряка или косвена/ може да бъде установена при условията на пълно главно доказване или чрез обосновано въз основа на обстоятелствата по делото и правилата на формалната логика предположение; едва след това имуществото, за което не е доказан законен източник, ще се смята за незаконно придобито. Съдът е намерил за неоснователни възраженията на Комисията, изложени във въззивната жалба, че с изискването за връзка /пряка или косвена/ между доходи от незаконна дейност и придобито имущество се въвежда ново изискване за уважаване на иска, непредвидено в закона.

Посочил е, че поставеното изискване е такова по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, ратифицирана и приложима за България, която е нормативен акт от по-висша степен и с която на първо място следва да се съобразяват в дейността си законодателният орган /чл. 28 ал. 3 ЗНА/, съдилищата и администрацията /чл.5 ал.4 от Конституцията/. Същото се отнася и за решенията на ЕСПЧ, които дават задължително тълкуване на Конвенцията и улесняват държавите при прилагането й, за да не се допусне неправомерно засягане на човешките права – респ. държавата да понесе съответни санкции, ако чрез своите органи е допуснала такова засягане.

Поради това и съдилищата са длъжни да съблюдават дали това изискване е налице или не.

Съгласно чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в интерес на обществото и съгласно указанията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Безспорно отнемането на имущество по ЗОНПИ е намеса в правата по чл.1 от Протокол 1; необходимата намеса трябва да е законна и в обществен интерес и да постигне справедлив баланс между нуждите на общия интерес и правата на засегнатите лица, като тези предпоставки следва да са кумулативно налице.

Налице е първата предпоставка-тъй като ЗОНПИ и предхождащите го закони предвиждат възможност за отнемане на имущество от лицата при определени условия, както и втората намесата в мирното ползване на притежания е с легитимна цел в обществен интерес. Следва освен това, обаче, да е спазен и принципът на пропорционалността чрез постигане на справедливия баланс между обществения интерес и правата на засегнатите лица.

Позовавайки се на практика на ЕСПЧ, въззивната инстанция е приела, че намесата не е пропорционална, когато: целта може да бъде постигната с алтернативни, по-малко ограничителни мерки от конфискацията, санкцията има неограничен характер, се засягат притежания на трети лица, не е установена най-малко връзка между поведението на лицата 3 и твърдяното нарушение, не е установена връзка между имуществото, за което се иска конфискация, и престъпна дейност, вкл. когато се отнася за нетрудови доходи, ако не е установено, че са придобити от престъпна дейност; предвид изложеното когато не е установена изискуемата връзка между имуществото, за което се иска гражданска конфискация, и престъпна дейност, или административно-наказателната дейност, с които възможността за такава конфискация се свързва, е нарушен принципът на пропорционалност за постигане на справедливия баланс между нуждите на обществения интерес и правата на засегнатите лица - а това препятства извършването на гражданската конфискация. В конкретния случай безспорно е установено, че Т. Г. е осъден с влязла в сила присъда за извършено престъпление „измама“, като при това е набавил за себе си имотна облага в размер на 90000щ.д., която не е възстановена на пострадалото лице. Доколкото във въззивната жалба се твърди, че голяма част от имуществото, вкл. недвижимият имот и няколко автомобила, е придобито след извършване на престъплението - и по този начин се обосновава връзката между генерирани доходи от престъпна дейност и придобито с тях имущество, а в исковата молба е посочено, че сумата 90000щ.д. не е налична и не е установено да е трансформирана в реални активи, т.е. в имущество, е намерено, че последното опровергава твърденията в жалбата, че именно след извършване на престъплението е придобито имущество, част от което се претендира да се отнеме, т.е. със средствата от престъпната дейност; при положение, че Комисията признава, че с имотната облага, придобита в резултат на престъпление, не е придобито имущество, това означава, че претендираното за отнемане такова не е придобито от незаконна дейност; не се твърди и Т.Г. или ответниците да са извършвали друга незаконна дейност, попадаща в обхвата на чл.108 ЗОНПИ. При тези обстоятелства предявеният иск е приет за неоснователен и подлежащ на отхвърляне.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай.

Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК /въпроси №.1-№.9/ и чл.280 ал.1 т.3 ГПК /въпрос №.10/ във връзка с въпросите: 1. „При какъв доказателствен стандарт следва да се установява връзката между незаконната дейност и придобитото имущество - чрез пълно главно доказване или е достатъчно логическо предположение, основано на съвкупната оценка на доказателствата?“; 2. „Следва ли да се приеме липса на връзка между незаконната дейност и придобитото имущество единствено на основание, че не е установена конкретна трансформация на средствата от престъпната дейност в определени активи, когато по делото е установено значително несъответствие между имуществото и законните доходи на лицето?“ /реш.№.71/4.02.26 по г.д.№.2534/25, IV ГО, реш.№.464/9.07.24 по г.д.№.3939/23, IV ГО/; 3.„Допустимо ли е отъждествяването на придобитото и наличното в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на пар.1 т.3 ДР на ЗОНПИ?“; 4. „Съществува ли норма в приложимия закон, съгласно която размерът на нетния доход има значение за определяне размера на несъответствието, само ако е положителна величина?“ /реш.№.95/19.02.25 по г.д.№.704/24, ІІІ ГО, ТР №. 4/18.05.23 по тълк.д.№.4/21, ОСГК на ВКС/; 5. „Представляват ли „разход“ и следва ли като такъв да 4 намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход, внесените суми по банкови сметки, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“/ТР №.4/18.05.23, реш.№.97/18.05.18 по г.д.№.3224/17, реш.№.71/4.02.26 по г.д.№.2534/25; 6.