Решение № 916 от 17.11.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. Благоевград, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210101359 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова молба, от „А* ЕИК: * със седалище и адрес: гр. С*****, представлявано от управителите П****чрез юрк. Е*** пълномощник на управителите срещу С. А. С., ********** с адрес: Благоевград, 2700, ж.к.

„А***

Ищецът твърди, че ответникът е сключил на 20.03.2019 година Договор за потребителски кредит № 546761 със „С**, по силата на който е получил сумата от 800, 00 лева срещу което се съгласил да върне 12 вноски в по 166, 90 в срок до 20.03.2020г. когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %. Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „С** да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на е - mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит. Горепосочения договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие /ЗПФУР/.

Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разС.ие, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разС.ие. При сключването на процсния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разС.ие е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за 1 предоставяне на финансови услуги от разС.ие, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разС.ие - едно или повече.

Твърди, че ответникът С. А. С., ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г. „С**като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А* ЕИК *, а вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1, извадка от която е приложена към настоящата искова молба. Твърди, че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и е уведомление, изпратено на посочения от потребителя имейл адрес. Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. Тъй като задължението не е изпълнено, е депозирал заявление по чл. 410 ГПК, издадена е заповед за изпълнение, но с Разпореждане по ч.гр.д. № 642/2025 г. по описа на РС Благоевград ищецът е уведомен, че длъжникът С. А. С., ********** е депозирал възражение срещу издадената заповед, в законоустановения срок, поради което моли съда да постанови решение, с който да признае за установено по отношение на ответника С. А. С., ********** че същият дължи на „А*“ с ЕИК: **вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. № 642/2025 г. по описа на Районен съд - Благоевград и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, както следва: главница в размер на 800, 00 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 200, 47 лв. за периода от 20.03.2019 г до 20.03.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 994, 70 лв. за период от 20.03.2020 г. до 27.02.2025 г.; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, като за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В срока за отговор на исковата молба не е депозиран такъв от ответника.

В проведеното по делото открито съдебно заседание е постъпило писмено становище от С. С*чрез адв. Р*в което прави искане съдът да отхвърли предявения иск за сумата на главница от 800, 00 лева до пълната претендирана такава от 1995, 17 лева, т Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Ответникът не оспорва сключване договор за потребителски кредит № 546761/20.03.2019 г. със „С* с описани в исковата молба параметри, което се установява по делото и с приетите писмени доказателства - договор за потребителски кредит № 546761/20.03.2019 г., погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, допълнителна информация по чл. 8 ЗПФУР, искане за кредит, история на изпратените имейл съобщения към клиента, история на изпратени смс съобщения към клиента, общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разС.ие, уреждащи отношенията между „Стик-кредит“ АД и потребителите, разписка за извършено плащане № 2000000175244736/20.03.2019 г.,

С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024г. г. „С*като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника на цесионера „А*, ЕИК *, а вземането срещу ответника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение № 1.

Изготвено е уведомление за цесия относно договор за кредит № 546761/20.03.2019 г. до ответника по делото, което няма данни да е било връчено на ответника.

Видно от приложеното към настоящото гр. дело № 1359/2025г. по описа на РС 2 Благоевград ч.гр.д. № 642/2025г. по описа на Районен съд – Благоевград в полза на ищеца в производството срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите – предмет на производството, срещу която длъжникът в срок е възразил.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Исковете са предявени в срока по чл. 415 ГПК, поради което исковете са допустими.

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД чл. 6 от ЗПФУР, вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за главница по договор за кредит; с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - за вземането за договорна лихва; с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД - за вземането за лихва за забава.

Ищецът следва да установи по иска с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД чл. 6 от ЗПФУР, вр. с чл. 9 ЗПК: възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание, сключен между ответната страна и „С**, като ответникът е получил претендираната сума и се е задължил да я върне, ведно с възнаградителна лихва в претендирания размер; наличието на валидни правоотношения по договор за предоставяне на поръчителство и договор за поръчителство, по силата на който ищецът е поел задължение срещу възнаграждение да обезпечи вземанията на кредитора срещу длъжника, че е уведомил ответника за отправено към него от кредитора искане за плащане и за самото плащане; изискуемост на задълженията на ответника; наличието на валиден договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил процесните вземания; съобщаването на цесията на ответника от първоначалния кредитор или негов пълномощник.

В тежест на ответника е да докаже, че е платил задължението си на кредитора.

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД:- ищецът следва да установи наличието на уговорка, постигната между цедента и ответника, в качеството им на страни по твърдения договор за паричен заем, за дължимост от страна на ответника на договорна лихва; размер на претендираната договорна лихва и настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя за заплащането на последната.

Ответникът - погасяване на задължението, касаещо претендираната договорна лихва по договора за паричен заем, както и своите възражения.

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл.

86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на главен дълг, произтичащ от процесния заемен договор и наличието на уговорка, според която задължението за главница става изискуемо на определена дата, или наличието на отправена покана до длъжника, периода и размера на претендираната лихва.

При установяване на горното, ответникът следва да докаже - погасяване на задължението за лихва за забава, както и своите възражения.

В настоящият случай съдът намира, че процесната клауза - чл. 17 в договора за предоставяне на потребителски кредит, сключен между страните по делото, е недействителна. С разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

3

7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК. В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от законодателя в чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11 и т. 12, както и че чл. 11, ал. 1, т. 8 и т. 9а и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на нормата на чл.

19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за кредит. В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Според съда посочения в договора ГПР - 53, 22 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/. Това е така, тъй като предвиденото в чл. 17 от Договора, условие за предоставяне на обезпечение, представляващо изискване към Потребителя, в срок до 3 (три) дни от сключване на Договора за кредит, да осигури обезпечение по договора, като предостави банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочени от условия в същия член от договора. Предвидената съгласно чл. 20 неустойка, дължима от ответника ако не изпълни задължението си по чл. 17, а именно неустойка в размер на 2002.80 лв. следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита. В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност, при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което не е позволило на ответника да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК.