Решение № 68 от 14.03.2022, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Сандански, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Галина Ас. Герганова като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20211250101211 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на ЕЛК. АНГ. К., с ЕГН**********, и Р. К. Г., с ЕГН-**********, против „***************“-ЕАД, с ЕИК:*********, за установяване, че не дължат изпълнение на вземането по изпълнителен лист от 09.10.2015г., издаден от Софийски градски съд по т.д.№ 6192/2015г., поради погасяване на вземането по давност.

Правно основание- чл.439 от ГПК.

Сочи се в исковата молба, че ответникът е образувал срещу ищците изпълнително дело № *******/2021г. по описа на ЧСИ ******, вписан в КЧСИ с № ****, въз основа на издаден изпълнителен лист на 09.10.2015г. по гр.д.№6192/2015г. по описа на СГС, за заплащане на олихвяема сума в размер на ****лв., ведно със законната лихва върху нея от 27.05.2015г. до окончателното й изплащане, и неолихвяема сума в размер на 891,74лв. Сочи се още, че с изх.№12366/23.07.2021г. им е била изпратена покана за доброволно изпълнение, ведно с копие от изпълнителен лист и уведомление за прехвърляне на вземанията, по силата на което „*****“-ЕООД, с ЕИК:*****, е прехвърлило на „*****“-ЕАД, с ЕИК:*****, вземането по договор за заем № ****, сключен на 10/14/2011г. между „********“-ЕООД и ищците по делото. Твърди се, че ищците са депозирали пред ЧСИ ********** възражение, тъй като съгласно съобщение с изх.№10126/05.03.2020г. от ЧСИ **********, с рег.№ 856, е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство по изп.д.

№61/2016г., образувано по молба на „**************“-ЕООД, въз основа на издадения 1 изпълнителен лист от СГС на 09.10.2015г., на основание решение на арбитражен съд по арб.дело № 554/2015г. на арбитър adhoc ****. Твърди се, че ищците не дължат сумите по изп.д.№ 332/2021г. по описа на ЧСИ **** поради погасяване на вземането по давност, тъй като от датата на издаване на изпълнителния лист са изминали повече от 5 години, през който период „*****“-ЕООД е бездействало, като в рамките на изп.д.№61/2016г. по описа на ЧСИ ***** не е било извършено нито едно валидно изпълнително действие и давността не е била прекъсвана. В подкрепа на иска се представят писмени доказателства.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Същият оспорва, че вземането му е погасено по давност, като твърди, че давността е прекъсвана многократно. В тази връзка твърди, че давността е прекъсната на 07.01.2016г. с депозираната на тази дата молба от „*****“ по изп.д.№61/2016г. по описа на ЧСИ ****, с която молба на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, като е поискано и налагането на запор върху банковите сметки на длъжниците, разкрити в Банка ***-ЕАД, както и че на 27.01.2016г. са били изпратени запорни съобщения до Банка ***-АД, ****-АД и ****България-АД относно ищцата ЕЛК. АНГ. К. и до Банка ***-АД и ******-АД относно ищцата Р. К. Г.. Твърди се, че давността е прекъсната и на 29.01.2016г. с присъединяване на взискатела ТД на НАП по отношение на ищцата Е.К..

Твърди се, че давността е прекъсната и с депозираната на 21.04.2016г. от Е.К. молба по делото за разсрочване на вземането, с която се е задължила да прави ежемесечни доброволни вноски. Твърди се, че давността е прекъсната и с направената на 30.12.2016г. вноска в размер на 50лв., както и че последната вноска, направена във връзка с подадената молба от длъжника, е през м.04.2018г., поради което по отношение на непогасения остатък от дълга не е изтекла погасителната давност. Твърди се, че след като изп.д.№61/2016г. е било прекратено, новият взискател по цедирания дълг е изтеглил изпълнителния лист и въз основа на него е било образувано на 23.07.2021г. ново изпълнително производство по изп.д.

№332/21г. по описа на ЧСИ *****, като с молбата си за образуване взискателят е поискал извършване на справки за имущественото състояние на длъжниците, налагането на запори и насрочване на опис на движими вещи, което отново е прекъснало давността. Твърди се, че на 23.07.2021г. са изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците, като с тях са били уведомени и за насрочен опис на движими вещи за 13.09.2021г. В подкрепа на становището си сочи писмени доказателства.

По делото са приложени копия на двете изпълнителни дела- изп.д.№61/2016г. по описа на ЧСИ **** и изп.д.№332/21г. по описа на ЧСИ *.***

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.10.2011г. е сключен договор за револвиращ заем №*** между „***”-ЕООД, от една страна като кредитор, и Р. К. Г. и ЕЛК. АНГ. К., от друга страна, съответно като клиент и солидарен длъжник, с предмет-заемна сума в размер на 2000лв. /представеният договор ведно с Общите условия към него/.

На 07.01.2016г. „****”-ЕООД е подало до ЧСИ **** молба за образуване на изпълнително 2 дело въз основа на издаден изпълнителен лист от 09.10.2015г. по т.д.№6192/2015г. по описа на СГС, по силата на който Р. К. Г. и ЕЛК. АНГ. К. са осъдени да заплатят на „****”-ЕООД сумата от 6818,48лв., заедно със законната лихва от 27.05.2015г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от 522,74лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение, сумата от 85лв.-разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50лв., представляваща заплатена държавна такса по издаване на изпълнителен лист.

Изпълнителният лист е издаден на основание подлежащо на изпълнение решение № 554/27.05.2015г. по вътрешно арбитражно дело №554/2015г. по описа на арбитър ****. В подадената молба кредиторът е поискал проучване на цялото имуществено състояние на длъжниците, възложил е всички действия по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ,както и е поискал да бъдат наложени запори в Банка ***. По тази молба е образувано изп.д.№ 61/2016г. по описа на ЧСИ ***. На 28.01.2016г. съдебният изпълнител е наложил запори по вземанията на длъжниците в Банка ****-ЕАД, в „****-АД и Уникредит Булбанк-АД. По изпълнителното дело е присъединен като взискател и Държавата в лицето на НАП за вземане от публичен характер. След получаване на поканата за доброволно изпълнение, на 21.04.2016г. Е.К. е депозирала по изп.дело молба за разсрочване на вземането, като се е задължила да прави ежемесечни вноски. На 30.12.2016г. е направена вноска в размер на 50лв. от Е.К..

„****”-ЕООД е прехвърлила вземането си от Р.Г. и Е.К. в полза на „****“-ЕАД с договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018г. /представеният договор, ведно с приложенията към него/. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия, като до Р. К. Г. и ЕЛК. АНГ. К. са изпратени уведомления в тази насока с известия за доставяне, които са върнати непотърсени.

С постановление за прекратяване от 05.03.2020г. ЧСИ *** е прекратила изпълнителното производство по образуваното пред нея изп.д.61/2016г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, и е постановила да се извърши отбелязване, че последното извършено плащане от Е.К. е на 30.12.2016г. На 11.03.2020г. ****“-ЕАД, в качеството му на пълномощник на „****”ЕООД, е получило обратно изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано това изп.дело. Въз основа на този изпълнителен лист „*“-ЕАД е подало на 23.07.2021***г. молба до ЧСИ Ш*** за образуване на изпълнително производство срещу длъжниците Р. К. Г. и ЕЛК. АНГ. К. за събиране на вземането си. В молбата е поискано да се извърши опис на движими вещи и запор на банкови сметки на длъжниците. По тази молба е образувано изп.д.№332/21г. по описа на ЧСИ ****. Същия ден до длъжниците са били изпратени покани за доброволно изпълнение, ведно с уведомление за прехвърляне на вземания, като те са били уведомени и за насрочен опис на движими вещи за 13.09.2021г. На 24.08.2021г. длъжниците са депозирали възражение пред ЧСИ ****, като се позовават на изтекла погасителна давност.

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим: Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от неговото предявяване-установи се, че ищците са длъжници по изп.дело № 332/2021г. по описа на частен съдебен изпълнител *, а ответникъ***т е взискател по 3 същото. Правният интерес от предявяване на иска се определя от твърденията в исковата молба, че ищците не дължат изпълнение по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, поради настъпили факти след издаването му, а именно:изтекъл давностен срок.

Предявеният иск е неоснователен:

Ищците са предявили отрицателен установителен иск за недължимост на вземането по издаден изпълнителен лист срещу тях въз основа на съдебно изпълнително основаниеподлежащо на изпълнение решение № 554/27.05.2015г. по вътрешно арбитражно дело №554/2015г. по описа на арбитър *****. Ищците основават иска си на настъпила погасителна давност. Давността на установено със съдебно решение вземане е пет години (чл.117, ал.2 от ЗЗД). Тъй като арбитражното решение е приравнено на съдебното решение /и то се ползва със сила на пресъдено нещо и има изпълнителна сила/, то и за него важи правилото на чл.117, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл е несъстоятелен довода на пълномощника на ищците, че изпълнителният лист е издаден на несъдебно изпълнително основание и давността за него е три, а не пет годишна.

Страните не спорят, че давността е започнала да тече от 09.10.2015г.-датата на издаване на изпълнителния лист. Спори се дали давността е прекъсвана.

Съгласно чл.116, б.”в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност (чл.117, ал.1 от ЗЗД). Видно от мотивите по т. 10 на тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№2/2013г., „п рекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица”. Давността се прекъсва и с признанието на вземането от длъжника. Съгласно решението на ОСГТК на ВКС по т.10 на цитираното тълкувателно решение, когато изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Изхождайки от събраните по делото доказателства съдът намира, че давността по отношение на процесното вземане е прекъсвана многократно, а именно: на 28.01.2016г. с налагането на запори на банковите сметки на длъжниците и последвалото присъединяване на кредитор-Държавата в лицето на НАП; на 21.04.2016г. с подаване на молба от длъжника Е.К. за разсрочване на вземането и с която се е задължила да прави ежемесечни доброволни вноски, която молба представлява признание на задължението; на 30.12.2016г.-с направената вноска в размер на 50лв. от Е.К., което е и последното извършено от нея плащане по изп.д.№ 61/2016г. по описа на ЧСИ ****. Предвид на прекъсването на давността 4 в хода на това изпълнително производство, то давността изтича на 30.12.2021г. /след предявяване на настоящия иск/. Освен това се установи, че има образвано ново изпълнително производство / изп.дело № 332/2021г. по описа на частен съдебен изпълнител ***/, по което също взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ и са предприети действия, които прекъсват давността, а именно на 23.07.2021г. е насрочен опис на движими вещи за 13.09.2021г., което изпълнително действие отново прекъсва давността.