Решение № 4954 от 16.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4954 гр. Пловдив, 16.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330113675 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по подадена жалба от К. Д. С., ЕГН: **********, срещу Заповед за полицейско задържане на лице, рег. № 438зз-235 от 14.08.2025 г., издадена от Л. К. Д. на длъжност – *** в група 02 ПКП в сектор КП при ... РУ – Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа.

В жалбата се излагат съображения, че жалбоподателя страдал от безсъние, поради което поръчал онлайн медицински коноп, който се предлагал като лицензиран и разрешен от закона. Възразява се, че жалбоподателя все още не бил отворил пратката, когато бил задържан за притежание наркотични вещества. Оспорва се, че издадената заповед била незаконосъобразна поради липса на правно основание за задържане на жалбоподателя, доколкото същият не е държал високорискови наркотични вещества, а в условията на евентуалност поради липса на умисъл за това. Моли се за отмяна на оспорената заповед за задържане като нищожна и незаконосъобразна, издадена при нарушение на административно-производствените правила и при липса на мотиви, които да обосноват издаването й. Претендират се разноски.

В указания срок от ответника Л. К. Д. – *** в сектор „К. п.“ в ... РУ при 1

ОДМВР - Пловдив, е постъпил отговор, с който се оспорва депозираната жалба. Излагат се съображения, че заповедта съдържа всички необходими реквизити по чл. 74, ал. 2 ЗМВР, издадена е от компетентен орган в предвидената в закона форма, спазени са административнопроизводствените правила и е приложен правилно материалния закон. В тази връзка се посочва, че по отношение на лицето са били налице данни за извършено престъпление.

Предвид изложеното се навеждат съображения, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона – да се предотврати и разкрие престъпление, като временно се ограничат правата на лицата, за които има данни, че са извършени престъпления. Претендират се разноски. Възразява се за прекомерност на уговореното от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства и обсъди доводите, изложени в жалбата, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, произтича от процесуално легитимиран субект, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима. По същество същата се явява неоснователна, като съображенията за това следните:

При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на основание чл. 168 АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 АПК /така Решение № 6213 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 на Върховния административен съд/.

При налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято структура административно, функционално и йерархически принадлежат. Ответник в съдебното административно производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед принадлежност на полицейския орган към структурата на звено към ОД МВР - Пловдив, следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

Правомощията на полицейският орган произтичат пряко от закона и са осъществени в съответния териториален обхват.

Заповедта е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на административния акт и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР.

Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Относно фактическо основание за задържането, съгласно изискването на чл. 74, ал. 2, т.

2 ЗМВР, е приложима хипотезата на съдържащи се в административната преписка данни, обосноваващи прилагане на посочената в заповедта норма 2 чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В тази връзка неоснователно се явява възражението за на жалбоподателя, че издадената заповед се явява незаконосъобразна, доколкото в същата не са посочени фактическите и правни основания за задържането. Като фактически основания е посочено: „има данни, че е извършител на престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК – на 14.08.2025 г. без надлежно разрешително е придобил и държи в себе си при извършена полицейска проверка на адрес: гр. П., ул. „С.“, № ... високорискови наркотични вещества по БП със ЗМ № ... г. по описа на ... РУ - Пловдив“.

Настоящият съдебен състав намира посоченото в заповедта за достатъчно за изпълнение на изискването по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, доколкото е посочено, че са налице данни за извършено престъпление, като същото е конкретизирано, както като правна квалификация – чл. 354а, ал. 3НК, така и като описание от фактическа страна – държи в себе си наркотични вещества без надлежно разрешение. В тази връзка следва да се посочи, че правилно е определено и правното основание на задържането, а именно: чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

По отношение съобразяването на оспорения акт с материалноправните норми съдът намира, че видно от приобщеното по делото писмо вх. № 81138/29.12.2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, изпратено от Районна прокуратура Пловдив /л.36/, задържането на жалбоподателя е извършено във връзка с оперативна информация, на база на която са извлечени данни, че С.Т. е организатор на престъпна дейност по чл. 234, ал.1 НК, като е подпомаган от жалбоподателя, а последният е предоставил за ползване собствен имот, находящ се в гр. П. и два броя МПС. Въз основа на изложеното е образувано досъдебно производство № ... г. на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив с първото действие по разследването. В имота, собственост на жалбоподателя, са намерени 25 броя туби с вместимост по 10 литра със специфична миризма на ракия, като жалбоподателят собственоръчно е посочил, че тубите са пълни с ракия.

От приобщените по делото доказателства несъмнено се установява, че задържането на жалбоподателя е извършено във връзка с оперативна информация, на база на която са извлечени данни, че на 14.08.2025 г. К. Д. С. трябвало да получи пратка от офис на Еконт, находящ се в гр. П., ул. „С.“ №..., съдържаща електронни цигари тип „Вейп“ с наличието на наркотични вещества, забранени от закона. Във връзка с придобитата информация бил сформиран екип от *** Л. Д. и *** К. А.. На 14.08.2025 г. около 13:00 часа последните извършили полицейска проверка на К. Д. С. след излизането му от горепосочения куриерски офис, при което той потвърдил първоначално придобитата информация относно съдържанието на получената пратка.

Впоследствие бил извършен обиск и изземване на веществени доказателства от К. Д. С.. Въз основа на изложеното било образувано бързо производство № 472/2025 г. по описа на ... РУ – Пловдив с първото действие по разследването.

Относно съдържанието на иззетите веществени доказателства била назначена 3 физико-химична експертиза и експертна справка, от които се установило, че в част от обектите се съдържало психоактивно вещество с наименование ..., спадащо към групата на т. нар. синтетични канабиноиди, поставено под контрол и включено в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ на Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Наредбата за реда за класифициране на растенията и вещества като наркотични, към чл. 3, ал. 2 на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице данни за извършено престъпление от страна на жалбоподателя. Следва да се отбележи, че законът борави с термина „налице данни“, не и със сигурност, която е необходима за постановяване на съдебен акт, респ. достатъчно за осъществяване на задържането за срок от 24 часа е наличието на индиция за съпричастността на жалбоподателя към извършено престъпление, каквато в случая е била налице.

На последно място следва да бъде изследван въпросът дали оспореният акт съответства на целите на закона. Според принципа на законността, нормативен израз на който е нормата на чл. 4 ал. 2 от АПК, административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. А според принципа на съразмерността /чл. 6, ал. 2 от АПК/, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в поголяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая, оспорената ПАМ се явява приложена по отношение на жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност, тъй като същият е задържана от полицейски органи на 14.08.2025 г., видно от оспорената заповед, като на същия ден е образувано наказателно производство и назначена експертиза.

Съобразно конкретните факти, обусловили задържането, същото не се явява самоцел, а съобразно с целта на ограничението и се явява пропорционално на засягането правото на свобода и сигурност в съответствие с чл. 6, ал. 1 АПК.

Поради всичко изложено, доколко оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, същата се явява законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на бюджета на органа, издал атакувания акт – ОД на МВР Пловдив, сумата от 100 лева възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено в минимален размер съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 91185/28.08.2025 г., подадена от К. Д. С., ЕГН:

**********, срещу Заповед за полицейско задържане на лице, рег. № ***** г., издадена от Л. К. Д. на длъжност – *** в група 02 ПКП в сектор КП при ... РУ – Пловдив, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа.

ОСЪЖДА К. Д. С., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. "Княз Богориди" № 7, сумата в размер на 100 лева /сто лева/, представляваща разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне пред Административен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 5