Разпореждане № 19465 от 04.03.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 19465 гр. София, 04.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110110760 по описа за 2022 година

В обстоятелствената част и искането към съда ищецът /ищцовата страна/ е посочил, че иска да се признае за установено по отношение на ответника, че ответникът не е собственик на процесния имот. Така заявеният иск следва да се квалифицира като иск по чл.124 ГПК отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът не е собственик.

Също така са изложени обстоятелства, че ищецът е собственик на имота и че ответникът не го владее, тъй като имотът към момента не е обитаван.

Следва да се посочи, че съгласно ТР №4/2014г. на ОСГК на ВКС искът за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.

Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.108 ЗС не бъде установено 8 правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че 1 ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита- за предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни. Независимо от диспозитива на съдебното решение, обаче, силата на пресъдено нещо на това решение ще се формира относно предмета на делото, който в случая с иска по чл.108 е твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание.

Установява се освен това, че са предявени искове от двама ищци, а е внесена д.т. само от единия от тях.

Предвид изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок да посочи

1/ твърди ли, че ответникът владее имота към момента

2/ какъв е правният му интерес от кумулативно съединяване на отрицателен установителен иск за собственост и иск по чл.108 ЗС /който съдържа искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот/

УКАЗВА на Л.Д. в същия срок да внесе държавна такса по сметка на СРС в размер на 220,61лв.

При неизпълнение в срок исковата молба ще бъде върната.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2