Определение № 5941 от 18.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5941 гр. София, 18.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Дора Михайлова като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело № 20258002102729 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. С. П. и В. Н. П., представлявани от адв. М. Й. – Г., срещу Решение № 85/11.04.2025 г. по в. гр. д. № 90/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което след като е потвърдено Решение № 568/29.10.2024 г., постановено по гр. д.

№ 2411/2023 г. по описа на РС - Ямбол, е прогласена нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег. № 436/05.02.2021 г. за заверка на подпис и рег. № 437/05.02.2021 г. за удостоверено съдържание, акт № ..., том ... от 05.02.2021 г. на нотариус рег. № 243 Т. Д., с район на действие съдебния район на Районен съд - Ямбол, по силата на което ищцата Т. Г. Н. упълномощава П. С. П. да го представлява пред нотариус, като от негово име и за негова сметка извърши следните разпоредителни действия: да продава, включително да сключва предварителни договори за продажба, да дарява, да извършва замяна, както и договор за доброволна делба (като по своя преценка от негово име да получи дял или се откаже от реално получаване на дял), на когото намери за добре, при цена и условия, каквито договори, както и да получи продажната цена, включително да договаря сам със себе си при условията на чл. 38 ЗЗД, за собствените й недвижими имоти (идеални части), находящи се в [населено място], общ. Т., обл. Я., а именно: дворно място от 1 800 кв. м., съставляващо парцел ..., квартал ..., по плана на селото, заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, при граници и съседи, подробно описани в нотариален акт № ..., том ..., дело № 2417 от 1997 г., както и нива с площ от 8 500 кв. м. в местността „Б.“ с номер по предходен план ...; нива с площ от 5 986 кв. м. в местността „Г.“ с номер по предходен план ... и нива с площ от 1 454 кв.м. в местността „К.“ с номер по предходен план ...; прогласена е за относително недействителна на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД по отношение на Т. Г. Н. сделката, обективирана в нотариален акт № ..., том..., рег. № 1

590, нот. дело № 29/12.02.2021 г. на нотариус с рег. № 243 Т. Д., с район на действие Районен съд - Ямбол, съгласно която Т. Г. Н., действаща чрез пълномощника си П. С. П., продава на П. С. П. собствения си недвижим имот, а имено УПИ ..., квартал ..., по плана на [населено място], [община], с площ от 1 800 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда с площ 100 кв. м. и стопанска постройка с площ 96 кв. м. и всички подобрения в имота, при граници и съседи: улица, ..., УПИ ..., УПИ ..., като сключен без представителна власт и потвърждаване от продавача; прогласена е за относително недействителна на основание чл.

42, ал. 2 ЗЗД по отношение на Т. Г. Н. сделката, обективирана в нотариален акт № ..., том ..., рег.№ 591, нот. дело № 30/12.02.2021 г. на нотариус с рег. № 243 Т. Д., с район на действие Районен съд - Ямбол, съгласно която Т. Г. Н., действаща чрез пълномощника си П. С. П., продава на П. С. П. следните недвижими имоти в землището на [населено място], общ. Т.: 1. поземлен имот с идентификатор №..., с площ от 8 499 кв.м., в местността „Б.“, с трайно предназначение на територията -земеделска, с начин на трайно ползване - нива, категория трета, с номер по предходен план ... при граници и съседи: ..., ..., ..., ...; 2. поземлен имот с идентификатор № ... с площ от 5 986 кв. м. в местността „Г.“ ,с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - нива, категория пета, с номер по предходен план ..., при граници и съседи: ..., ..., ..., ...; и 3. поземлен имот с идентификатор № ... с площ от 1 454 кв.м. в местността „К.“, с трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване -нива, категория четвърта, с номер по предходен план ..., при граници и съседи: ..., ..., ..., ..., за сумата от 2 500 лв., като сключен без представителна власт и потвърждаване от продавача.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касаторите оспорват фактическите изводи на въззивния съд относно мястото на извършване на нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието в процесното пълномощно.

В контекста на тези оплаквания искането е обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси:

1. „Как следва да се тълкува липсата на отбелязване на точен адрес съгласно чл. 573, ал. 2 и ал. 3 ГПК – през призмата на чл. 573, ал. 1 ГПК или през призмата на чл. 580, т. 1 ГПК, когато в производството по делото е безспорно установено, че нотариусът е действал в района на териториалната си компетентност и това не е оспорено от ищцата, напротив – в исковата молба тя твърди, че нотариалното удостоверяване е извършено в дома й в [населено място], [улица]? Непосочването на населеното място толкова съществен порок ли е, че да води до порочност на нотариалното удостоверяване, когато нотариалната заверка на подпис и съдържание е извършена извън кантората на нотариуса, но без да е нарушена териториалната му компетентност?“;

2. „Подлежат ли на поправка допуснати непълноти във формалните изисквания за нотариалните удостоверявания, в т. ч. добавяне на мястото и адреса на извършване на нотариалното удостоверяване? Ако поправката е допустима, следва ли да се тълкува разширително правната норма и при технически пропуск, който не се отразява на териториалната компетентност на нотариуса, да се прогласява нищожност?“;

2

3. „Въззивният съд следва ли да извърши собствен пълен, съвкупен и всестранен анализ на събраните доказателства и да направи своя самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал?“.

Касаторите считат, че повдигнатите въпроси обуславят решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърдят, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в Решение № 119/28.02.2025 г. по гр. дело № 500/2024 г. на ВКС, I ГО, Решение № 413/26.06.2024 г. по гр. дело № 1554/2023 г. на ВКС, III ГО, Решение № 50213/29.11.2022 г. по гр. дело № 4157/2021 г. на ВКС, III ГО, Определение № 223/21.01.2025 по гр. д. № 1594/2014 г. на ВКС, III ГО (по първия въпрос), Решение № 50021/22.06.2023 г. по гр. дело № 443/2022 г. на ВКС, III ГО, Определение № 5261/19.11.2024 г. по гр. дело № 500/2024 г. на ВКС, I ГО (по втория въпрос), и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК (по третия въпрос).

Иска се достъп до касация по повдигнатите въпроси и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че произнасянето на ВКС по тях би било от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.

Жалбоподателите молят обжалваното решение да се допусне до касация и като очевидно неправилно.

Ответникът по касация Т. Г. Н. е депозирала отговор на касационната жалба със становище за липсата на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за доказана фактическата обстановка, приета за установена с решението на районния съд. Посочил е, че редът за удостоверяване на дата, съдържание и подписи на частен документ е регламентиран в чл.

590 ГПК. Допълнил е, че съобразно изискванията на чл. 590 ГПК и чл. 580 ГПК удостоверяването следвало да се извърши с надпис върху документа и той трябвало да съдържа, когато е необходимо, часа и мястото на издаването му. Приел е в настоящия случай тези изисквания за неспазени. Установил е, че заверките на съдържанието на пълномощното и подписа на упълномощителя са извършени от помощник-нотариус. За безспорно между страните е счел, че удостоверяването не е било извършено в канцеларията на нотариуса и в рамките на работното му време. Разяснил е, че законодателят е предвидил изключение от общото правило – при уважителни причини, пречещи на участниците да се явят в нотариалната канцелария, нотариалните действия е възможно да се извършват вън от канцеларията и в неработно време. Приел е, че в настоящия случай такива причини са съществували, поради което било допустимо извършването на удостоверяването, вън от канцеларията на нотариуса. Липсвало и съмнение, че ищцата не се е явила лично при нотариуса в канцеларията му. Според окръжния съд общото разрешение на правната норма не елиминирало императивното изискване относно съдържанието на удостоверителния акт 3 по чл. 580, т. 1 ГПК в частта относно часа и мястото на издаването му. Пояснил е, че тази необходимост произтичала от териториалната компетентност, установена с чл. 3 ЗННД и забранителната норма на чл. 573, ал. 1 ГПК, според която нотариусът не може да извършва нотариални действия извън своя район. Посочил е, че макар разпоредбата на чл. 570, ал. 2 ГПК да предоставя местна компетентност относно нотариалните действия, извън тези по ал.

1 (каквото било настоящото), за извършването им от всеки нотариус, без оглед връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване, задължително било самият той да действа в района на своята териториална компетентност. Приел е, че след като процесното пълномощно не е подписано в канцеларията на нотариуса и в него липсвало посочване на мястото, където то било подписано (респективно – където са извършени заверките на подписа и на съдържанието), то нотариалното удостоверяване било нищожно. Допълнил е, че в документа бил положен единствено печат „удостоверяването е извършено извън нотариалната кантора“, но от него не можело да се направи извод къде точно се е случило това. Въззивният съд е допълнил, че от анализа на събраните по делото свидетелските показания, в т. ч. тези на помощник-нотариуса, извършил удостоверяването, категоричен извод за мястото, където било осъществено то, не можело да бъде обоснован.

Липсвало и единство в показанията на свидетелите относно това кое лице кога е посетило дома на ищцата и кое от тях е присъствало при подписването на пълномощното. По доводите във въззивната жалба, че сама ищцата твърдяла, че заверката била извършена в дома й в [населено място], въззивният съд посочил, че твърденията в исковата молба били, че не помощник-нотариусът, а адвокатът е този, пред когото тя положила подпис. Допълнил е още, че съгласно константната съдебна практика отбелязване на мястото е необходимо с оглед преценката дали нотариусът е действал в рамките на своя териториален район, т.е., когато удостоверяването е извършено извън кантората на нотариуса, е необходимо да се отбележи населеното място, а ако е недостатъчно за тази преценка – и общината. От значение било обосноваването на извод дали нотариусът е имал право да извършва нотариалното действие съгласно чл. 576 ГПК, включително дали действието е извършено в съдебния район на нотариуса съгласно чл. 573 ал. 1 ГПК. Посочил е, че неспазването на което и да е от изброените в разпоредбата на чл. 576 ГПК чрез препращане изисквания водело до нищожност на съответното действие или удостоверяване. Обобщил е в заключение, че нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на пълномощното от 05.02.2021 г. е нищожно и липсвала надлежно учредена представителна власт за П. С. П. да извършва разпоредителни сделки с имотите, собственост на ищцата, тъй като валидна упълномощителна сделка, сключена в изискуемата от закона форма, не била налице. Това обуславяло и относителната недействителност спрямо ищцата на договорите за покупкопродажба като сключени от лице без представителна за продавача власт.