Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1697 от 02.06.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 399/2025
Вид
Определение № 1697
Подписан
02.06.2025
В сила
02.06.2025
Състав
Ирина Петрова, Мария Бойчева, Десислава Добрева

Цитирани разпоредби

  • чл.284,ал.3,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.557, ал.1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1697 гр. София, 02.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20258002900399 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Н. Д. Д. срещу решение № 1107 от 05.11.2024г. по в.гр.д.№ 3181/2023г. на Апелативен съд София, с което е отменено решението по гр.д.№ 2704/2017г. на СГС и е постановено отхвърляне на иска с правно основание чл. 288, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ - отм. в уважения от първоинстанционния съд размер от 26 000лв. - претендирано срещу Гаранционния фонд обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на телесни увреждания, причинени на Д. при пътно произшествие от 26.11.2007г. Предмет на жалбата е и въззивното решение за потвърждаване отхвърлянето на иска за разликата до 130 000лв.

Решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за разликата до първоначално претендирания размер за обезщетяване на вредите от ексцеса от 156 000лв. не е обжалвано пред въззивната инстанция и е влязло в сила.

С касационната жалба се иска отмяна на обжалваната част на решението и присъждане на обезщетение от 130 000лв. Твърдението е, че въззивният акт е недопустим, неправилен и необоснован, постановен в противоречие с материалния закон, със събраните по делото доказателства, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че произнасянето на апелативния съд е в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС - ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело №1/2013г. на ОСГТК, ТР № 1 от 04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК, с Постановление №1 от 1

13.07.1953 на Пленума на ВС и в противоречие с практиката касационната инстанция по приложението им. Според касатора изводите, с които е мотивирано отхвърлянето на иска, са в нарушение на изискванията за всестранен и задълбочен анализ на доказателствата по делото и неправилна квалификация на предявения иск. Посочва се, че производството е образувано по главен иск с правно основание чл.557, ал.1 КЗ, вр. с чл. 51 ЗЗД, поддържан за сумата 130 000 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ексцес от уврежданията при пътното произшествие от 26.11.2007г., причинено по вина (установена с влязла в сила присъда) на привлеченото в процеса трето лице помагач на ответника Д. К. Д., управлявал автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Касаторът поддържа, че изслушаните експертни заключения (автотехническа, неврологична, офталмологична и на специалист по лицевочелюстна хирургия) безспорно доказват, че всички увреждания и последствия са в резултат на претърпяното ПТП. Счита за неоснователно възражението, че като пътник в автомобила е бил без поставен предпазен колан с аргумента, че автотехническата експертиза е установила, че травмите са от навлизане на увреждащи предмети през предното стъкло, а коланът в този случай не предпазва с нищо седящия на предна седалка. Посочено е, че ищецът е със 100 % трайно намалена трудоспособност, невъзможно му е да се движи, храни и обслужва без чужда помощ.

В приложеното като изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не е формулиран въпрос с правна характеристика. Възпроизведени са твърденията, ч е се претендира обезщетение от ГФ за вредите от ексцес от уврежданията, причинени при пътното произшествие; че с оглед на обстоятелството за трайно намалена работоспособност, невъзможността ищецът да се движи, храни и обслужва, постановеното решение на САС е крайно несправедливо и недопустимо. Поддържа се, че увреденият не е допринесъл за настъпване на произшествието. Иска се допускане на обжалването по съображенията, че за валидността и допустимостта на въззивното решение, съгласно ТР №1 по т.д.

№1 от 2001 и ТР №1 по т.д. № 1/2009 на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция следи служебно.

Депозиран е писмен отговор от третото лице помагач Д. Колев, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.

2

От ответника Гаранционен фонд не е депозиран писмен отговор.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Срещу първоинстанционното решение, с което искът е уважен за сумата от 26 000лв. и отхвърлен за разликата до 156 000лв. са депозирани жалби от всички страни: Ищецът е обжалвал решението за отхвърляне на иска за разликата до 130 000лв. с доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и неотчитане на крайно тежкото му съС.ие на пълна инвалидизация, както и е оспорвал наличието на основание за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Ответникът и третото лице помагач са възразили срещу твърдението за настъпил ексцес, поддържайки, че искът е изцяло неоснователен. В евентуалност са заявили възражения, че приносът на увредения не е в степен на 1/3, както е приел първоинстанционният съд, а наймалко 50%.

Въззивната инстанция е възприела, че съдилищата са сезирани с иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ- отм. з а обезщететяване влошаванет о на здравословното съС.ие на ищеца от травматичните увреждания от претърпяното на 26.11.2007г. пътно произшествие, причинено по вина на водач на автомобил, който няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за които първични увреждания обезщетение не е било претендирано и определяно. Ищецът е твърдял, че влошаването на здравословното съС.ие е настъпило през 2013г., когато по повод на оплаквания от главоболие, световъртеж и нестабилна походка, е била оперативно сменена с нова, поставената му през 2008г. мозъчна клапа, поради установени данни за малфункция, а през м.11.2014г. му е поставена и диагноза „Малформация на Киари и сирингомиелия“, за което съС.ие отключващ фактор има травмата от пътното произшествие. Ищецът се е позовал на ЕР на ТЕЛК от 02.02.2015г., когато е била определена от 90 % на 94 % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза „последици от открита рана на главата“. Претендирал е присъждане на обезщетение от още 156 000 лв. за вредите от ескцес, считайки, че справедливото и дължимо е в размер на 250 000 лв., при приспадане на доброволно платеното от Фонда обезщетение за тези вреди от 94 000лв.

Въззивната инстанция е обсъдила:

Споразумението от 26.01.2010г. по НОХД № 6738/2009г. на СРС, с което 3

Д. К. Д. е признат за виновен, че на 26.11.2007г. в гр.София при управление на лек автомобил „Хюндай Купе” с ДК № РВ 0273 ВН, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗДвП, като Д.ието е извършено в пияно съС.ие с концентрация на алкохол в кръвта 2,3 на хиляда, в резултат на което е причинил по непредпазливост множество средни телесни повреди на ищеца.

Безспорният факт, че водачът не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Изплатеното от фонда извънсъдебно определено обезщетение за неимуществени вреди от утежняването на здравословното съС.ие на ищеца о т 94 000 лв., изразяващо се в установено на 25.07.2013г. влошаване на съС.ието на хидроцефалията от изчерпването на старата клапна система и налагане поставянето на нова по оперативен път.

Екпертните решения на ТЕЛК, с които на ищеца са определяни последователно 100 % ТНР на 09.04.2008г., 90 % ТНР (за периода 21.09.2012 21.04.2014г.), 94 % (за периода 02.02.2015 - 01.02.2017г.), и отново 100 % ТНР за периода 19.10.2018г. - 01.10.2019г.

Показания на свидетелите Д. и С. - приятели и състуденти на пострадалия и делинквента, които при проведен телефонен разговор с Н. Д. вечерта преди злополуката разбрали за съвместната им употреба на алкохол в заведение, в което били в момента на разговора.

Заключението на приетата автотехническа експертиза, която според съда не е дала категоричен отговор на въпроса бил ли е пострадалият с предпазен колан.

При задълбочено обсъждане и анализ на приетите по делото медицински експертизи, въззивната инстанция е приела, че по делото е установено влошаване на здравословното съС.ие на ищеца и новопоявили се вреди, които ищецът е претърпял във връзка с оперативната интервенция за смяна на мозъчната клапа – вентрикуло-перитонеална клапна система, поставена му през 2008г. Счетено е, че тези вреди подлежат на обезщетяване като проявление на нови страдания от травмите от пътното произшествие. По подробно изложени съображения е прието, че следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди и за това, че произшествието е 4 допринесло за изявата на симптомите на заболяването на „Арнолд - Киари тип 1, съчетано със сирингомиелия“. При тези изводи е обосновано, че дължимото обезщетение за доказаните в производството новопроявили се вреди и усложения за ищеца в младата му възраст (роден 1986г.), чиято първопричина са травмите от пътната злополука от 26.11.2007г., с оглед характера и тежестта им и конкретните икономически условия в страната, а като ориентир и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на търсеното обезщетение момент на настъпване на вредите, не надхвърля 100 000 лв.

Въззивната инстанция е приела за установен принос за собственото увреждане от пострадалия при предприетото пътуване в автомобил със знанието, че водачът е употребил алкохол. Поведението на пътника е преценено като изключително рисково при установените от свидетелските показания на техни приятели и състуденти факти, че преди да се качат в автомобила, причинителят на пътната злополука и пострадалият съвместно са консумирали алкохол. Мотивирано е, че при проявена от пострадалия нормална дължима грижа, той не би следвало да пътува в автомобила.

Употребата на алкохол от пътника е преценено като действие, с което самият той се е поставил в съС.ие, затрудняващо преценката за риска, в която хипотеза не би могъл да черпи права от собственото си неправомерно поведение. С тези съображения е възприето от правна страна, че вредоносният резултат е причинен и от поведението на пострадалия, който не е положил дължимата грижа спрямо себе си и е допринесъл значително за уврежданията си.

Въззивната инстанция е подложила на преценка и съпоставка рисковото поведение на пострадалия и нарушенията на водача на лекия автомобил (управление в пияно съС.ие с 2, 3 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта) и е обосновала, че ищецът е допринесъл за настъпването на травматичните си увреждания в размер на 50 %. Възражението за съпричиняване, обосновано с нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е прието за недоказано.

Формиран е краен извод за неоснователност на иска със съображенията, че платеното от ответника обезщетение за новонастъпилите вреди и усложнения, надхвърля определеното от съда, намалено с 50 % на основание 5 чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Отменено е въззивното решение, с което искът е бил уважен за сумата 26 000лв. и е постановено отхвърлянето му.

Искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено:

Съгласно указанията в ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция следи служебно за валидността и допустимостта на въззивното решение.

Порокът нищожност е налице, когато решението не може да бъде припознато като валиден съдебен акт, включително и поради липса на надлежно волеизявление, когато актът е неразбираем до степен на отсъствие на правна воля и смисълът му не може да се извлече и чрез тълкуване.

Съдебният акт е недопустим когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество - когато е постановен въпреки липсата на претенция или ненадлежното й упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка, за която е длъжен да следи служебно. Такива биха били включително случаите, когато съдът е бил сезиран от лице, на което законът не му е предоставил право на иск, респ. - на жалба, или това право е било ненадлежно упражнено, когато съдът се е произнесъл, след като е бил десезиран с искането или се е произнесъл по искане и по начин, за които не е бил сезиран.