Решение № 135 от 07.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Пазарджик, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Търговско дело № 20255200900047 по описа за 2025 година

Делото е образувано по исковата молба на „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА АД /„БАКБ“ АД/, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ,.Славянска” № 2, ЕИК 121246419, чрез пълномощника юрисконсулт М. Т. против Т. С. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., обл. П., ул.

*** В исковата молба са изложени следните обстоятелства: Твърди се, че съгласно ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ № 100-0783 от 01.12.2021 г. за предоставяне на средства във връзка с партньорска Програма за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на предприятията, пострадали от извънредната ситуация и епидемията от COVID - 19 на Българска банка за развитие ЕАД ("Програма за възстановяване"). сключен между ищцовото АД в качеството на кредитор, дружеството ’’ТСБ-95” ЕООД с ЕИК 204761268, като кредитополучател и ответника Т. С. Б., в качеството му на съдлъжник, банката предоставила на кредитополучателя, банков кредит в размер на 340 000 лева, с краен срок за погасяване на кредита не по-късно 20.11.2026 г. Сочи се, че според чл.3.01. от Договора, Кредитополучателят "ТСБ-95" ЕООД и съдлъжникът Т. С. Б., неотменимо и безусловно се задължили при условията на солидарна отговорност да платят всички суми, действително предоставени по кредита („Главница“) и всички лихви, лихви за забава, такси и комисионни по кредита, така както било предвидено в Договора и Общите условия (ОУ) към него, ведно с всички други такси, комисионни и други разходи за 1 обслужване на кредита, посочени в ОУ, в т.ч. и разноски, свързани със събиране на вземанията на Банката по Договора. Твърди се, че с усвояване на пълния размер на уговорения кредит отстрана на Кредитополучателя, Банката изпълнила поетите с Договора и ОУ задължения, а за Кредитополучателя и Съдлъжника възникнало задължението за погасяване на главницата и лихвата по кредита. Според текста на чл. 3.2. от Договора до окончателното изплащане на главницата по кредита, кредитополучателят и съдлъжникът се задължили солидарно да заплатят дължимата лихва по кредита, ежемесечно на 20-то число (Датата на дължимо плащане), а плащанията по Главница да бъдат издължени на 57 месечни вноски в размери, определени съгласно приложения като Приложение № 3 към Договора за кредит Погасителен план. Вноските по главницата били платими ежемесечно на датата на дължимо плащане, започващи от месец март 2022 г. и продължаващи до месец ноември 2026 г., когато неплатената част от главницата следвало да бъде изплатена изцяло.

Размерът на дължимата лихва бил уговорен в чл.1.03 от Договора, съгласно който кредитополучателят и съдлъжникът следвало да заплащат на Банката лихва, която се начислява върху редовната главница, представляваща, плаващ лихвен процент, формиран като сбора от индекс ЛЕОНИА Плюс, увеличен с надбавка, определена по начина и при условията на чл. 1.03 от Договора. На основание чл.1.05 от Договора било предвидено в случай на неплащане, забавено или частично плащане на дължимите погасителни вноски по Главницата и/или лихвата (включително суми по отсрочена/разсрочена лихва), както и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредитополучателят и съдлъжникът да дължат лихва за забава в размер на лихвата начислявана върху редовна главница по кредита, съгласно чл. 1.03 от Договора плюс надбавка в размер на 10 % годишно. Твърди се, че задължените лица по договора изпаднали в забава по изискуеми плащания по посочения договор № 100-0783 от 01.12.2021 г. Съгласно предоставеното извлечение от счетоводните книги на „БАКБ“ АД, считано от 20.09.2022 г. съдлъжниците по кредита изпаднали в просрочие и от тази дата плащанията на дължимите вноски по кредита били преустановени - солидарните длъжници не са заплатили дължимите по Договора суми. Пояснява се, че при възникване случай на неизпълнение, съгласно чл. 6.02 б. “б“ от Договора, във връзка с чл. 9.3 от Раздел IX от ОУ на „БАКБ’‘ АД за предоставяне на кредити на малки и средни предприятия, Банката има правото едностранно, без да е 2 задължена да дава срок за доброволно изпълнение, да обяви кредита за предсрочно изискуем в пълен размер и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг. като според текста на чл. 6.01. (а) от Договора за случай на неизпълнение се считало всяко неплащане, изцяло или частично, на която и да е вноска по Главницата и/или Лихвата, продължило повече от 10 дни след съответната дата на дължимо плащане. Поради настъпилия случай на неизпълнение, и на основание чл. 6.02., б. „б“, във връзка с чл. 6.01., б. „а“ от Договора за банков кредит, вземанията по договора били обявени за предсрочно изискуеми. Банката изпратила до задължените лица уведомления за предсрочна изискуемост на ползвания кредит. Волеизявлението на Банката за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита било доведено до знанието им, като съдлъжникът и законен представител на кредитополучателя „ТСБ-95“ ЕООД, Т. С. Б. получил лично уведомлението на банката на 16.05.2023 г., като предвид надлежното уведомяване на всички задължени по Договора лица, кредитът бил отразен в счетоводните системи на Банката като предсрочно изискуем, считано от 26.05.2023 г. (датата, на която връчването на уведомленията било доведено до знанието на банката). С оглед защита на своите интереси и с цел събиране на изискуемите и ликвидни вземания по Договора, Банката подала в РС - Велинград заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ’’ТСБ-95” ЕООД, ЕИК 204761268 и ответника Т. С. Б.. Били издадени Заповед № 370 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК от 03.08.2023г. и Изпълнителен лист № 294 от 03.08.2023г., постановени по ч.гр.д. № 20235210100735/2023г., на РС-Велинград, с които „ТСБ-95“ ЕООД, ЕИК: 204761268 и Т. С. Б., били осъдени да заплатят солидарно на „БАКБ“ АД сумите от : 306 809,92 лв. - главница; законната лихва върху главницата, считано 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане; 10 098,20 лв. просрочени лихви за периода от 20.09.2022г. до 26.05.2023г.; 6 926,48 лв. лихва за забава за периода от 20.09.2022 г. до 22.06.2023г.; 1 534,05 лева - такса управление; 1779,50 лева - такса гаранция ББР; 156 лева - разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост; 6546,08 лева - държавна такса; 150 лева - юрисконсултско възнаграждение. На 07.02.2025 г. „БАКБ“ АД била уведомена, че срещу така издадената по ч.гр.д. № 20235210100735/2023 на РС-Велинград, Заповед за изпълнение било подадено възражение от длъжника Т. С. Б., поради което и на основание чл. 422 ГПК, за 3 ищеца бил налице интерес от предявяване на настоящата претенция против ответника. Въведеният петитум е съдът да постанови решение, въз основа на което да се установи по отношение на възразилия длъжник Т. С. Б., ЕГН **********, съществуването на вземанията на ищеца „БАКБ“ АД, за които са издадени Заповед № 370 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 03.08.2023 г. и Изпълнителен лист № 294 от 03.08.2023 г. по ч.гр.д. № 20235210100735/2023г. по описа на РС-Велинград, за следните суми, дължими по ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ за предоставяне на средства във връзка с партньорска Програма за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на предприятията, пострадали от извънредната ситуация и епидемията от COVID - 19 на Българска банка за развитие ЕАД ("Програма за възстановяване") № 100-0783 от 01.12.2021 г., а именно: 306809,92 лв. - главница; ведно със законната лихва върху главницата, считано 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане; 10098,20 лв. просрочени лихви за периода от 20.09.2022г. до 26.05.2023г.; 6926,48 лв. лихва за забава за периода от 20.09.2022 г. до 22.06.2023 г.; 1534,05 лв. - такса управление; 1779,50 лв. - такса гаранция ББР; 156 лв. - разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост; 6546,08 лв. - държавна такса и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Претендират се и всички направени по настоящото дело разноски, в т.ч: платена държавна такса в размер на 6546,08 лв.; юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради което и не е проведена процедурата по по-нататъшна двойна размяна съгласно изискванията на чл. 372 – чл. 373 ГПК.

Предявеният иск е с установителен с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК. Разпоредбата на чл.422 от ГПК е специална процесуална норма, гарантираща възможността на кредитора да установи по съдебен искове ред съществуване на вземане, което е било предмет на заповедно производство, в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника.

От приложеното в цялост ч.гр.д.№ 735/2023 г. на РС-Велинград се установиха обстоятелствата от значение за допустимостта на иска:

В полза на ищцовата банка е била издадена Заповед за изпълнение № 4

370/03.08.2023 г. и изпълнителен лист по реда на чл.417, т.2 ГПК против длъжниците ’’ТСБ95” ЕООД, ЕИК 204761268 и ответника Т. С. Б. за процесните суми, дължими по договора за банков кредит № 100-0783 от 01.12.2021 г. Констатира се, че на 27.11.2024 г., в срока по чл. 414, ал.2 ГПК (ПДИ до длъжника Т. Б. е връчена на 12.11.2024 г.) е постъпило възражение от ответника, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед. В него се съдържа твърдение, че не е подписвал договора за кредит. Банката е уведомена за постъпилото възражение на 07.02.2025 г. и в законоустановения 1 - месечен срок е предявила претенцията си по исков ред.

Липсват процесуални пречки за разглеждане в исков процес претенцията на банката за съществуване на вземанията, за които има издадена заповед за изпълнение. Налице е пълен идентитен между посочените по вид и размер вземания в петитума на иска и тези в диспозитива на заповедта за изпълнение.

Пълномощникът на ответника заяви в открито съдебно заседание възражение, че доверителят му не е подписвал договора за кредит като съдлъжник и оспори автентичността на положения подпис, респективно – истинността на документа.

Въпреки възраженията на ищеца съдът допусна графологична експертиза за проверка автентичността на оспорения подпис, по съображения, изложени в съдебно заседание на 04.07.2025 г. и счита, че изготвеното, изслушано и прието заключение на в.л. Н. следва да бъде обсъдено и преценено като доказателство по делото.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема следното:

При предявен иск по чл.422 ГПК в тежест на кредитора-ищец е да установи при условията на пълно главно доказване възникването на правоотношението, то което твърди, че произтичат вземанията му против ответника, съществуването на конкретните вземания по тяхното основание и размера им към датата на подаване и разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В подкрепа на своите твърдения ищецът представи сочения в исковата молба ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ № 100-0783 от 01.12.2021 г., вкл. на осн.183 ГПК, нотариално заверен препис от този документ. Оспорването на истинността му, изразяващо се в оспорване автентичността на подписа на 5 ответника, в качеството на съдлъжник на кредитополучателя, който е дружество, представлявано от самия Т. С. Б., като управител, следва да се приеме за неуспешно. В тежест на ответника бе да докаже тази неистинност, но поисканата от него графологична експертиза установи, че оспореният подпис е положен именно от него, с което той се е задължил солидарно с дружеството да изпълнява задълженията по договора. При липса на доказателства за обстоятелства, които да пораждат съмнение в правилността на приетото заключение и като го намери за достатъчно ясно и обосновано,съдът приема, че оспорения документ е истински /автентичен/ и служи като доказателство за възникване действително кредитното правоотношение между страните.

От съдържанието на самия договор, извлечението от сметките на банката, представено по заповедното производство и допуснатата по искане на ищеца счетоводна експертиза се установи по безспорен начин, че към 23.06.2023 г., когато е подадено заявлението пред заповедния съд, банкатаищец е имала срещу солидарните длъжници по процесния договор следните вземания: 306 809,92 лв. - главница; законната лихва върху главницата, считано 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане; 10 098,20 лв. просрочени лихви за периода от 20.09.2022г. до 26.05.2023г.; 6 926,48 лв. лихва за забава за периода от 20.09.2022 г. до 22.06.2023г.; 1 534,05 лева - такса управление; 1779,50 лева - такса гаранция ББР; 156 лева - разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост. А в заповедното производство има доказателства за направените във връзка с него разноски: държавна такса от 6546,08 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.