Решение № 811 от 30.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300503158 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение № 3133/11,07,2024 г., постановено по гр. д. № 2970/2023 г. на РС Пловдив, А. Г. А., ЕГН **********; е осъден да заплати на В. Ц. Б., ЕГН **********; сумата от 5583,10 лв., представляваща незаплатена наемна цена за ползване на семейно жилище – апартамент № 21, находящ се в гр. *****; за периода от 01,02,2020 г. до 02,02,2023 г., дължимо на основание Решение № ***** г. по гр. д. № ***** г. на РС Пловдив, с което е утвърдено споразумение за прекратяване на брака между тях, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 27,02,2023 г. до пълното й изплащане, като ЗА РАЛЗИКАТА над присъдената сума до пълния предявен размер от 7797 лв. искът е отхвърлен.

Решението е обжалвано от двете страни.

Ответникът А. Г. А. атакува решението в частта, с която искът е уважен.

Счита го в тази част за незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и необоснованост, претендира да бъде отменено в и вместо това – искът до присъдения с решението размер да бъде отхвърлен.

Ответникът по тази жалба В. Ц. Б. изразява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на решението в обжалваната с нея част.

1

Наред с това ищецът В. Б. обжалва решението в частта, с която искът й е отхвърлен за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер. Иска от въззивния съд да го отмени в тази част като незаконосъобразно – поради необоснованост и противоречие с материалния закон, и вместо това, да уважи иска за посочената разлика.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството пред РС е образувано по иск, предявен от В. Ц. Б., ЕГН **********; против А. Г. А., ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 7797 лв., представляваща незаплатена наемна цена за ползване на семейно жилище – апартамент № 21, находящ се в гр. *****; за периода от 01,02,2020 г. до 02,02,2023 г., дължимо на основание Решение № ***** г. по гр. д. № ***** г. на РС Пловдив, с което е утвърдено споразумение за прекратяване на брака между тях, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 27,02,2023 г. до пълното й изплащане.

Ответникът оспорва иска и по основание и по размер. Счита, че не дължи претендираната наемна цена, тъй като ползването на семейното жилище му е предоставено безвъзмездно въз основа на споразумение между съпрузите. Наред с това възразява, че при евентуален извод за основателност на претенцията, следва да се отчете обстоятелството, че в част от процесния период жилището е ползвано и от пълнолетното дете на страните, а в друга част от периода – и от тяхното ненавършило пълнолетие дете.

С решението си първоинстанционният съд е квалифицирал иска като такъв по чл. 79 вр. чл. 232 от ЗЗД вр. чл. 57 от СК. Настоящата инстанция счита, че правилната квалификация на предявената претенция е чл. 31 ал. 2 от ЗС вр. чл. 57 ал. 1 от СК. Претендира се заплащане на обезщетение за ползване на съсобствен имот – семейно жилище, за минало време. (В тази насока съдът съобрази Решение № 71/29,06,2018 г. по гр. д. 2750/2017 г. на ВКС, II г. о., с което по реда на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК се дава отговор на въпроса как се уреждат облигационните отношения между бивши съпрузи относно ползването на придобит в СИО недвижим имот, предоставен на упражняващия родителските права съпруг, без да е определен наем на основание чл. 67 ал.

2 от СК. С него се приема, че за периода от влизане в сила на решението за предоставяне ползването на семейното жилище до настъпване на ползването или до осъществяване на съвместно ползване, или до определяне по реда на чл. 57 ал. 2 от СК на наемна цена, неползващият съпруг има право на обезщетение на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, но без да е необходимо отправяне на писмена покана, тъй като правоотношението във връзка с ползването на жилището, възникнало по силата на съдебното решение, е възмездно и ползващият съпруг е уведомен за дължимостта на наемна цена). Елементите на фактическия състав на претендираното обезщетение са същите, разгледани РС като 2 основание на иска, поради което, решението е допустимо и посочването на различна като цифрово изражение квалификация на иска не представлява съществен порок.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС факти, както следва:

Страните са съсобственици (придобили в резултат на съвместен принос по време на брака) на описаното по-горе жилище. То е било и тяхно семейно жилище по см. на пар. 1 от ДР на СК. Бракът между страните е прекратен с развод – с решение № ***** г., постановено по гр. д. ***** г., с което е утвърдено и постигнато между съпрузите споразумение относно последиците от развода. С това споразумение ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга (ответника), без да е уговорено заплащане на наемна цена, както и без да е постигнато съгласие ползването да е безвъзмездно. Не се спори също, че след прекратяване на съпружеската имуществена общност процесният недвижим имот е останал в обикновена съсобственост между страните при равни права – по 1/2 ид. част за всеки от тях.

Безспорно е и това, че в процесния период (01,02,2020 г. до 02,02,2023 г.) жилището е ползвано от ответника, като за част от този период – от 01,06,2021 г. до 02,02,2023 г., в него живее и навършилата пълнолетие дъщеря на страните М., а от 01,12,2022 г. до 02,02,2023 г., в жилището живее и непълнолетното им дете Е..

При тези безспорни между страните обстоятелства спорът пред настоящата инстанция се съсредоточава върху следното: - дължи ли се претендираното обезщетение, доколкото ползването на семейното жилище е предоставено със споразумение между съпрузите и в него не е уговорено заплащане на наемна цена (което, според ответника, обосновава извод за безвъмездно предоставяне на ползването); - какъв е размерът на обезщетението (съобразно кое от заключенията пред РС следва да се определи същият); - следва ли от размера на обезщетението да се приспада и частта, съответстваща на ползваната от пълнолетното дете на страните жилищна площ.

Относно дължимостта на претендираното обезщетение: Както се посочи, ползването е предоставено със съдебно решение за развод, с което е утвърдено постигнато между съпрузите споразумение относно последиците от прекратяване на брака. Със споразумението страните са постигнали съгласие за следното: „ползването на семейното жилище … да се предостави на съпруга А. А.“. Липсва уговорка за заплащане на наемна цена, липсва и изрично изразена воля ползването да е безвъзмездно. От събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства във връзка с отношенията между страните и уговорките им при сключване на споразумението, липсват каквито и да е данни те да са постигали съгласие и дори да обсъждали помежду си ползването на жилището да е безвъзмездно.

При това положение, следва да се приеме, че неползващият съпруг разполага с 3 възможността да претендира определяне на наемна цена, както и обезщетение за ползите, от които е лишен, въз основа на разпоредбата на чл. 57 от СК, доколкото в нея е заложен принципът, че в гражданските отношения е налице възмездност, освен ако изрично е уговорено обратното. В тази насока РС правилно е съобразил разясненията, дадени с цитираното от него Решение № 199/15,01,2018 г. по гр. д. 154/2017 г. на ВКС, и е изложил съображения, които настоящата инстанция напълно споделя.

С оглед на това въззивният съд приема, че претендираното обезщетение е дължимо на ищцата. Неговият размер следва да бъде определен съобразно средния пазарен наем за процесното жилище през процесния период. В тази насока пред РС са изготвени две заключения, даващи различни размери. Първоначалната експертиза е допусната със задача за установяване размера на пазарния наем, и сочи същият да възлиза на 452,21 лв. месечно за процесния период. Втора съдебно-техническа експертиза е допусната служебно от съда във връзка с установяване наемната цена на жилищната площ, ползвана от непълнолетното дете, за периода, в който същото е обитавало жилището (последните два месеца от процесния период). Експертизата е дала отговор не относно ползваната от детето жилищна площ, а относно целия имот, като е определила пазарния наем на жилището в размер на 503 лв. месечно за периода от 01,12,2022 г. до 02,02,2023 г. Правилно РС е приел, че за тези месеци следва да определи обезщетението въз основа на второто заключение, доколкото конкретната му задача е свързана с тази част от целия процесен период и използваните за сравнение пазарни аналози по местонахождение и площ са по-близки до процесния имот (с почти идентични характеристики) и отчитат цените именно за последните два месеца от процесния период.

С оглед изложеното пазарният наем на процесното жилище за процесния период следва да се определи в размер на общо 16 381 лв. (за цялото жилище), формиран както следва: за периода от 01,02,2020 г. до 01,12,2022 г. – 15375 лв. (34 месеца по 452,21 лв.), към които следва да се добавят 1006 лв. за периода от 01,12,2022 г. до 02,02,2023 г.

По отношение ползваната от низходящите на страните жилищна площ:

Не се спори, че ненавършилото пълнолетие дете на страните е ползвало жилището в последните два месеца от процесния период, заедно с ответника и със своята по-голяма (пълнолетна) сестра. Следователно ползваната от детето жилищна площ следва да се определи на 1/3 от жилището. Затова за последните два месеца (от 01,12,2022 г. до 02,02,2023 г.) наемът на цялото жилище (1006 лв.) следва да се намали с 1/3 и да се определи на 670 лв.

Не се спори, че по време на осъществяваното от ответника ползване на имота през процесния период при него периодично е пребивавала и голямата дъщеря на страните, като след 01,06,2021 г. тя се установила да живее в жилището, заедно с 4 баща си. Неоснователно е обаче възражението на ответника за намаляване на дължимото обезщетение като се приспадне и площта, ползвана от пълнолетната М..

Нормативно установеното задължение на родителите да се грижат за развитието на детето, за образованието и интересите му, да му осигурят дом и издръжка, след навършване на пълнолетие на детето се трансформира в морално задължение, чието изпълнение е предоставено на преценката на родителя. Именно в изпълнение на това си нравствено задължение ответникът е дал възможност на пълнолетната си дъщеря да живее в жилището. Но това той е сторил за своя сметка и не може това да е основание за намаляване обезщетението, дължимо на другия съсобственик, макар също да е родител на пълнолетната М..

Поради това дължимото обезщетение следва да се определи в размер на 1/2 от пазарния наем на жилището. За периода от 01,02,2020 г. до 01,12,2022 г. то възлиза на 7687,50 лв. (15375:2), а за периода от 01,12,2022 г. до 02,02,2023 г. – на 335 лв.

(670:2). Или общо дължимата на ищцата сума възлиза на 8022,50 лв. Доколкото тази сума надвишава претендираната, искът следва да се уважи в предявения размер – 7797 лв.

Следователно първоинстанционното решение в частта, с която искът е приет за основателен до размер от 5583,10 лв. решението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 5583,10 лв. до пълния претендиран размер, решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски по съразмерност, и посочената разлика следва да се присъди на ищцата.

На същата, съобразно изхода на спора, следва да бъдат присъдени разноски както следва: за първоинстанционното производство – сумата от 377,41 лв., за производството пред ПОС – 800 лв.