Решение № 515 от 28.11.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Плевен, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20214400100994 по описа за 2021 година

Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба /ИМ/ на „БАНКА ***” ЕАД, гр.С. чрез пълномощника й главен юрисконсулт В. В. против А. С. М. и М. А. М.а от гр.Л., с която са предявени искове по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземанията на Банката по заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 609/2021 г. по описа на РС – Левски. Представени са пълномощно в полза на гл. юрисконсулт В. В. и квитанция за внесена в дължимия размер държавна такса за образуване на делото.

В ИМ Банката - ищец твърди, че на 30.04.2020 г. в търговския регистър /ТР/ и в регистъра на ЮЛНЦ е вписано вливането на „***“ АД, гр.В. /с предишно наименование „*** ***“ АД, гр.В./ в „Банка ***“ ЕАД, при което дружеството е трансформирано в АД, като „Банка ***“ АД се явява правоприемник на прекратената с вливането „***“ АД и поема всички нейни права и задължения.

Ищецът твърди, че н а 20.12.2013 г. между „*** ***“ АД, гр.В., в качеството на кредитодател и първият от ответниците А. С. М., в качеството на кредитополучател, а втората от ответниците М. А. М.а, като съдлъжник е 1 сключен договор за кредит *** № ***/20.12.2013 г., наричан за краткост Договора, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 30 000 лв., който е усвоен от кредитополучателя, като Договорът е сключен за срок до 25.12.2020 г..

Твърди се, че съгласно погасителния план, неразделна част от Договора кредиполучателят е следвало да заплаща ежемечно на 25-то число погасителна вноска в размер на 514,78 лв.. Твърди се, че кредитът е обслужван до м. VІІІ 2014 г., като на 25.09.2014 г. не е внесена изцяло дължимата вноска и след тази дата до изтичане на срока на Договора кредитът не е обслужван изобщо.Твърди, че в случая не е налице предсрочна изискуемост на вземането, поради което длъжниците не са уведомявани от Банката за изискуемостта на вземанията с оглед настъпилия краен падеж на кредита.

Твърди, че въз основа на подадено заявление от Банката пред РС Левски е образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 609/2021 г. по описа на РС – Левски и заявлението по чл. 417 от ГПК е уважено, като е издадена заповед за незабавно изпълнение № 283/03.09.2021 г. солидарно против ответниците за сумите, както следва: сумата от 28 033,11 лв., представляваща главница, сумата от 24 070,17 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.08.2014 г. до 25.12.2020 г., сумата от 1 082,39 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.12.2020 г. до 01.09.2021 г., законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 1 063,71 лв. за държавна такса и сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1060/2021 г. по описа на ЧСИ Т.К., рег. № 815 при КЧСИ и район на действие ОС Плевен, но въпреки положените усилия за връчване на призовките за доброволно изпълнение ответниците не са намерени на адресите си и заповедта е връчена чрез залепване на уведомление по ГПК. Твърди се, че на Банката е указано да предяви срещу длъжниците установителен иск за вземането по реда на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, което породило правния интерес на Банката да потърси защита на правата си по исков съдебен ред. Моли се съда като съобрази представените по делото доказателства да постанови решение, с което да уважи предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК като присъди в полза на ищеца направените по делото разноски.

2

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения на ответниците особен представител адвокат Н. Д. от ПлАК, в който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани и се излагат възражения в тази насока. Особеният представител оспорва вземанията на ищеца по основание и размер и възразява, че ответниците не дължат претендираните суми по Договора. На първо място особеният представител оспорва ответниците да сключили и подписали Договора и между Банката – кредитодател и ответниците да е възникнало валидно облигационно правоотношение по процесния договор за кредит. Възразява срещу размера на претендираните парични суми, като счита, че от изложеното в ИМ не става ясно как са определени претендираните суми за главница и лихви. Възразява, че Договора е нищожен, като сключен в противоречие с чл. 21 и чл. 22 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, съдържащ неравноправни клаузи и сключен в противоречие с добрите нрави. Възразява, че се касае за потребителски кредит, сключен в нарушение на изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 9, т. 9а, т. 10 и т. 11 от ЗПК, тъй като липсва посочване на: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или рефентен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; Методика за изчисляване на референтния лихвен процент; годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Възразява, че клаузите на чл. 8, чл. 9 и чл. 11 от процесния договор са нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 146 ал. 1 вр. чл.

143 т. 10 от ЗЗП, а клаузата на чл. 9.2 е нищожна като неравноправни по смисъла на чл. 146 ал. 1 вр. чл. 143 т. 5 от ЗЗП, като всички посочени клаузи са нищожни съгласно чл. 26 ал. 1 от ЗЗД поради противоречие с добрите 3 нрави.Моли се съда като съобрази възраженията в отговора и доказателствата по делото да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК.

В о.с.з. ищецът се представлява от юрисконсулт В. В. и поддържа предявените искове като претендира и направените по делото разноски.

Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответниците чрез назначеният им особен представител адвокат Н. Д. от ПлАК поддържат депозирания отговор и изложените в него възражения за недействителност на Договора за кредит. При пренията особеният представител не поддържа възражението си относно сключване на Договора от ответниците, но счита, че макар същият да носи подписите на ответниците е недействителен. Според особения представител са налице основанията на чл. 146 ал. 1 вр. чл. 143 т. 10 от ЗЗП вр. чл. 26 от ЗЗД поради противоречие на Договора с добрите нрави и неравноправност на клаузите на чл. 8, чл. 9 и чл.

11 от Договора. Поддържа, че е налице и противоречие на клаузите на Договора с чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 9, т. 9а, т. 10 и т. 11 от ЗПК , поради което същият е изцяло нищожен при условията на чл. 21 и чл. 22 от ЗПК.

Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че Договора е действителен моли съда да отхвърли претенцията за възнаградителната лихва изцяло или частично, като във втория случай да приеме, че ответниците дължат сумата о т 10 417,41 лв. съгласно варианта на заключението на съдебно – икономическата експертиза /СИЕ/ по поставените от съда задачи. Оспорва да е доказана по размер исковата претенция за сумата от 1 082,39 лв., като счита, че такова вземане не е установено от приетото заключение на СИЕ.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК вр. чл. 430 от ТЗ вр. чл. 86 от ЗЗД, предявени от ищеца „БАНКА ***” ЕАД, гр.С. солидарно против ответниците А. С. М. и М. А. М.а за установяване съществуването на паричните вземания на Банката по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК № 283 от 03.09.2021 г. по ч.гр.д.

4

№ 609/2021 г. по описа на РС – Левски за сумата от 28 033,11 лв., представляваща главница по Договора, сумата от 24 070,17 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.08.2014 г. до 25.12.2020 г., сумата от 1 082,39 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.12.2020 г. до 01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2021 г. до изплащане на вземането.

Съгласно мотивите на т. 18 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСТГК на ВКС, с иска по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК се установява съществуване на вземане, за което в полза на кредитора има вече изпълнително основание – издадената заповед, както и изпълнителен лист, издаден въз основа на нея. Ако в заповедното производство са били заявени няколко вземания и заповедта за изпъление е издадена, съответно искът по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК е предявен за признаване за установено съществуването на повече от едно вземане, то е налице комулативно съединяване на искове и всеки от тях има цена, която е от значение за родовата и функционална подсъдност на спора.

Безспорно се установява от служебно изготвените от съда справки от ТР, че към датата на подаване на ИМ ищецът „Банка ***“ АД, гр.С. се легитимира като правоприемник на прекратената „***“ АД гр.В. /с предишно наименование „*** ***“/.

Установява се от приложеното към доказателствата ч.гр.д. № 609/2021 г. по описа на РС Левски, че Банката – ищец е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 01.09.2021 г. в РС Левски против ответниците солидарно като длъжници, към което като документи по чл. 417 ГПК е представила извлечение от счетоводните книги по сметка по договор за кредит № 11/6126559408/20.12.2013 г. към 01.09.2021 г., договор за кредит *** № ***/20.12.2013 г., сключен между „*** ***“ АД, гр.В. и ответниците, ведно с приложение № 1 – погасителен план. Установява, че заявлението по чл. 417 от ГПК е уважено от заповедния съд и в полза на Банката е издадена заповед за незабавно изпълнение № 283 от 03.09.2021 г. солидарно против ответниците за сумите, както следва: сумата от 28 033,11 лв., представляваща главница, сумата от 24 070,17 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.08.2014 г. до 25.12.2020 г., сумата от 1 082,39 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.12.2020 г. до 5

01.09.2021 г., законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 1 063,71 лв. за държавна такса и сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение . Установява се, че на 03.09.2021 г. Банката – ищец е снабдена с изпълнителен лист по заповедта по чл. 417 от ГПК и въз основа на същия е образувано изпълнително дело № 20218150401060/2021 г. по описа на ЧСИ Т.К., рег. № 815 на КЧСИ и район на действие ОС Плевен. Установява се от представените по делото покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 47 от ГПК, че след като длъжниците са търсени на адреса, на който са адресно регистрирани и е събрана информация от новите собственици на къщата, че същият не живеят на адреса, от служител на ЧСИ е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК на този адрес и в определения 14 - дневен срок длъжниците не са се явили за да получат поканата за доброволно изпълнение и заповедта по чл. 417 от ГПК и същата е приета от ЧСИ за връчена на основание чл. 47 ал. 5 от ГПК.