Решение № 139 от 01.12.2020, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. *** , 30.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов

Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20203300500217 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София, ЕИК 131001375, чрез пълномощник против Решение №87/02.07.2020г., постановено по гр.дело №20/2020 г.по описа на РС- ***, с което в производство по чл.124 във вр. с чл.439, ал.1 от ГПК съдът е приел за установено по отношение на дружеството- жалбоподател, че ЕТ „*** и Син – *** ***, ЕИК 2000060654, гр. ***, обл. ***, представляван от С. С. С. , С. С. С. , О. С. С. и М. С. А. , всички от гр. ***, обл. ***, не дължат сумите 8992 евро или левова равностойност в размер на 17586.82 лева главница по Договор за банков кредит № 58249/29.07.2008 г., изм. с Анекс № 1/24.06.2009 г., Анекс № 2/15.09.2009 г. и Договор за поръчителство от 15.09.2009 г., ведно със законната лихва от 17.08.2012 г. до изплащането на дълга; 1960.77 евро или левовата равностойност 3 834.93 лева – изискуема редовна лихва за периода от 15.10.2010 г. до 21.03.2012 г.; 1345.83 евро или левовата равностойност 2632.21 лева – изискуема наказателна лихва за периода от 15.11.2010 г. до 16.08.2012 г.; 481.08 лева – разноски в размер на платената държавна такса и 690.54 лева – юрисконсултско възнаграждение, произтичащи от изпълнителен лист издаден на 23.08.2012 год. на основание Заповед № 278/22.08.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр. дело № 401/2012 год. по описа на РС–***, поради погасяване на вземанията по давност.Осъдил е жалбоподателя да заплати на ищците по иска сумата 6 153.05 лева, разноски по делото.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на решението.Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго решение по съществото на спора за отхвърлянето му.Развиват се подробни съображения във връзка действието на Постановление №3 1 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС и т.10 от ТР 2/2015г.на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в процеса, против акт подлежащ на контрол по реда на въззивното производство.

Отговор на същата в законоустановения срок ищците-въззиваеми са подали чрез пълномощник.В него застъпва становище за неоснователност на жалбата, с искане решението на КРС да бъде потвърдено.

С жалбата и отговора не се правят доказателствени искания.Делото подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.При проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Окръжният съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд *** е сезиран с иск с правно основание чл. 124 във вр. с чл. 439 от ГПК.

Ищците ЕТ „*** и син – *** ***”, ЕИК 2000060654, гр. ***, представляван от С. С. С. , С.

С. С. , лично , О. С. С. , от гр.*** и М. С. А. , от с.град, чрез пълномощник адв.М.Д. от АК–***, са предявили иск за установяване по отношение на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр. София, че не дължат вземанията му в размер на 8992 евро или левова равностойност в размер на 17586.82 лева изискуема главница по договор за банков кредит № 58249/29.07.2008 г., Анекс № 1/24.06.2009 г., Анекс № 2/15.09.2009 г. и Договор за поръчителство от 15.09.2009 г., ведно със законната лихва от 17.08.2012 г. до изплащането на дълга; 1960.77 евро или левовата равностойност 3 834.93 лева – изискуема редовна лихва за периода от 15.10.2010 г. до 21.03.2012 г.; 1345.83 евро или левовата равностойност 2632.21 лева – изискуема наказателна лихва за периода от 15.11.2010 г. до 16.08.2012 г.; 481.08 лева – разноски в размер на платената държавна такса и 690.54 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело №401/2012г. по описа на КРС и съответно образувано ИД, поради погасяването им по давност.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р.И.М.Т. – управител чрез пълномощника си юрк.Петя Кантарска е депозирал писмен отговор, с който заявява становище, че така предявеният иск е недопустим за разликата над 8 992.00 евро (17586.82 лева). Твърдят, че липсва правен интерес от предявяване на иск относно акцесорните вземания, а таксите и разноските нямат характер на самостоятелно съдебно предявено притезание. Излагат подробни съображения, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Заявяват, че в случая следва да намери приложение ППВС № 3/18.11.1980 г., а не ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Считат, че изпълняемото право (ликвидно и изискуемо притезание) и правото на принудително изпълнение (правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен 2 способ) не са погасени.Претендира за отхвърляне на иска като неоснователен и за присъждане на сторените по делото разноски.

Не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че на 23.08.2012 г. по ч. гр. дело № 401/2012 г. по описа на РС–*** е издаден изпълнителен лист, на основание чл. 416, вр. чл. 417 от ГПК и издадена Заповед № 278/22.08.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по силата на който ищците са били осъдени да заплатят на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумите:

- 8 992.00 евро изискуема главница по Договор за банков кредит № 58249/29.07.2008 г. изм. и допълнен с Анекс № 1/ 24.06.2009 г.; Анекс №2/15.09.2009г. и Договор за поръчителство от 15.09.2009 г. ведно със законната лихва от 17.08.2012 г. до изплащането на дълга;

- 1 960.77 евро изискуема редовна лихва за времето от 15.10.2010г. до 21.03.2012 г.;

- 1 345.83 евро изискуема наказателна лихва за периода от 15.11.2010 г. до 16.08.2012 г.;

- 481.08 лв. разноски по делото в размер на платена държавна такса;

- 690.54 лв. юрисконсултско възнаграждение;

На 16.11.2012 г. по молба на кредитора – „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 20127610400713 по описа на ЧСИ Гюнеш Солаков, рег.№761 на КЧСИ за задълженията обективирани в издадения изпълнителен лист, поради което на длъжниците е била изпратена покана за доброволно изпълнение, което към възлиза е в общ размер на 29 293.91 лв., от които главница в размер на 17 586.82 лв., законна лихва в размер на 655.17 лв. за периода 17.08.2012 г.- 27.12.2012 г.; 6 467.14 лв. – неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.); 1 171.62 лв. – присъдени разноски; 589.32 лв. – разноски по изпълнително дело; 2823.84 лв.

– такси по Тарифа към ЗЧСИ дължими към 27.12.2012 г.

След образуване на изпълнителното дело по искане на взискателя е извършена справка за имущественото състояние на длъжниците.

Видно от съдържанието на цитирантото по-горе изпълнително дело, със запорни съобщения изходящи от 13.12.2012 г. е наложен запор върху наличните банкови сметки на ищците, след което в продължение на две години не са били предприемани други изпълнителни действия.

На 14.02.2017 г. е сключен договор за цесия между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД в качеството на цедент и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като цесионер с предмет – задълженията обективирани в изпълнителен лист издаден по ч. гр. д. № 401/2012 г. по описа на PC–***.

На 24.03.2017г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е конституиран като взискател по образуваното от цедента изпълнително дело № 713/2012г. по описа на ЧСИ Гюнеш Солаков.

С постановление от 12.09.2019 г. съдебният изпълнител е прекратил изп. дело № 20127610400713 и на същата дата е образувано ново изп. дело №844/2019г. срещу ЕТ „*** и син – *** ***” представляван от С. С. С. , С. С. С. , О. С. С. и М. С. А. за задълженията визирани в изпълнителен лист от 23.08.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 401/2012 г. по описа на PC-***.ЧСИ на 12.11.2019г. е постановил налагане на запори върху трудовите възнаграждения на ищците О. С. С. и М. С. А. .По отношение на длъжниците ищци ЕТ „*** и Син – *** ***, ЕИК 2000060654, гр. ***, обл. ***, представляван от С. С. С. и физическото лице С. С. С. , не са предприемани изпълнителни действия прекъсващи давността.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните 3 правни изводи:

По допустимостта на исковете:

Исковете са допустими предвид наличието на висящо изпълнително производство за събиране на вземанията. Отделно от това, правната сфера на ищците се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, те имат интерес да установят, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права.

По съществото на спора:

Предявен е отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 от от ГПК.Посочената норма предвижда възможността длъжникът да оспори с иск изпълнението срещу него, като претенцията му може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. С оглед на това и предвид въведеният с исковата претенция и поддържан във въззивната жалба довод за погасяване вземането по давност, следва да се приеме, че ищецът се позовава на юридически факт, настъпил след влизане в сила на изпълнителното основание, което обуславя допустимост на защитата по чл. 439 ГПК.

Не е спорно между страните, че между тях е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за банков кредит № 58249/29.07.2008г. изм. и допълнен с Анекс №1/24.06.2009г.; Анекс №2/15.09.2009г. и Договор за поръчителство от 15.09.2009 г., сключени между „„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и ищците, солидарни длъжници, както и че вземането по издадения в полза на банката ИЛ е било цедирано от същата като цедент на цесионера, сега ответник „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

Не е спорно по делото, че изпълнително дело №713/2012г. по описа на ЧСИ Г.Солаков е образувано на 16.11.2012г.,по които са извършвани изпълнителни действия, последното от които е налагане на запор върху банковите сметки на ЕТ „*** и син – *** ***”, С. С. С. , О. С. С. и М. С.

А. , като запорните съобщения са връчени на третите- задължени лица на 17.12.2013г. Не е спорно и, че понастоящем е образувано изпълнително дело № 844/ 2019 г. при същия ЧСИ.

Основния спорен въпрос между страните е дали вземането на ответника е погасено по давност.

Окръжният съд не споделя изложеното в мотивите на атакуваното решение, касателно основателността на предявеният иск..

Видно от материалите по делото в полза на въззиваемата страна е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, която е влязла в сила и се е превърнала в годен изпълнителен титул, въз основа на който може да с е допусне принудително удовлетворяване на предявеното притезание. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение /Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК /. Затова длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл.