Решение № 540 от 07.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. Бургас, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20252100500472 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Д. Ж. Г. от ***, чрез процесуалния й представител адв.Антон Стоянов от ВАдвС, против Решение № 2600 от 05.12.2024 г. по гр.д.1582/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, в частта му, с която въззивницата е осъдена да заплати на въззиваемата Е. А. А. сумата от 4 000 евро, представляваща получена в заем сума по неформален договор за заем от месец юли 2019 г., посредством банкови преводи на 18.07.2019 г. и 19.07.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 11.03.2024 г. до окончателното плащане и сумата от общо 343 лв., представляващи направените по делото разноски, като изпълнението на задължението е разсрочено по 500 лв на месец до окончателното му изплащане.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано постановено при противоречие с материалния закон и при неправилен анализ на фактическата и правна обстановка и доказателствения материал. Поконкретно се твърди, че първоинстанционният съд, не е обследвал на какво основание са постъпили, според въззивницата – и преминали, преведените от ищцата Е. А. суми в общ размер от 4 000 евро, чрез извършени два банкови преводи - на 18 и 19 юли 2019 г. от по 2000 евро всеки. Твърди се, че ответницата Д.Г. е изразила становище в съдебно заседание, че сумата единствено е преминала през банковата й сметка, но в действителност дъщеря й и респективно ищцата са имали някакви правоотношения (които не са обследвани от съда, с оглед течното определяне на материалноправната легитимация на ответницата), досежно връщането на сумата. Твърди се, че 1 неправилно първоинстанционният съд е осъдил ответницата Г. да заплати тази сума, при положение, че няма никакъв сключен договор за заем между страните, като единствено се е мотивирал, с факта, че парите са преминали през банковата сметка на ответницата и че същата в становището си е заявила, че ще ги връща. Посочва се, че ответницата няма почти никаква правна култура и познания, а становището си в горния смисъл е направила само, защото не желае да замесва дъщеря си в съдебни дела. Твърди се, че първоинстанционният съд е следвало да изследва и анализира вътрешните правоотношения между ищцата Е. А. и дъщерята на ответницата П. Н., при направените от ответницата Г. изявления, че ангажимента за връщането на сумата е на нейната дъщеря, от което явства липса на пасивна материалноправна легитимация на ответницата. Твърди се, че като не е осигурил възможност и съдействие на ответната страна за установяване на вътрешните правоотношения между ищцата Е. А. и дъщерята на ответницата П. Н., първоинстанционният съд, е нарушил принципа на установяване на истината.

Излага се, че при характера на договора за заем - реален, каузален и неформален, простото съгласие между страните относно сумата и предаването на същата е достатъчно за действителността на договора, а писмена форма е необходима за доказване на сключване на договор за заем за над 5 000 лв, какъвто е настоящият. Твърди се, че заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, както и предаване на обещаната сума. Сочи се, че договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемонолучателят получи заетата сума или друга замести ма вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Твърди се, че в конкретния случай предаване на пари е било извършено между страните по делото, но не е изяснено в какво качество на ответницата са преведени тези парични суми, за какво са преведени парите, дали като заем или за някакви други отношения между ищцата Е. А. и дъщерята на ответницата - П. Н., респ.за общи търговски отношения или пък други отношения, което води до необоснованост на съдебният акт.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно, необосновано и като постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Претендират се съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани нови доказателства.

Въззиваемата-ищец Е. А. А. представя писмен отговор в законовия срок, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изложени са твърдения, че в съответствие с чл.240, ал.1 от ЗЗД (договорът за заем е реален договор и възниква от момента на фактическото предаване на паричната сума, без изискване за писмена форма, когато заемодателят предаде на заемополучателя съответната сума с уговорка за връщане) по делото е безспорно доказано, че на 18.07.2019 г. и 19.07.2019 г. ищцата А. е превела по банков път общо 4 000 евро на ответницата Д. Г., като се твърди, че между страните е налице уговорка, че тази сума подлежи на връщане в срок до 20.08.2019 г. Възражението за липса на писмен договор е оспорено по съображения, че чл.240, ал.1 от ЗЗД не поставя подобно изискване за действителност на договора, както и че самото предаване на сумата е достатъчно за възникването на заемното правоотношение, което в случая е 2 доказано чрез банкови извлечения от Deutsche Bank - клон Ваймар. Посочено е още, че ответницата не само не оспорва, че е получила сумата, но и не е изпратила дори формално писмено възражение, че не дължи сумата.

Твърди се, че във въззивната жалба е направен опит да се измести фокуса на делото, въпреки, че по делото няма доказателства дъщерята на ищцата да е получила сумите и впоследствие да ги е върнала. Сочи се, че след като е получила сумите, ответницата е започнала недобросъвестно да се укрива, да отказва комуникация с ищцата, както и да закрива банковите си сметки. Излага се, че с въззивната жалба не се сочат нови доказателства, които да обосноват различен изход на делото, като се сочи, че няма и нови обстоятелства, които да налагат отмяна на решението на първоинстанционния съд.

Претендира се съдът да потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд и да присъди на въззиваемата разноските й по настоящото производство.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на въззиваемата Е. А. А. за осъждане на въззивницата Д. Ж. Г. да заплати на ищцата сумата от общо 4000 евро, представляваща получена в заем от ответницата сума, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 11.03.2024 г. до окончателното плащане, както и лихва за забава от 20.08.2019 г. до подаване на исковата молба в размер на 4 500 лв. Твърди се, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по устен договор за заем от м.юли 2019 г., по който ищцата е изпълнила задължението си да предаде на ответницата като заемополучател уговорената сума от общо 4000 евро, с два банкови превода от по 2000 евро извършени на 18.07.2019 г. и на 19.07.2019 г., със срок за връщане от един месец. Твърди се, че преводът на сумата е извършен в Германия, тъй като към този момент и двете страни са работили там. Сочи се, че след като получила сумата и до 20.08.2019 г. не я е върнала, ответницата се укрила, закрила телефони, електронна поща и изобщо прекъснала всякаква комуникация.

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК ответницата не е подала писмен отговор на исковата молба. Депозирала е молба за предоставяне на правна помощ, в която е заявила, че не дължи тази сума без да изложила съображения. В откритото съдебно заседание ответницата се е явила лично и е заявила, че е предоставила данните на банковата си сметка на дъщеря си по нейна молба, за да може нейна приятелка да й преведе сумата от 4000 евро. Признава, че сумата е била преведена от ищцата по банковата й сметка на два транша от по 2000 евро, т.е.парите са влезли по сметката й, но твърди, че освен това, не знае нищо друго. Твърди, че парите са преминали през нейната банкова сметка, но не посочва кой и как ги е изтеглил. Твърди, че не знае „после те какво са връщали“. Твърди, че ангажимент за връщането на сумата на ищцата е на нейната дъщеря. Заявила е искане за разсрочване на изпълнението. Не е ангажирала доказателства.

3

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил ответницата да заплати на ищцата сумата от 4000 евро, представляваща получена в заем сума по неформален договор за заем от м.юли 2019 г., посредством банкови преводи на 18.07.2019 г. и 19.07.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 11.03.2024 г. до окончателното плащане и сумата от общо 343 лв, представляващи направените по делото разноски, като е разсрочил изпълнението на задължението по 500 лв на месец до окончателното му изплащане. Със същото решение съдът е отхвърлил иска за заплащане на лихва за забава върху главницата в размер на 4500 лв за периода 20.09.2019 г. до подаване на исковата молба.

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано само от ответницата - в осъдителната част, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази си част, а в отхвърлителната част решението е влязло в сила поради необжалването му.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно, в обжалваната част, подлежаща на проверка за допустимост, решението е и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Съдът намира, че първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка съобразно заявените от страните становища към релевантния момент – от ищцата – съобразно твърденията й в исковата молба, а от ответницата – към момента на подаване на отговор на исковата молба (какъвто по делото не е подаден от ответницата), а и към момента, в който в първото по делото открито съдебно заседание, на страните е дадена възможност на основание чл.143 ГПК за пояснение и допълнение на становищата им. Към този момент ответницата не е оспорила обстоятелството, че ищцата е превела по банковата й сметка сумата от общо 4000 евро с два банкови превода от по 2000 евро извършени на 18.07.2019 г. и на 19.07.2019 г.; че сумата „само е минала“ през сметката й, т.е.тази сума вече не се намира по нейната сметка, съотв.някой се е разпоредил с нея; че тази сума подлежи на връщане („после те какво са връщали не знам“; „дъщеря ми няма да ме остави да плащам сама“; заявено искане за разсрочване на задължението). Макар, според твърденията във въззивната жалба, ответницата да няма почти никаква правна култура и познания, тя е изразила много ясно становище по фактите – сумата е постъпила по банковата й сметка, а след това е „преминала“, т.е.била е изтеглена от нея или е бил нареден превод от нея, което би могло да стане единствено от титуляра на сметката (самата ответница), или за погасяване на нейни задължения, каквито твърдения по делото не са въведени от ответницата.

При тези установени факти, и при липсата на твърдения и доказателства от страна на ответницата, че сумата й е преведена от ищцата без задължение да бъде върната, се налага единствения извод за основателност на твърдението на ищцата, че сумата е предоставена в заем. Какви са евентуалните отношения между ищцата и дъщерята на ответницата по делото, както и между ответницата и дъщеря й, е ирелевантно, доколкото сумата е преведена от ищцата по сметката на ответницата. За пълнота следва да се посочи, че дори във въззивната жалба не са изложени конкретни твърдения 4 какви са били отношенията („някакви отношения“) между ищцата и дъщерята на ответницата, нито са заявени някакви доказателствени искания, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.