Решение № 488 от 11.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20211100902463 по описа за 2021 година

Ищецът „Е.Л.***“ ЕООД твърди, че на 11.05.2017 година между „Ю.Б.“ АД, в качеството на цедент и ответника „Г.Д.“ ЕООД, в качеството на цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания. С този договор цесионерът придобива вземанията на банката от „М Енд Р С.К.“ ЕООД, които са обезпечени с първа и втора по ред договорни ипотеки и наложена възбрана върху недвижим имот – апартамент /мезонет/ № 16, находящ се в гр. София, бел. „*******, срещу цена от 240000 евро без ДДС, която цена следва да бъде платена в срок от 10 работни дни. Посочва, че ответникът не е разполагал с тази сума, поради което през м. май 2017 г. е сключил договор за заем с ищеца за сумата от 250 000 евро, с уговорката да върне заема в срок до три години от отпускането му. Сумата от 250 000 евро е преведена от банковата сметка на ищеца по банковата сметка на ответника, на 22.05.2017 г. Предвид липсата на изпълнение на поетото задължение за връщане на заемната сума в уговорения срок, иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 250 0000 евро, ведно със законната лихва от 26.11.2011 г. /датата на исковата молба/ до окончателното плащане, както и направените в производството разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В молба от 21.12.2021 г. ищецът посочва своя банкова сметка, съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.

1

Ответникът „Г.Д.“ ЕООД оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че на 17.05.2017 г. е сключен договор за паричен заем между страните за сумата от 250 000 евро, както и, че сумата е преведена по банковата сметка на заемателя. Оспорва, че заемната сума е следвало да бъде върната в срок от три години от отпускането на заема, както и че е канен да върне заема преди подаване на исковата молба. Посочва, че уговорката между страните е била заемът да се върне в срок от 204 месеца от подписване на договора или до 17.05.2034 г., съответно поддържа, че не е настъпил падежът на това задължение и няма основание за връщане на заемната сума. Иска от съда да отхвърли предявения иск, като му присъди направените в производството разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

След като ищецът твърди, че е налице договорна връзка и претендира да има права срещу ответника, на основание неизпълнение на задължение – част от съдържанието на това облигационно правоотношение, той носи доказателствената тежест да установи всички правопораждащи факти – чл.

154, ал. 1 от ГПК. Следователно той следва да проведе главно доказване за наличието на валиден договор за заем, сключен между него и ответника, с твърдяното в исковата молба съдържание. Валидността на договора за заем не е обвързана със спазването на някаква форма, а е необходимо страните да постигнат съгласие и вещта – предмет на договора, да бъде предадена. В случая страните по делото не спорят, че на 22.05.2017 г. ищецът е превел по банковата сметка на ответника сумата от 250 000 евро. От съдържанието на ангажираните от ищеца доказателства за така извършеното плащане не може да се установи, че плащането е извършено именно във връзка с твърдения договор за заем /като основание на плащането в тези документи е посочено единствено „payment for contract“/, но предвид обстоятелството, че ответникът не оспорва факта, че сумата му е предоставена във връзка сключен между страните договор за заем, Съдът приема за установен този факт. Освен доказателствата за извършен превод в полза на ответника за сумата от 250 000 евро, ищецът не представя никакви доказателства за съдържанието на възникналото между страните облигационно правоотношение, включително и относно уговорения от страните срок за 2 връщане на дадената в заем сума, който според твърденията на ищеца е 3 години от предоставяне на сумата. Същевременно ответникът представя писмен договор за паричен заем, подписан от страните по делото на 17.05.2017 г. Съдът намира за неоснователно направеното от ищеца възражение, че този договор няма достоверна дата и е съставен с оглед процеса. Видно от представения и в официално заверен препис пред Съда документ, същият носи подпис на законния представител на ищеца към датата на подписване на договора. Видно от отбелязванията по електронното дело на ищеца в ТРРЮЛНЦ, подписалото договора, от името на ищцовото дружество, лице Б.П. Т. е вписан като управител на дружеството за периода от 03.10.2014 г. /когато дружеството е вписано в регистъра/ до 24.08.2021 г.

Ищецът не е оспорил автентичността на този документ в частта по положения от негово име подпис, съответно следва да се приеме, че ищецът не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. С този договор страните постигат съгласие предоствената в заем сума от 250 000 евро да бъде върната в срок до 204 месеца, считано от подписване на договора. Този срок е уговорен в полза на длъжника – арг. от чл. 70, ал. 1 от ЗЗД и при липсата на изложени твърдения за настъпила предсрочна изискуменст по чл. 71 от ЗЗД, кредиторът не може да иска изпълнение от длъжника преди настъпването на този срок. В случая искът е предявен на 26.11.2021 г., към който момент не е настъпил уговорения от страните срок за връщане на наема / 17.05.2034 г./.

Предвид изложеното и съобразявайки правилата за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени /ищецът не е провел такова доказване, че вземането е изискуемо по отношение на длъжника/, Съдът приема, че не се установява изискуемост на процесното задължение на ответника по договора за заем, поради което няма основание да бъде уважена заявената от ищеца осъдителна претенция за връщане на дадената в заем сума. Ето защо предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на производството ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. С представения списък по чл. 80 от ГПК ответникът претендира 13572 лева уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. Съдът намира, че от представените със списъка по чл. 80 от ГПК документи се установява 3 реалното извършване на така поисканите разноски и същите подлежат на възстановяване от ищцовата страна, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ищецът прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното от ответинка адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от закона за адвокатурата. В случая Съдът намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 13572 лева за исковото производство е в съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 2, т. 5 вр. §2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /11309.15 лева + 2261.83 лева ДДС= 13570.98 лева/, в редакцията, актуална към датата на подписване на договора за правна защита и съдействие – 01.02.2022 г. /в представения договор е вписана дата 01.02.2021 г., но очевидно се касае за техническа грешка при посочване на годината, тъй като към този момент вписаното в договора настоящо дело не е било образувано, като за правилна дата следва да се приеме

01.02.2022 г., която дата съответства на представената със списъка по чл. 80 от ГПК фактура от 01.02.2022 г. и датата на подаване отговор на исковата молба – 14.02.2022 г./ и не се явява прекомерно с оглед характера и сложността на делото. Предвид изложеното, съдът намира, че възражението на ищеца за прекомерност е неоснователно и дължимите на ответника разноски за адвокатско възнаграждение следва да останат в уговорения и заплатен размер от 13572 лева.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.Л.***“ ЕООД, ЕИК ******* срещу „Г.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 250000 евро, предоставена на 22.05.2017 г. по договор за заем, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Е.Л.***“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „Г.Д.“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в производството в 4 размер на сумата от 13572 /тринадесет хиляди петстотин седемдесет и два/ лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5