Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2425 от 12.02.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 13274/2023
Вид
Решение № 2425
Подписан
12.02.2024
Състав
Цветомир Милчев Минчев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2425

... 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110113274 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно и съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците Ж. Г. К.а – Йо. и Р. Г. К., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., надпартерен вляво, апартамент, с аб. № 11799, като те не са изпълнили насрещното си задълЖ.е за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задълЖ.я на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Допълва, че ответниците не са погасили процесните вземания, поради което претендира при равни квоти – по 1/2 от всеки от тях сумите, както следва: 2 387,02 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 396,91 лв., представляваща лихва за забава върху задълЖ.ето за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г.; 20,88 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 4,59 лв., представляваща лихва за забава върху задълЖ.ето за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2022 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 58364/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.11.2022 г., или от всеки от тях сумите, както следва: 1 193,51 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 198,45 лв., представляваща 1 лихва за забава върху задълЖ.ето за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г., 10,44 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 2,29 лв., представляваща лихва за забава върху задълЖ.ето за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Ж. Г. К.а – Йо. и Р. Г. К. са подали отговор на исковата молба, който оспорват исковете, като правят изрично възраЖ.е за изтекла погасителна давност на вземанията за периода м.05.2019 г. – м.02.2020 г. Оспорват наличието на облигационно правоотношение между тях и ищеца, тъй като отричат да са собственици на описания в титулната част на исковата молба имот, находящ се на адрес: ......

Оспорват доказателствената стойност на представеното заявление – декларация от Р. К., тъй като не е подписано от него, още повече, че се отнася за имот, който се различава от посочения от ищеца такъв. Оспорват да е доказано влизането в сила на общите условия, респ. сключването на договор при общи условия между тях и ищеца. Оспорват посочената от ищеца стойност на вземането за цена на топлинна енергия, както и реалното предоставяне на услугите, които се претендират. Оспорват доказателствената стойност на представените от ищеца фактури, тъй като са частни документи и не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила. С тези съобраЖ.я отправят искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... изразява становище, че в рамките на исковия период услугата дялово разпределение е законосъобразно извършвана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Най-напред само за процесуална яснота следва да се отбележи, че с уточнителна молба от 06.07.2023 г. (л. 58 от делото), докладвана в о. с. з. на 26.10.2023 г., ищецът е уточнил адреса на топлоснабдения имот, за който се отнасят исковите му претенции, а именно: ....., надпартерен вляво, апартамент, привеждайки по този начин обстоятелствената част на исковата си молба в съответствие със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.11.2022 г., като с протоколно определение от 26.10.2023 г. проектът за доклад по делото е обявен за окончателен именно съобразно така постъпилото уточнение. Ето защо, следва да се приеме, че предмет на делото са исковите претенции, отнасящи се именно за имот, находящ се на горепосочения адрес, а не на адрес: ......

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задълЖ.ето си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задълЖ.е за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задълЖ.е за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик 2 на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото – нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавна земя от ЖСК № 189, том XIX, нот. дело № 2578/1962 г., удостоверение за идентичност на адрес, издадено от ....., ....., според което .... е идентична с бивша ...“, списък към протокол от общо събрание на етажната собственост във вх. Б на жилищна сграда на ...., подписан от наследодателя на ответниците – Г. М. К., чието авторство не е оспорено в хода на процеса, писмо на ....., ....., адресирано до съдия изпълнител по изп. дело № 3273/2004 г., според което И. Г. М. е починала на 13.12.2000 г., оставяйки за свои наследници по закон Р. Г. К. – син и Ж. Г. К.а – Йо. – дъщеря, справка от „НБДН“ и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № РКС23-УФ011412/22.12.2023 г., издадено от ....., ....., съдът приема, че в рамките на исковия период ответниците Р. Г. К. и Ж. Г. К.а – Йо. се легитимират като собственици на процесния недвижим имот при посочените от ищеца с исковата молба квоти – по 1/2 за всеки от тях, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на представения нотариален акт № 189/17.11.1962 г. (л. 20 от делото) става ясно, че Г. М. К. и И. Г. М. са получили в дял и са придобили собствеността върху един апартамент, находящ се във вх. Б, на третия надпартерен етаж вляво, в сграда на ...., заедно с 5,307 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, като с оглед данните, удостоверени в представеното удостоверение, издадено от ....., ..... (л. 16 от делото), а именно: че .... съответства на ....., съдът приема, че същият изцяло съответства на този, за който се отнасят заявените с исковата молба претенции. По делото не се твърди, а и не се доказва осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради което следва да се приеме, че същият е бил част на наследственото имущество на посочените по-горе лица, а това означава, че след смъртта на всяко едно от тях, която видно от представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № РКС23-УФ01-1412/22.12.2023 г., издадено от ....., р-н Красно село“ (л. 97 от делото), е настъпила съответно на 10.06.1994 г. и на 13.12.2000 лв., на основание наследствено правоприемство двамата ответници, легитимиращи се като техни единствени наследници по закон, са придобили по 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН.

Ето защо, при липсата на данни по делото относно осъществяването впоследствие на разпоредителни сделки или настъпването на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, съдът приема, че в рамките на исковия период именно Р. Г. К. и И. Г. М. се легитимират като негови собственици, респ. като клиенти на топлинна енергия за битови нужди по отношение на него, а това означава, че с оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката те се явяват легитимирани да отговарят за процесните вземания, касаещи същия, съобразно обема от участието си в съсобствеността – по 1/2, като ирелевантно се явява обстоятелството, че на 25.04.2005 г. ответникът К. е подал заявление – декларация за откриване на партида (л. 25 от делото), тъй като обсъдената по-горе нормативна уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична и тя обвързва качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено по 3 делото.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предлоЖ. от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. В случая, неоснователно е възраЖ.ето на ответниците относно липсата на доказателства за влизане в сила на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и същите да не ги обвързват. Според решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 ЗЕ /приложима за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия/ предпоставка за влизане в сила на общите условия е публикуването им наймалко в един централен и един местен всекидневник и изтичането на 30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Действително, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже влизането в сила на представените Общи условия за продажба на топлинна енергия, но в горното решение на ВКС се приема, че не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани Общите условия, те да бъдат посочени в съдебното решение.