Определение № 22043 от 15.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22043 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно частно гражданско дело № 20261100509497 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 244, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 271747/02.09.2026 г., предявена от М. Н. Д. против определение № 31530/29.08.2026 г. по гр.д. № 21950/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав.

Жалбоподателката счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че е неправилен изводът на СРС, че щом не е в граждански брак, не се грижи за другиго, не страда от заболяване и извършва стопанска дейност, не би могла да бъде освободена от такси в производството.

Излага съображения, че има над 20 активни кредитни задължения, че е страна по 10 дела пред Софийски районен съд, че не генерира високи доходи и би искала да се освободи от дълговата спирала, в която е изпаднала.Моли, да бъде освободена от внасянето на такси и разноски в производството.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения за обжалване срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е регламентирал възможността физическите лица да бъдат освободени от внасяне на такси и разноски, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги 1 заплатят. По молбата за освобождаване съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса – т.е. въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните на представена декларация за имуществено състояние.

Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такси и разноски, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи, които молителят е реализирал в предходни периоди. В този смисъл е и постоянната практика на Върховен касационен съд по тълкуването и прилагането на чл. 83, ал. 2 ГПК, според която при преценка основателността на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да съобрази имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и на останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и размера на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото. Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такси и разноски, мотивирайки отказа си с наличието на предположения за доходи. В този смисъл са определение № 603 от 2.10.2014 г. по ч.т.д. № 2139/2014 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч.т.д. № 230/2011 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч.т.д. № 564/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч.т.д. № 2492/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 4553 от 28.09.2026 г. по ч.т.д. № 3643/2026 г. на ВКС, І ГО. В мотивите към точка 12 на ТР № 6/2012 от 6.11.2023 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с 2 плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК.

В настоящия случай, още ведно с исковата молба, ищцата е представила декларация за материално и гражданско състояние, в която е посочила, че реализира годишен доход в размер на 20 000 лева (10 000 евро), че не е в граждански брак, че притежава един недвижим имот – жилище с площ от 63 кв.м. в гр. Велико Търново, че притежава дялове в търговски дружества на стойност 2000 лева (1000 евро), че не притежава парични влогове, не притежава моторни превозни средства, не страда от заболяване, което да налага постоянни доходи. Освен това, ищцата е посочила, че поради непредвидени обстоятелства се е наложило да изтегли множество бързи кредити (които към предявяване на исковете са 31 бр.), по които трябва да плаща месечно 9 041.97 евро, че се намира във финансова безизходица, че има месечен оборот между 2000 и 3 800 евро и е абсолютно невъзможно да си позволи разходите по делата, които е завела срещу кредиторите (л. 34 от делото на СРС). С допълнителна молба, ищцата е представила справка от Централния кредитен регистър към БНБ (в който са вписани множество договори за кредит, по които ищцата е страна), както и Баланс и отчет за приходите и разходите от 03.06.2025 г., от които се установява, че финансовият резултат на „М. консултинг“ ЕООД за 2024 г. е на загуба минус 66 000 лева(като на загуба е бил и за предходната година). От представената справка от Национална агенция за приходите е видно, че месечният осигурителен доход на ищцата, за периода от 01.08.2025 г. до 31.07.2026 г. е нула.

Представени са и множество определения, постановени по различни дела на СРС, с предмет – действителността на различните договори за кредит и връщане на надвзети суми, по които ищцата е била освободена от заплащане на такси и разноски.

Декларираните с декларацията обстоятелства и фактите, установените с посочените по-горе документи, сочат на извода, че молителката не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса и евентуални разноски в първоинстанционното производство. Няма каквито и да е данни по делото, оборващи декларираните и установени обстоятелства.

Това, че ищцата не е в граждански брак, че не страда от заболяване и че е икономически активна само по себе си не е основания за отхвърляне на молбата за освобождаване от държавна такса. Фактът на участие на 3 молителката в търговско дружество, изборът на молителката за управител на търговско дружество и вписването й като такъв в търговския регистър сам по себе си не доказва възмездност на тази дейност и получаване на доходи от упражняването й. Както бе посочено по-горе, фактът, че ищецът е едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество не налагат извода, че молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса е неоснователна. Преценката на съда следва да се основава на имущественото състояние на молителят към момента на искането, а не на предположения за бъдещи доходи. Изводът за наличие на доходи не може да почива на предположения, поради което са налице основания по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на молителя от внасяне на такси и разноски в първоинстанционното производство.

По изложените съображения, обжалваното определение следва да се отмени, вместо което ищцата да бъде освободена от заплащане на държавна такса.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 31530/29.08.2026 г. по гр.д. № 21950/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, вместо което ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, ищцата М. Н. Д. от внасяне на държавни такси и разноски по гр.д. № 21950/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4