Решение № 18 от 23.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. София, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора Л. Тр. К. като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600828 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.

С присъда № 260041 от 14.12.2021г., постановена по НОХД № 174/20г., СНС/закрит/, 14-ти състав е признал подсъдимия П. Л. Г. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 244 ал.2 вр ал.1 вр чл.243 ал.1 НК, изразяващо се в това, че от неустановена дата в средата на юли 2015 г до 19.07.2015 г, 01,30 ч, в гр. ***, ж.к. ***, бл.***, ет.***, в стая за електромери, е държал в големи количества подправени (неистински) парични знаци с курс в страната и в чужбина, а именно 88 бр. банкноти с номинал от по 200 евро, като знаел, че са подправени, като на основание цитирания законов текст и чл.55 ал.1 т.1 вр чл. 54 НК, чл.37 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на една година „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, като го е ОПРАВДАЛ по обвинението, че е държал тези вещи от неустановена дата през 2015 г. до приетия начален момент - неустановена дата през средата на юли 2015г. На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието за срок от 3 години.

Със същата присъда, специализираният съд /закрит/ е признал подсъдимия П. Л. Г. за невиновен в извършване на престъпление по чл. 321, 1 ал.3 пр.2 т.2 вр ал.2 НК, изразяващо се в това, за времето от ноември 2014 г до 19.07.2015 г в гр. София да е участвал в организирана престъпна група по чл. 93 т.20 НК, поставила си за користна цел извършване на престъпление по чл. 244 ал.2 вр чл. 243 ал.2 т.2 НК (изготвяне, преправяне, придобиване, държане на неистински парични знаци с курс в страната и чужбина...или други държавни ценни книги) и по чл. 244 ал.2 вр ал.1 НК (държане, придобиване и служене с парични знаци със съзнанието, че са подправени), с участници И. Н. П., В. Ж. Р., С. С. З., М. Р. Н. и Н. Я. М., като го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение.

На основание чл. 53, ал.2, б. „а“ от НК съдът е постановил отнемане в полза на Държавата на неистинските банкноти, като същите бъдат унищожени.

Срещу така постановената присъда са постъпили протест от

Сп.прокуратура (закрита) и жалба от защитника на подсъдимия П. Л. Г. - адв.

И. Д.. В протеста на прокуратурата са развити доводи за неправилно приложение на закона и се съдържа искане за частична отмяна на присъдата в оправдателната й част и постановяване на нова осъдителна присъда по първоначалното обвинение за извършено престъпление по чл.321,ал.3,пр.2,т.2,вр.ал.2 от НК. Заявено е и искане за изменение на присъдата по отношение обвинението по чл.244,ал.2 от НК и за отмяна приложението на чл.66,ал.1 от НК.

В жалбата на адв. Д. са развити доводи за незаконосъобразност на присъдата в осъдителната й част и са изложени подробни аргументи за недоказаност на обвинението, за нарушено право на защита, като се поддържа искане за постановяване на оправдателна присъда по обвинението по чл.244,ал.2 НК. Протестът и жалбата не съдържат доказателствени искания.

Страните поотделно не са взели становище по протеста и жалбата при изпратени преписи.

В закрито заседание по реда на чл.327 и сл. от НПК, САС не намери необходимост да допусне разпит на подсъдимия или събиране на други доказателствени материали.

Пред въззивната инстанция, представителят на апелативна прокуратура поддържа протеста. Счита, че в хода на ДП и на съдебното производство са събрани доказателства, категорични за това, че на посочените в обвинителния 2 акт дата и място подсъдимият заедно с още пет лица е участвал в организирана престъпна група, поставила си користна цел да придобива, преправя и държи неистински парични знаци или други държавни ценни книжа и да държи, придобива и си служи с парични знаци, за които знае, че са подправени, при изяснена от фактическа страна обстановка. С оглед което намира за осъществен състава по чл.321, ал.3 и по чл.244, ал.2 вр.чл. 243, ал.1 НК. В насока наличието на трайност и структурност на ОПГ са както доказателствата, възпроизведени чрез изготвените и приложени по делото ВДС чрез използвани СРС, така и показанията на конкретни свидетели, имащи отношение в тази връзка и водещи до извод за последователност на действията на участниците в групата, устойчивостта на връзките помежду им и съзнаваната им целеустременост към постигане на предварително набелязаната цел, а именно вършене на престъпления против паричната и кредитната система на страната. В този смисъл, въпреки че обстоятелствата по делото са изяснени в нужната пълнота за един правилен и законосъобразен извод, свързан с обвиненията по чл.244 НК, според държавното обвинение начина на изпълнение на наложеното наказание е неправилен, като се поддържа, че за постигане на целите по чл. 36 от НК наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно. В заключение застъпва становището, че първоинстанционният съд с присъдата е направил неверни фактически изводи, като непълно, невсестранно е обсъдил събраните по делото доказателствени източници, касаещи и двете обвинения, и неправилно е приложил разпоредбата на чл.66 ал.1 НК по отношение на изтърпяване на наказанието предвид осъдителната част от присъдата. По изложените съображения, моли за отмяна на присъдата в частта, в която подсъдимият Г. е оправдан по обвинението му за извършено престъпление по чл.321 НК като бъде осъден за това престъпление, както и да бъде изменена присъдата в нейната осъдителна част с отмяна на приложението на чл.66, ал.1 НК, като на подс. Г. му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размера, поискан от СП в протеста.

Подсъдимият П. Г., редовно призован, се явява лично и се представлява от защитника си- адв. Д.. Последният поддържа жалбата, к а т о счита, че присъдата на СНС в осъдителната й част е неправилна и незаконосъобразна.

Сочи, че видно от протокол за съдебно заседание от 12.06.2020г. на етап съдебно следствие СпН С е установил, че обвинителния акт е процесуално 3 нередовен и поради процесуалните пороци съдът не може да се произнесе с акт по същество по така повдигнатото обвинение, като е посочил констатираните дефекти. Първостепенният съд е следвало да установи пороците в разпоредително заседание, но вместо това след провеждане на съдебното следствие е спрял производството и е отправил преюдициално запитване към Съда на ЕС. Според защитата обаче, решението на Съда на ЕС представлява теоретично разсъждение на тема възможно ли е да се установи обективната истина, без да бъдат нарушени правата на подсъдимия и в този смисъл намира, че с подхода първоинстанционният съд да приложи разширително тълкуване на нормата на. чл. 287, ал. 1 НПК, като даде възможност на прокуратурата да измени обвинението след като практически е приключил етапа съдебно следствие е нарушен НПК. Набляга, че правото на обвиняемия да му бъде предоставена подробна информация относно обвинението е динамичен процес, който в съдебна фаза се реализира на етап „разпоредително заседание" и етап „.съдебно следствие". В посочените етапи подсъдимият може да реализира най-пълноценно правото на доказателствени искания, в наказателното производство. На етап съдебно следствие се гарантира правото на подсъдимия да възразява срещу допускането от съда на обвинителен доказателствен материал и да има активно поведение срещу уличаващи подсъдимия показания. Защитната теза може да се оформи единствено на етап „съдебно следствие", като ответна функция на обвинението, ето защо възприетият подход от първоинстанционния съд за допускане на ново обвинение след практически приключил етап „съдебно следствие" е неправилен и незаконосъобразен. В тази връзка се поддържа, че е нарушено правото на защита на подсъдимия. На следващо място , подчертава, че използвайки отправеното преюдициално запитване, съдът незаконосъобразно си е позволил да даде задължителни указания на прокуратурата относно коректната правна квалификация по пункт втори от ОА. Независимо от последното, след повдигане на измененото обвинение прокуратурата не отстрани напълно посочените пороци в ОА, доколкото отново не е конкретизирана частната характеристика на деянието, тоест дали подправените знаци са неистински или преправени , с оглед което се поддържа, че е нарушено правото на подсъдимия да му бъде предоставена подробна информация относно обвинението. Незаконосъобразно С пНС в осъдителната част на присъдата е добавил към общата характеристика 4 подправени парични знаци в скоби частната им характеристика неистински парични знаци, като дописва обвинителния акт. На следващо място, в хода на съдебното следствие не било установено подсъдимият да е имал фактическа власт над инкриминираните вещи, доколкото самостоятелен достъп до стаята за електромери към процесната 2015г. са имали минимум пет установени по делото лица, живущи в процесния блок. Достъп до помещението са имали и неопределен брой неустановени по делото лица, като това са инкасаторите от енергото и служители на кабелната телевизия. Изтъква наличието и на други процесуални нарушения, сред които отсъствието на подсъдимия и поемните лица при проведеното претърсване в стая за електромери на 19.07.2015г ., които според защитата съставляват съществено неотстранимо нарушение на процесуалните правила, респективно превръщат протокола за претърсване и изземване в невалидно писмено доказателствено, което следва да се изключи от доказателствената съвкупност. На свой ред, видно от заключенията на изготвените дактилоскопни експертизи по делото не били открити следи от подсъдимия, както върху подправените парични знаци, така и върху прозрачен полиетиленов джоб и процесните кутии. Този факт допълва л логически доказателствената съвкупност, оневинявайки подсъдимия, т.к. обвинението е за държане на подправени парични знаци, което предполага мануален контакт на подсъдимия и наличие на дактилоскопни следи от подзащитния му, каквито липсвали. Предвид изложеното настоява за отмяна на първоинстанционната присъда в осъдителната част, като бъде постановена нова такава, с която подс. Г. бъде оправдан.

Подсъдимият П. Г., поддържа казаното от защитата. В предоставената му последна дума, моли да бъде оправдан.

Съдът, като взе предвид подадените протест от СП/закрита/ и въззивна жалба от защитника на подсъдимия Г.- адвокат Д., доводите на страните в съдебно заседание, и след цялостна проверка правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намери за установено следното:

Изпълнявайки задълженията си за цялостна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивният съд преди да се занимае по същество констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектиращи върху законосъобразността на постановената присъда, както в 5 хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното такова пред първоинстанционния съд.

Съобразно горното, въззивният съд установи, че при постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е дал ход на съдебното следствие за събиране на доказателства по обвиненията, повдигнати на подсъдимия с обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на чл. 246, ал.2 и ал. 3 от НПК, вместо да върне делото на прокурора. Допуснатите нарушения от първия съд са засегнали действията на прокурора по съставяне на обвинителния акт, съгласно правилата на чл. 246 НПК. Те са довели до повдигане на обвинение, което не може да изпълни своите служебни функции да очертае обвинителната теза с необходимите предмет и обем на доказване, с оглед което се явява изцяло негодно. Така повдигнато, обвинението не може да служи като основание за постановяване на законосъобразна присъда.

Обвинителният акт по своята функция съставлява обвинителната претенция на прокурора пред съда. За да изпълни функцията си, обвинението следва изчерпателно да отразява фактите, отнасящи се до всеки елемент от обективната и субективната страна на престъпленията, в чието извършване е обвинено лицето, срещу което се води наказателното производство. Това са минимално изискуемите условия за неговата валидност. Обвинителният акт следва да отговаря на изискванията на закона - чл. 246 НПК, така че да позволи произнасяне на законосъобразна, обоснована и справедлива присъда, и е едно от условията за това. Обвинителният акт е и този, който очертава предмета на присъдата и съдът е стриктно обвързан от неговите рамки.