Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 26.01.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 1318/2025
Вид
Решение № 14
Подписан
26.01.2026
В сила
30.03.2026
Състав
Цанка Георгиева Неделчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • §1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Сливен, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20252230201318 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Производството е по повод жалба от „П. - 1“ ЕООД – с. С., общ. Сливен, представлявано от управителя П. Д. Е., подадена чрез процесуален представител, против НП № 849943-F845431/18.09.2025 год., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС изр. 2 във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за извършеното нарушение на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 год. на МФ. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено, като претендира направените разноски по делото.

Административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да се потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 03.09.2025 год. бил съставен АУАН № F845431 на жалбоподателя за това, че при 1 извършена проверка на 29.08.2025 год. в 11,44 часа на търговски обект по смисъла на §1, т.

41 от ДР на ЗДДС – магазин „М.Р.“, находящ се в гр. *****, стопанисван от „П. – 1“ ЕООД с ЕИК: *****, отразена с ПИП сер. АА № 0136681/29.08.2025 год. било установено, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. изм. ДВ бр. 80/2018 год.), не спазва разпоредбите на чл. 7а (нов – ДВ, бр. 10/2019 год.), (1) „Не се допуска лице по чл. 3 да предоставя документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон“. В акта било отразено, че при извършена контролна покупка на 29.08.2025 год. в 11,44 часа от органите на приходите, преди легитимация, на детски бански костюм на стойност 21,20 лева, е предоставен документ (Стокова разписка № 0000008398/29.08.2025 год.) с информация за текуща сметка, наподобяващ по съдържание Фискален бон. В акта било посочено, че предоставеният документ е с информация за текуща сметка, наподобяващ по съдържание Фискален бон и съдържа данни за обекта, дата, точен вид на стоката, количество и единична стойност, както и че дружеството не е изпълнило изискването и е нарушило разпоредбите на чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 год. на МФ, като не е изпълнило задълженията си и е предоставило на клиент документ с информация за текуща сума по сметка, с което е нарушил разпоредбите на чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Актът бил връчен на представляващия дружеството на 03.09.2025 год. (л. 10 - 12 от делото).

Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП № 849943F845431/18.09.2025 год., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за извършеното нарушение на чл.

118, ал. 4 от ЗДДС и чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ. В НП било посочено, че срещу АУАН не е направено възражение, както и че при определяне на административното наказание били взети предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и било констатирано, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. НП било връчено на представляващия дружеството на 06.10.2025 год. (л. 8 - 9 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.

2

В разпоредбата на чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ е посочено, че не се допуска лице по чл. 3 да предоставя документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален, системен или служебен бон.

В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 29.08.2025 год. в 11,44 часа в магазина, стопанисван от жалбоподателя, от органите на приходите, преди легитимация, била извършена контролна покупка на детски бански костюм на стойност 21,00 лева и на една чанта потник с лого на стойност 0,20 лева, за които покупки бил предоставен документ - Стокова разписка за продажба на стоки с № 0000008398/29.08.2025 год. Безспорно е установено, че издадената Стокова разписка за продажба на стоки, наподобява по съдържание фискален, системен или служебен бон, тъй като съдържа вид стока, мярка, количество и цена. Същевременно от показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител и свид. С. безспорно се установява, че актосъставителят първо е заплатил избраните от него стоки в магазина и едва след това свид. С. е издала процесната Стокова разписка за продажба на стоки, т.е. издаден е документ за продажба на опредени стоки, за което е извършено плащане преди издаването на документа, а не е издаден междинен документ с информация за текуща сума по сметка, каквото е изискването на чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ (в този смисъл Решение № 1608/29.07.2025 год. по КАНД № 301/2025 год. по описа на Административен съд – Кърджали).

В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на наказателното постановление. При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение от жалбоподателя, наложеното наказание е неоснователно и трябва да бъде отменено.

Ето защо, доколкото извършеното нарушение на чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС не е доказано по безспорен и категоричен начин, съдът намира, че следва да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно и необосновано.

За пълнота следва да се отбележи, че в настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, при която съдът да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тъй като в настоящия случай в обстоятелствената част на АУАН и съответно в обстоятелствената част на НП липсват съставомерни факти относно извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, а именно не е посочено изобщо издадена ли е или не фискална касова бележка.

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и 3 същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл.

63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на по-нисък размер на разноските в тази им част, поради което съдът намира, че следва да ги присъди в претендирания размер от 500,00 лева (255,65 евро), съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 09.10.2025 год. (л. 44 от делото).

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление

№ 849943-F845431/18.09.2025 год., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „П. - 1“ ЕООД – с. С., общ. Сливен, представлявано от управителя П. Д. Е. е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС изр. 2 във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за извършеното нарушение на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и чл. 7а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „П. - 1“ ЕООД – с. С., общ. Сливен, с ЕИК ***** представлявано от управителя П. Д. Е. разноски в размер на 500,00 лева (255,65 евро), представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4