Определение № 1409 от 06.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1409 гр. Пловдив, 06.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20225300501331 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 413, ал.1 ГПК, вр. 274 и сл. ГПК= Подадена е частна жалба от В. Ж. К. с ЕГН:********** - длъжник чрез адв.Е.Г. срещу разпореждане в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10810/21.12.2021г., издадена по ч.гр.д № 19970/2021г. на Пловдивския районен съд, 17 гр.с. в частта за разноските- присъдено адвокатско възнаграждение в полза на заявителя в размер на 360 лв.с ДДС.Счита, че възнаграждението е прекомерно и се иска да бъде редуцирано до минималния размер по НМРАВ.

Ответникът по жалбата „Теленор България“–ЕАД-гр.София, ул.Шандор №46,ет.4, ЕИК 205788439 чрез адв.Н.Ш.– взема становище, че жалбата е неоснователна.Моли се атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.

В подадената от длъжника по заповедта частна жалба се излагат доводи, че присъденият адвокатски хонорар от 360 лв. е прекомерен съгласно действителната фактическа и правна сложност на делото. Моли се съда заповедта за изпълнение да бъде отменена в обжалваната част и да бъде присъден адвокатски хонорар, съизмерим с минимално предвидения размер в Наредба за минималните адвокатски възнаграждения.

Пловдивски окръжен съд при извършена служебна проверка за допустимостта на производството намира, че жалбата е подадена на 19.04.2022 г., а ЗИ е получена от длъжника на 31.03.2019 г., следователно ЧЖ е подадена в законоустановения 1-месечен срок по чл.414,ал.2 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна:

От приложения в заповедното производство ДПП е видно, че платените разноски на заявителя за адв.хонорар са в размер на 360 лв. с ДДС-платени в брой, при материален 1 интерес 1184,79 лв.

Съгласно чл.7,ал.7 във вр. с ал.2, т.1 от Наредба №1/9.7.2004 г., относима след изменението й от 28.03.2014 г., за процесуално представителство и защита при мат.интерес до 1000 лв. се дължи ½ от стойностите на претендираните суми, т.е. мин.АВ се определя на базата на половината от стойността на претендираната съсъ заявлението сума, е не на базата на половината от минималното адвокатско възнаграждение по чл.7,ал.2, т.1 от Наредбата.

Горното води до извод, че в случая АВ следва да се определи на база материален интерес 592,39 лв. /1/2 от 1184,79лв./или мин. адв.възнаграждение на пълномощника на взискателя е в размер на 300 лв., съгл.чл.7,ал.2,т.1 НМРАВ /до 1000лв.- 300лв./+ 20%ДДС=360 лв. Следователно, претендираният адв.хонорар от 360 лв. не е прекомерен, тъй като не превишава минималния размер по чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004 г. за мин.адв. възнаграждения. Ето защо съдът намира, че ЧЖ е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№12666/13.05.2022 г. на В. Ж. К. с ЕГН:********** - длъжник срещу разпореждане в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10810/21.12.2021г., издадена по ч.гр.д № 19970/2021г. на Пловдивския районен съд, 17 гр.с. в частта за разноските- присъдено адвокатско възнаграждение в полза на заявителя в размер на 360 лв.с ДДС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2