Решение № 3859 от 27.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3859 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100504093 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

Същото е образувано по жалба с вх.№ 25 745 от 11.03.2024 г. на Гаранционен фонд, гр.София действащ чрез процесуалния й представител юрисконсулт Ш., срещу отказ на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.П., с рег.№ 851 на КЧСИ по изп.дело № 20248510400217, да намали разноските по делото.

В жалбата се излагат доводи, че атакуваното постановление на съдебния изпълнител е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че събирането на адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя в размер на 1 680,00 лева е неоснователно, тъй като по изпълнителното дело липсват доказателства да е платено адвокатско възнаграждение в посочения размер от взискателя на адвоката; а при условията на евентуалност – че същото е прекомерно завишено съобразно фактическата и правна сложност на защитата, необходима за образуването и представителството по това изпълнение за горницата над 200,00 лева без ДДС – по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС; че неправилно съдебният изпълнител с обжалваното постановление е оставил без уважение възражението на жалбоподателя за намаляване на адвокатското възнаграждение до размера на сумата от 200,00 лева и е приел, че се дължи хонорар както за образуване на делото, така и за неговото водене, тъй като освен иницииране на производството пълномощникът на взискателя не е сочил способ за изпълнение и не е извършвал никакви други процесуални действия, а и фондът е платил в срока за доброволно изпълнение и няма основание за извършване на действия с цел удовлетворяване на вземания. Наведени са доводи и че с нормата на чл.36, ал.2 Закона за адвокатурата /ЗА/ е въведено изискване адвокатският хонорар да бъде справедлив и обоснован, което означава, че размерът на възстановимите разноски трябва да бъде разумен и справедлив от гледна точка на обективни критерии, част от които са извършените процесуални действия; че съгласно чл.53 от Етичния кодекс на ЧСИ частният съдебен изпълнител прави и приема само онези разноски по изпълнението, които са оправдани с оглед фактическите обстоятелства по делото, както и че своевременното получаване на сумите по изпълнителния лист е сигурно за взискателя, като в случая е извършено и плащане на същите в срока за доброволно изпълнение и не са налице усложнения по отношение на страните или движението на изпълнителното дело.

1

В жалбата е посочено и че със същата се обжалва и размерът на начислената такса по т.26 ТТРЗЧСИ, за който е посочено, че е неправилно и необосновано завишен, поради което следва да бъде намален. Релевирани са доводи, че под „парично вземане“ по смисъла на чл.78, ал.1, т.1 и чл.83, ал.1 от ЗЧСИ се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не се дължи, предвид което пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не следва да се начисляват и събират.

Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени действията на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ по изп.дело № 20248510400217, по атакуваното постановление от 26.02.2024 г., с които е възложил в тежест на длъжника Гаранционен фонд разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 1 680,00 лева и е отказал да намали същото да размера на сумата от 200,00 лева без ДДС, както и да намали размера на дължимата се пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Претендира присъждането на направените разноски по производството.

Ответникът по жалбата – ЗД „Б.И.“ АД в определения от закона срок по чл.436, ал.3 ГПК е депозирал писмен отговор, в което са оспорени наведените в жалбата твърдения, като се поддържа, че доколкото претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за изпълнението са в минимален размер взискателят не е злоупотребил и му се дължи цялата договорена и заплатена стойност на това вземане.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 851 на КЧСИ – М.П. по реда на чл.436, ал.3 ГПК чрез помощник частен съдебен изпълнител А.К., е отразено, че жалбата на длъжника е допустима, но неоснователна. Посочено е, че изложените възражения във връзка с приетото адвокатско възнаграждение в размер на 1 680,00 лева са неоснователни; че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение са взети предвид две предпоставки – образуване на изпълнителното дело и извършване на процесуално представителство, защита и съдействие от страна на упълномощения представител на взискателя, съответно, че пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ се начислява върху събраната сума.

Съдът като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното производство е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

По силата на общите правила на Глава Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното дело имат право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, във връзка със същото.

Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висш Адвокатски съвет /ВАдвС/ за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, а предвид чл.10, т.2 от същия акт – за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2 от този акт. В дадения казус от процесуалния представител на взискателя са били осъществени единствено действия по образуване на изпълнителното дело, но не и други действия по смисъла на чл.10, т.2 от Наредбата, касаещи удовлетворяване на паричното вземане, с оглед на което на пълномощника на взискателя се дължат само предвидените в чл.10, т.1 от Наредбата разноски в посочения размер от 200,00 лева. Предвид наличието на доказателства, че пълномощникът на взискателя е регистриран по ЗДДС, върху дължимото се на същия възнаграждение такъв следва да се начисли в размер на 40,00 лева.

Съгласно чл.426, ал.2 ГПК част от задължителното съдържание на молбата за започване на изпълнението е посочването на изпълнителен способ, като по силата на ал.3 от същата норма – редовността на молбата се проверява по реда на чл.129 ГПК, предвид което посочването на такъв способ – в самата молба или в молба за отстраняване на нередовността й по чл.129 ГПК, не представлява действие по смисъла на чл.10, т.2 от взираната Наредбата и за него не се дължи отделно възнаграждение. В кръга на последните не се включват и приетите от съдебния изпълнител такива по получаване на съобщения и книжа по делото, следене движението на същото, извършването на справки по телефона.

Предвид изложено настоящият съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител по атакуваното постановление с изх.№ 12192 от 21.02.2024 г., с които е отказано намаляването на адвокатския хонорар, заплатен от взискателя на неговия пълномощник, 2 следва да бъдат отменени за разликата над сумата 240,00 лева до приетия размер от 1 680,00 лева като незаконосъобразни, а размерът на престираното от ЗД „Б.И.“ АД адвокатското възнаграждение – да се намали до размера на сумата от 200,00 лева – по чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 40,00 лева ДДС съгласно § 2, пр.2 от ДР от същия акт.

Жалбата на Гаранционен фонд в частта относно разноските по т.26 ТТРЗЧСИ е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

В постановлението за разноските от 21.02.2024 г. не е налице произнасяне от страна на съдебният изпълнител по въпроса за разноските по т.26 ТТРЗЧСИ, с оглед на което в патримониума на длъжника не е възникнало потестативното процесуално право на жалба срещу такъв акт. Правото на жалба е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за чието наличие съдът следи служебно.

От друга страна, предмет на обжалване може да бъде единствено изричен отказ, попадащ в предметния обхват на нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК, инкорпориран в писмен акт на съдебния изпълнител в съответствие с изискванията на чл.434, ал.1 ГПК във връзка с чл.433, ал.1 ГПК. Така нареченият „мълчалив“ отказ“ не е уреден като институт в ГПК и е непознат в гражданския процес, за разлика от административното право /в т.см. и съдебната практика, инкорпорирана в определение № 2829/01.09. 2018 г. по в.гр.д.№ 4 201/2018 г. на САС, определение № 3 120/01.10.2018 г. по в.гр.д.№ 4688/2018 г. на САС, определение № 880/ 12.03.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 648/2019 г. на САС, определение № 882/01.03.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 1161/2019 г. на САС, определение № 1526/07.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 1230/2019 г. на САС, определение № 1572/13.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 1991/2019 г. на САС и др./. Жалба срещу неизвършено действие от съдебния изпълнител е безпредметна.

На последно място, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.1 ГПК действията на съдебните изпълнители подлежат на обжалване в двуседмичен срок от извършването му, ако страната е присъствала при извършването им или е била призована, а в останалите случай – от деня на съобщението. В дадената хипотеза поканата за доброволно изпълнение, в която е инкорпорирано постановлението за разноските от 22.01.2024 г. е връчено на длъжника на 24.01.2024 г., с оглед на което срокът за обжалване на определените с тях разноски и такси по ТТРЗЧСИ изтича на 07.02.2024 г., с оглед на което жалбата с вх.№ 25745 от 11.03.2024 г. в тази й част се явява просрочена и на това основание също се явява недопустима.

Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ, обективирани в постановление за разноски с изх.№ 12 192 от 21.02.2024 г., с които е отказано да се намали по възражение на длъжника Гаранционен фонд с вх.№ 14342/09.02.2024 г. размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя по изп.дело № 20248510400217 ЗД „Б.И.“ АД от 1 680,00 лева на 240,00 лева /с ДДС/ като незаконосъобразни, вместо което постановява:

НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя ЗД „Б.И.“ АД по изп.дело № 20248510400217 по описа на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ до размера на сумата от 240,00 лева с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от длъжника Гаранционен фонд жалба с вх.№ 25745 от 11.03.2024 г. по изпълнително дело № 20248510400217 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег.№ 851 на КЧСИ – в частта за разноските по т.26 ТТРЗЧСИ, като недопустима.

Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, имащо характер на определение, може да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4