Решение № 20910 от 19.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20910 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110132658 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. И. Д. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 17.06.2023г. сключил с ответника „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № **********, по силата на който ответникът му предоставил кредит от 4526,56лв., от които 4000лв. размера на кредита и 526,56лв. размера на застрахователна премия. Срокът на кредита бил 24 месеца при фиксиран лихвен процент от 29,73% и ГПР от 34,14%. В чл. 4, ал. 1 било предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че ищецът предостави обезпечение по кредита, като в чл. 4, ал. 2 е предвидена санкция за неизпълнение – договорът няма да породи действие. Във връзка с това, на 17.06.2023г. ищецът сключил с ответника „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, в който било посочено, че „Кредисимо“ ЕАД се задължава да предостави сумата по договора за кредит след предоставяне на обезпечение на задълженията под формата на поръчителство, като поръчителят се задължава да отговаря солидарно пред кредитора. За поемането на това задължение ищецът следвало да плати възнаграждение от 3927,11лв., дължимо за целия период на договора.

Ищецът твърди, че процесните договори са нищожни. Изтъква, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като бил нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и ГПР не бил коректно посочен, доколкото в него трябвало да се включи и възнаграждението на поръчителя, тъй като бил разход, свързан с него. Посочва, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство се явява задължително условие за получаване на кредита. Твърди, че посочването на грешен ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, а и не било посочени точно кои разходи го формират. Счита, че договорът противоречи и на добрите нрави, доколкото се използвала материалната затрудненост на потребителите. Евентуално поддържа, че клаузите на чл. 4 от договора за потребителски кредит и чл. 12 от раздел III и чл. 4 от раздел IV от общите условия са нищожни, тъй като накърняват добрите нрави и са неравноправни. Тяхната основа цел била да доведат до неоснователно обогатяване за 1 кредитора. Същите били уговорени и във вреда на потребителя и водили до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен, тъй като се явява лишен от основание, доколкото самият договор за кредит е нищожен. Счита, че същият противоречи и на добрите нрави, тъй като се достига до явна нееквивалентност на престациите, доколкото възнаграждение е почти равно на отпуснатия кредит. Също така, с тези действия се цели заобикаляне на забраната по чл.

19, ал. 4 ЗПК.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД договор за кредит е нищожен, а евентуално са нищожни клаузите на чл. 4 от договора и чл. 12 от раздел 3 и чл. 4 от раздел 4 от общите условия към договора, както и че сключеният между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство е нищожен.

Ответникът „Ай тръст“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Признава, че между тях е сключен договор за предоставяне на поръчителство, като твърди, че е изпълнил задълженията си по него и е станал поръчител на кредитодателя. Изтъква, че предоставянето на обезпечение е единствено възможност, а не задължение, като възнаграждението за него не следва да бъде включвано в ГПР, тъй като не е задължително условие за отпускане на кредита.

Посочва, че този договор се сключва след договора за кредит и кредитодателят няма как да знае какво ще бъде възнаграждението по него, за да го включи в ГПР.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал отговор на исковата молбаизвън законоустановения срок. Признава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит с посоченото съдържание, но отрича същият да е нищожен.

Посочва, че кредитополучателят няма задължение да предоставя обезпечение, а това било само негово право. Оспорва в ГПР да е трябвало да се включи възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, доколкото не попада в обхвата на разходите по кредита.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 17.06.2023г. между ищеца, в качеството на кредитополучател, и първият ответник – „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № **********. В договора е посочено, че кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора. В самия договор никъде не е посочено какъв е размерът на отпуснатия кредит и конкретните му параметри, но в чл. 6 е уговорено, че кредитополучателят погасява кредита съгласно приложение № 1 – условия на кредита, представляващо неразделна част от договора, тоест за тези параметри същият препраща към погасителния план. В него /л. 10/ е предвидено, че общият размер на кредита е 4526,56лв., от които 4000лв. главница и 526,56лв. застрахователна премия.

Срокът на погасяване е 24 месеца, брой вноски 24, лихвен процент по кредита 29,73%, ГПР 34,14% и общ размер на всички плащания 6099,23лв. В погасителния план подробно са описани размерите и падежите на вноските, както и какъв размер от главницата и възнаградителната лихва се погасява с всяка от тях.

В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че в ако кредитополучателят е посочил в 2 заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същия следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В ал. 2 е предвидено, че ако в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ и договорът за кредит не поражда действие. В пар. 17 от ОУ към договора е предвидено, че обезпечение – ще означава (i) банкова гаранция, издадена в полза на „Кредисимо“ от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Кредисимо“ всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „Кредисимо“ за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (ii) поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице ("поръчител"), което впоследствие е сключило с „Кредисимо“ договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на същата дата 17.06.2023г. между кредитополучателя /ищеца/ и втория ответник – „Ай тръст“ ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е посочено, че потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред първия ответник, като последният се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 4526,56лв. след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. В буква „в“ е предвидено, че поръчителят е получил от „Кредисимо“ АД предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, по силата на който да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи възнаграждение. От приложение № 1 към договора /л. 16/ се установява ,че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е 3927,11лв. за периода на действие на договора за кредит от 24 месеца. Уговорено е възнаграждението да се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по него.

Представена е застрахователен сертификат № *******/17.06.2023г. /л. 91/ за застраховка „Живот“ на клиентите на „Кредисимо“ ЕАД съгласно групов договор, според който ищецът бива застрахован за посочените застрахователни рискове при еднократна премия от 526,56лв. Застраховката е сключена с поредничеството на „Максо България“ АД, а ползващо се лице от нея е „Кредисимо“ ЕАД.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, от която се установява, че реалният размер на усвоената сума е 4000лв., а сумата от 526,56лв. представлява застрахователна премия. В изпълнение на договора 3 за кредит и договора за поръчителство ищецът е извършил плащания към „Кредисимо“ ЕАД на суми в общ размер от 3949,63лв., които са послужили за погасяване на главница по договора за кредит от 1134,67лв.; възнаградителна лихва по договора за кредит от 803,19лв.; лихва за забава по договора за кредит от 32,12лв.; разходи за извънсъдебно събиране на вземането от 150лв.; възнаграждение по договора за поръчителство от 1829,65лв. Експертът разяснява, че без да се включва възнаграждението за поръчител и при реално усвоена главница от 4000лв., размерът на ГПР по договора за кредит възлиза на 54,50%. В случай че за главница се приеме сумата от 4526,56лв. (реално усвоената сума плюс застрахователната премия) и без включване на възнаграждението за поръчител, тогава ГПР възлиза на 35,07%. При включване обаче на възнаграждението за поръчител, ГПР възлиза на 142,44% при сумата от 4526,56лв. и на 186,68% при сумата от 4000лв.

При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:

Предявени са за разглеждане главен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуални искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД и главен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр.

2 и 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД.

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.