Решение № 286 от 20.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Варна, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000357 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. З. С., ЕГН **********, от с.Т И, общ.К, обл.Шумен, чрез адв.Г. И. от АК– Добрич, срещу решение №117/20.05.2025г., постановено по гр.дело №470/2024г. по описа на ОС -Шумен, с което са били изцяло отхвърлени исковете на въззивника срещу ЗД ЕВРОИНС АД, София, с правно основание чл.432 КЗ за осъждане на застрахователя на Гражданската отговорност/ГО/ на деликвента да заплати на ищеца като увредено лице, сумата от 30 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, резултат от травмите при ПТП на 03.10.22г., причинено от Н Р К при управление на л.а.Фиат Добло с ДК №Х ХХХХ ХХ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.22г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се, че постановеното решение на ШОС е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и незаконосъобразно.

Твърди се непълен и неточен доклад на спора, довел до неправилно изяснена фактическа обстановка и следващи от това погрешни изводи по спора. Твърди се, че релевантните факти са неправилно установени от съда.

Въззивникът оспорва изводите на съда, че ищецът е бил без поставен предпазен колан, който фактически извод е направен при колебливост в заключението на назначената експертиза и свидетелство на очевидец, че ищецът е бил с поставен колан. Обстоятелството, че ищецът е имал заболяване на зъбите преди инцидента няма отношение към предявения иск. Съдът не е отчел преживения психически стрес, който не бил преодолян и към момента. От изслушаната по делото експертиза се устаноявало, че търпените травматични увреди са в пряка връзка с пътния инцидент.

Изтъква се, че другото пострадало при същия инцидент лице е било обезщетено от съда с много по- 1 високо обезщетение -в пъти над това, присъдено на ищеца. Твърди се, че обезщетението е дори пониско от това, определено от застрахователя, намалено с 50% принос на пострадалото лице.

Въззивникът не е съгласен с определеното от застрахователя и изплатено му обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева като твърди, че този размер не е адекватен на получените травми и увреждания. Позовава се на събраните свидетелски показания и изслушаната съдебно-медицинска експертиза. Изразява несъгласие с определения процент съпричиняване на вредите от пострадалия от 40%. Претендира отмяна на решението и вместо това уважаване изцяло на предявената претенция до размера от 30 000 лева, евентуално присъждане на друг справедлив размер на обезщетението, ведно с разноските за адв.възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.

Страната заявява, че няма да прави нови доказателствени искания като се позовава на събраните от съда в първа инстанция.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, депозиран от ЗД ЕВРОИНС АД, чрез ю.к.Й.С., със становище за нейната неоснователност. Претендира потвърждаване на съдебното решение ведно с присъждане на ю.к. възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство. В евентуалност страната въвежда възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на насрещната страна.

По същество в отговора се излага, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно. Съдът действително е допълнил доклада по спора, но поради пропуск на самия ищец, който е бил съобразен впоследствие. На следващо място, страната твърди, че фактическата обстановка е правилно установена от съда. Счита, че съдът правилно е определил приноса на пострадалия за настъпилото ПТП, както че е било установена липсата на поставен предпазен колан от страна на пострадалото лице. Твърди се, че базовият размер на обезщетението за неимуществени вреди е бил коректно определен от първата инстанция. Твърди се, че настъпилото обеззъбяване на ищеца е било предпоставено от напреднала пародонтоза, довела до атрофиране на костта, което обстоятелство предхожда произшествието.

Във въззивното производство ищецът, представляван от адв.И., поддържа жалбата си с писмена молба, докладвана в откритото заседание, вх.№7412/14.10.2025г. /л.25/ Насрещната страна не се явява в заседанието и не изразява друго становище по жалбата.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано по искова претенция на С. З. С. срещу ЗК Евроинс АД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, търпени поради получени при ПТП на 03.10.2022г. травми, ведно с обезщетение за забава върху главницата от 30 000 лева, считано от подаване на застрахователната претенция на 02.11.22г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че произшествието настъпило на 03.10.2022г. на път I – 7 /Шумен- Венец – Черноглавци/, на разклона за с.Хитрино, като причинено от водача на л.а.Фиат Добло рег.№ХХХХХХХХ - Н Р К, чиято гражданска отговорност била застрахована за процесния период при ответното застрахователно дружество. При това произшествие била причинена средна телесна повреда на ищеца и на още едно лице Р С.. Твърди се, че образуваното ДП №938/2022г. по описа на РУ -Шумен било прекратено по искане на увредения Р Х С., но по същото била установена вината на водача на превозното средство Н К. Ищецът твърди, че при ПТП получил счупване на първи и втори долни леви зъби и разкъсно -контузна рана на долна устна, които силно затруднявали дъвкателните му способности. Твърди, че и към датата на предявяване на иска – 15.10.2024г. /две години след ПТП/ продължава да е във влошено здравословно състояние. В исковата молба се посочва, че застрахователят е изплатил на пострадалия ищец извънсъдебно сумата от 4 000 лева, като приел, че е налице съпричиняване от последния в размер на 50%.

Ищецът счита, че изплатеното обезщетение не компенсира търпените от него неимуществени вреди, вкл. физически и психически болки и страдания, неудобства и стрес.

С отговора си застрахователят оспорва основателността на иска. Не оспорва, че е налице застрахователно правоотношение за процесния автомобил към датата на ПТП. Не оспорва, че на 02.11.2022г. била заведена от ищеца застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ и образувана щета №1500117254, по която на ищеца била изплатена сумата от 4 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, при отчитане 50% съпричиняване на вредите от увредения. Ответникът не 2 оспорва получените при ПТП травматични увреди, изразяващи се в разкъсно-контузна рана на долна устна и избити три предни зъба. Оспорват се всички останали обстоятелства – размера на обезщетението при изплатено вече такова в размер на действителните вреди. Твърди се съпричиняване от страна на пострадалия от поне 50%, тъй като е стоял на задна седалка в автомобила без поставен предпазен колан. Твърди се, че търсеното с иска допълнително обезщетение е прекомерно и не кореспондира с получените травми и търпени от ищеца вреди.

Оспорва се претенцията за законна лихва върху главницата от 30 000 лева, считано от датата на деликта. Основната тези на застрахователя е, че и преди инцидента ищецът е имал силно занемарено и редуцирано съзъбие, което опровергава търпените във връзка с ПТП вреди. Поради изложеното, претендира отхвърляне на иска.

Въззивният съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните вече доказателства, коментирани във връзка с приложимите правни норми и съгласно вътрешното убеждение на състава, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка допустимостта на производството съдът намира, че сезиращата жалба е редовна – подадена от надлежна страна, в преклузивния срок, чрез редовно упълномощен процесуален представител, при наличие на интерес с оглед пълното отхвърляне на претенцията.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Съдът счита, че решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановено определение №461/11.08.2025г.

Първоинстанционното решение е изцяло предмет на обжалване поради отхвърлянето на иска с правно основание чл.430 КЗ, предявен за сумата от 30 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП /над изплатените вече 4 000 лева/, ведно с лихвата за забава за периода от предявяване на застрахователната претенция до окончателното изплащане на задължението.

За да се произнесе по релевантните въпроси съдът съобрази, че с оглед приетото за безспорно обстоятелство за изплатено извънсъдебно обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди от същото събитие, в размер на 4 000 лева, е налице преклудиране на възраженията на застрахователя по отношение вината на деликвента, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Този извод следва закономерно от приемане претенцията на увреденото лице, образуването на щета №1500117254 при Евроинс АД както и изплатеното на ищеца обезщетение. Това означава, че въпросите относно деликта и наличието на валидно застрахователно правоотношение, обезпечаващо гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на л.а.Фиат Добло, ДК №ХХХХХХХХ, като материални предпоставки по прекия иск, се ползват със сила на пресъдено нещо.

Предмет на иска е претендираното от ищеца допълнително обезщетяване на неимуществени вреди, търпени от ПТП на 03.10.2022г.

Съобразно отговора на застрахователя, не е спорно, че при произшествието, ищецът е бил пътник на задна дясна седалка в автомобила, като е получил разкъсно -контузна рана на долна устна и избити зъби – първи и втори долни леви зъба.

От изслушаната по делото комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза /л.62 и сл./ се установява, че произшествието е реализирано като верижно ПТП – при сблъсък на л.а.Хонда ЦР В, който за да завие наляво и изчака насрещно движещ се автомобил, е преустановил рязко движението си, поради което в него се сблъскват последователно движещите се след него л.а.Ланчия Зета, Ауди 80 и процесният л.а.Фиат Добло. Пострадалият е пътувал на задна седалка на последно движещият се автомобил. Причината за настъпилото ПТП на 03.10.2022г., според експертизата, е неправилно подбраната дистанция от водача на л.а.Фиат Добло, който движейки се със скорост от 83.80 км/час не е могъл да спре на безопасно разстояние след сблъсъка си с предходно движещия се л.а.Ауди 80. Според заключението, ПТП е могло да бъде предотвратено ако 3 водачът на л.а.Фиат Добло се е движел с по-ниска скорост /по -ниска от 79 км/ч/ или на по-голямо отстояние. Ищецът, според експертизата, е стоял на задна дясна седалка – по диагонал на водача на автомобила. МПС е било снабдено с предпазен колан на всички места като на седалката на ищеца е фабрично монтиран един триточков инерционен диагонално -поясен колан за задържане на пътника вдясно, с поставяне отдясно -наляво. Тъй като в случая е бил реализиран прав челен удар със скорост от 83.8 км/час, коланът би могъл да предпази пътника – същият предпазва долната и горната част на тялото в определени граници при движението им напред. Действително, главата остава свободна от блокиращия механизъм на колана, но ако торсът е статичен, не би следвало да се реализира удар на долната челюст с предна седалка. Не са налице данни за състоянието на предпазния колан на задната дясна седалка при ПТП както и за движение на предната седалка назад /подглавник или облегалка/. Не са установени характерните „коланни травми“ -същите се проявяват като гръдни, коремни и шийни травми. Не са отразени наранявания в тези анатомични области от тялото на ищеца.