Определение № 34 от 21.01.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. Кюстендил, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. ДеЯ. като разгледа докладваното от Елисавета Г. ДеЯ. Въззивно частно гражданско дело № 20261500500020 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „ Обжалване на определенията“ , чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е въззивна частна жалба с вх.№ 189/16.01.2026 г., подадена от „Електроразпределение север“ вписано в ТР при АВ с ЕИК 104518691, насочена срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2200/26.11.2025 г., постановена по ч.гр.д.№ 2960/2025 г. по описа на РС Дупница, в частта, в която е присъдена сумата в размер на 50,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, вместо поисканите 80,00 лева, предявени със заявлението по чл. 410 от ГПК.

Жалбоподателят смята, че според разпоредбата на чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, му се следва възнаграждение в искания размер.

Позовава се и на съдебна практика в т.см.

Насрещната по жалбата страна А. Н. Я., не е депозирала отговор в срока по чл.

276, ал. 1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по закон, срещу подлежащ на обжалване акт (против заповед по чл. 410 от ГПК в частта за разноски, съгласно чл. 413, ал. 1 от ГПК), от легитимирано за това лице, като отговаря на изискванията на чл.275 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.260 т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК. Поради това се възприема за допустима.

Разгледана по същество постъпилата жалба е и частично основателна.

Съображенията в тази насока са следните:

Производството пред Районен съд - Дупница е било образувано по заявление за 1 издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, депозирано от частния жалбоподател „Електроразпределение север“ вписано в ТР при АВ с ЕИК 104518691.

По заявлението е издадена атакуваната заповед, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите: 2 141,26 BGN (двe хиляди сто четиридесет и един лева и 26 стотинки), представляваща начислена ел.енергия по корекционна процедура по ПИКЕЕ, за което е издаден КП № 5102655/18,08,2025г. като вземането е обективирано във фактура №0111636861, издадена на 20.08.2025г., с падеж 03.09.2025г., а периодът на корекцията е от 21.05.2025г. до 18.08.2025г. за обект с адрес на потребление В., ул. **************, No **, аб.н. ************ и кл.н. **********, ведно със законната лихва за период от 19.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 54,55 BGN (петдесет и четири лева и 55 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 04.09.2025 г. до 19.11.2025 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 37,33 BGN (тридесет и седем лева и 33 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 50,00 BGN.

Заповедта е връчена на длъжника на 30.11.2025 г., като по делото липсват данни за депозирано в срок възражение по чл. 414, респ. чл. 414а от ГПК.

При тази фактическа установеност заявителят се е възползвал от възможността, предвидена в. чл. 413, ал. 1 от ГПК, да атакува издадената заповед само в частта за разноските, като сочи, че в негова полза се следва сумата от 80 лв. юрисконсултско възнаграждение, вместо присъдените от ДРС 50 лв.

С оглед на горното следва да се подчертае съществуващото в принципен план право на страната да репарира сторените от нея разноски в съдебното производство и то е гарантирано от закона с разпоредбите на чл. 78 от ГПК. Не съществува съмнение, че това общо правило важи за всички производства, в т.ч. и за заповедното, каквото е и това по реда на чл. 410 от ГПК. При предявено искане за издаване на заповед за изпълнение правото на кредитора - заявител да получи от длъжника - насрещна страна сторените в заповедното производство разноски зависи, на първо място от основателността на искането по аргумент на чл. 412, т, 8 от ГПК и на второ място, от основателността на претенцията, установена в исковото производство по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, инициирано след надлежно оспорване от страна на длъжника на вземанията по издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 414 от ГПК - аргумент от т.12 на TP № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. И т.к. в случая искането е било основателно, а в срока по чл. 414 от ГПК възражение не е било депозирано, спорен по делото е въпросът, поставен с жалбата, какво по размер юрисконсултско възнаграждение се следва на заявителя в това заповедно производство. За да се отговори на този въпрос следва да се посочи, че действително по силата на нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК юридическите лица имат право на разноски за възнаграждение на юрисконсулт, когато са били защитавани от такъв, като от съдържанието на разпоредбата е видно, че не се предвижда изискване за реално заплащане на юрисконсултско възнаграждение, а единствено страната /от вида на посочените/ да е била защитавана от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението му, според посочената норма, не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, а заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Или законодателят е предвидил ограничение за определяне на максимален размер по-висок от определения по ЗПП и издадената въз основа на него Наредба за заплащане на 2 правната помощ. С наредбата (в приложимата й редакция – ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.) е определено, че за защита по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 80 до 230 лв. – чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С нормата на чл.

27 от нея пък е установено, че за правна помощ в производство по издаване на изпълнителен лист и в производство за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението е от 60 до 150 лв. Тълкувайки посочените норми с оглед буквално изразения език при изписването им, граматиката, синтаксиса и смисловата структура на текста, използван в тях, като се разглеждат думите, изреченията, връзките между тях и използваните правни термини, както и с логическият им смисъл, този съдебен състав приема, че в случая е налице хипотезата на чл. 27 от наредбата. Касае за производство по издаване на заповед за изпълнение, в което заявителят е бил представляван от юрисконсулт. То е такова по чл. 410 от ГПК, като действията на юрисконсулта по него се ограничават до попълване и подаване на заявление по образец и окомплектоване с приложения, които изпълват състава именно на чл. 27 от наредбата. Защитата в заповедно производство, която има предвид нормата на чл. 26 от наредбата, е в по-широк обхват и следва да се приеме, че касае разноските на длъжника, който именно е в позиция да се защитава, която защита може да предпостави обем от процесуални действия, които надхвърлят тези по представителството на заявителя, като например подаване на възражение по чл. 414 или 414а от ГПК, обжалване по чл. 419 от ГПК на разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, подаване на възражение по чл. 423 от ГПК и др.

Този извод следва от именно от езиковия смисъл на посочените норми. Подкрепя се и от логическото им тълкуване, като с оглед използваното разграничение в тях между действията по общо представителство в заповедното производство по издаване на заповед за изпълнение и такова по защита в същото, се разкрива намерението отделните такива в заповедното производство да се възмездяват по различен начин в светлината на реално извършената работа, но и като се вземе предвид представителството в полза на кой процесуален субект от страните в заповедното производство е предоставено.

С оглед изложеното този съдебен състав приема, че възнаграждението, което се следва на заявителя за представителство от юрисконсулт следва да се определи на основание ч. 79, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27 от цитираната Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 60 лв., т.к. и не са заявени твърдения за други процесуални действия, извършени от юрисконсулта му, освен подаването на заявлението, че да се мисли в посока разширяване на обхвата на процесуалното му представителство. Поради това атакуваната Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 220/26.11.2025 г., постановена по ч.гр.д.№ 2960/2025 г. по описа на РС Дупница, в частта, в която е присъдена сумата в размер на 50,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, следва да се отмени, като се разпореди длъжникът да заплати на заявителя разноски по заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 60,00 лв. Съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България тази сума следва да бъде отразена в съдебния акт с равностойността си в евро, която е и официалната парична единица в Република България, считано от 01.01.2026 г., и превалутирана съгласно указанията на чл. 13, чл.

12 вр. чл. 5 от закона – по официалния валутен курс на лева, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от договора за функционирането на Европейския съюз, се равнява на сумата от 30,68 евро.

3

По разноските в настоящото производство:

При този изход на процеса в полза на заявителя в заповедното производство и частен жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 75,00 лева, от които 15,00 лева държавна такса и 60,00 лева юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27 от Наредбата за плащането на правната помощ, предвид извършените в това производство процесуални действия от юрисконсулта, както и фактическата и правна сложност на спора, чиято равностойност в евро е 38,35 евро.

По обжалваемостта:

Съгласно постановките на ТР № 4/2014 г. на ВКС по т.д. №4/2013 на ОСГТК определението не подлежи на касационно обжалване съгласно – спр. т.8 от него, но следва да се съобщи на страните.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ в частта за разноските Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2200/26.11.2025 г., постановена по ч.гр.д.№ 2960/2025 г. по описа на РС Дупница – само в частта, в която в полза на заявителя са присъдени деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът А. Н. Я. ЕГН: **********, настоящ адрес гр. В., ул.

„**************“ № **, общ. В., обл. В., да заплати на кредитора „Електроразпределение север“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: 104518621, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, общ. Варна, обл.

Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на: 30,68 евро (60,00 лв.).

ВРЪЩА делото на Районен съд - Дупница за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – само за юрисконсултско възнаграждение пред заповедния съд, съобразно настоящото определение.

О С Ъ Ж Д А А. Н. Я. ЕГН: **********, настоящ адрес гр. В., ул.

„**************“ № **, общ. В., обл. В., да заплати на „Електроразпределение север“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: 104518621, седалище и адрес на управление гр.

Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, общ. Варна, обл. Варна, сторените деловодни разноски във въззивното производство в общ размер от юрисконсултско възнаграждение в размер на 38,35 евро (75,00 лв.), в т.ч. 7,67 евро (15,00 лв.) заплатена държавна такса, както и 30,68 евро (60,00 лв.) юрисконсултско възнаграждение.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Определението да се съобщи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5