Решение № 33 от 01.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Велико Търново, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.ЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600354 по описа за 2025 година С Присъда № 17/13.10.2025 г. по НОХД № 105/2025 г. на Окръжен съд – Ловеч подсъдимият Н. Б. Н. е признат за виновен в това, че на 10.04.2024 г. в гр. Ловеч умишлено умъртвил баща си Б. Н. Т., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития с нанесени множество ритници двустранно в гръдния кош, причинили двустранно счупване на ребра и разкъсване на белодробен паренхим, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 6, пр. 2, във вр. чл. 115, във вр. с чл. 55, ал. 1, т.1 от НК му е наложено наказание десет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Приспаднато е времето, през което подсъдимият Н. Н. е бил с мярка „Задържане под стража“.

Подсъдимият Н. Н. е осъден да заплати на М. Н.ев Т. сумата от 1462.08 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на престъплението, както и сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане и на двете суми, а така също и 2 000 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адвокат Г. П., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Н. Б. Н.. Наведени са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на постановената присъда. Иска се да се измени присъдата, като се намали размера наложеното наказание на подсъдимия Н. Н. на шест години, както и значително да бъде намалено присъденото 1 обезщетение на М. Н.ев Т. за претърпени от него неимуществени вреди. Алтернативно се иска да се отхвърли изцяло предявения по делото и уважен граждански иск.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – Велико Търново счита подадената въззивна жалба за процесуално допустима, но за неоснователна по съществото си. Излага доводи, че постановената присъда е правилна.

Прокурорът счита, че първоинстанционният съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 55 НК, като е определил наказание под законоустановения минимум. В тази част предлага присъдата да бъде потвърдена. По отношение на присъденото обезщетение предоставя на съда.

Адвокат Г. П. поддържа жалбата и моли да се уважи. Излага съображения в нейна подкрепа и моли да се измени присъдата в посочения от него смисъл в жалбата.

В правото си на последна дума подсъдимият Н. Н. иска да му се измени присъдата, като се намали наложеното му наказание.

Апелативният съд, като обсъди наведените оплаквания в подадената въззивна жалба, становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 313 и чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Подадената въззивна жалба е частично основателна.

При извършената служебна проверка се констатира, че първоинстанционният съд е постановил атакуваната присъда при обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, като е събрал относимите и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, очертан с внесения обвинителен акт. Спазен е процесуалният ред при събирането и оценката на доказателства, гарантиращ тяхната годност. Въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, законосъобразно и обосновано е установена фактическата обстановка, като изводите по фактите се възприемат изцяло от настоящата инстанция.

Настоящият състав на въззивния съд, след като извърши собствен анализ на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, приема следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н. Н. е български гражданин. Същият е с постоянен и настоящ адрес в гр.Ловеч. Подсъдимият е с чисто съдебно минало. Същият не е женен.

Подсъдимият се е занимавал с рисуване, но не е имал постоянна работа. С решение на ТЕЛК е имал призната 60 % инвалидност с водеща диагноза смесено тревожно депресивно разстройство.

Подсъдимият Н. и баща му Б. Т. живеели в гр. Ловеч в апартамент на *********. Негови собственици били Б. Т. и брат му М. Н. Т.. В апартамента от дълги години живеело семейството на първия. Пострадалият Т. стоял по цял ден в кухнята, където спял. Подсъдимият обитавал спалнята, която се намирала в другия край на апартамента.

В жилищната сграда живеели св. П. М. и Л. М., както и св. Е. Р.. Първите били в апартамент на втория етаж, а последната в апартамент на четвъртия етаж.

Майката на подсъдимия Н. се самоубила преди повече от седем години. След смъртта й, той се разделил и с приятелката си. Подсъдимият преживял трудно двете събития, като започнал да злоупотребява с алкохол. Многократно бил настаняван на лечение в ДПБ - Ловеч, но нямало резултат. След като излезел от болницата, 2 подсъдимият не употребявал алкохол, но след няколко месеца започвал отново да консумира и да се напива. Н. започвал работа за кратко време и напускал, като не се задържал на едно и също работно място. Не получавал доходи, а се издържал от пенсията на баща си. Последният също злоупотребявал с алкохол. Бащата и сина пиели заедно, а така също и постоянно били в конфликт помежду си. Карали се за пари, както и за собствеността на апартамента. Подсъдимият искал да се разреши този въпрос, като му се прехвърли собствеността на апартамента. Когато бил в пияно състояние, първият хвърлял и чупел мебели, викал и обиждал баща си, като го наричал „глупак“, „педераст“, „нещастник“ и „убиец“, а така също и му нанасял побой.

Живущите в сградата лица подавали сигнали на тел.112, както и жалби за настаняване на подсъдимия Н. на лечение в психиатрично заведение.

По описа на РП Ловеч била образувана преписка № 135/2021 г. въз основа на подадена жалба от пострадалият Т. против сина си Н. Н.а за това, че на 4.01.2021 г. последният бил агресивен, като крещял и заплашвал баща си с убийство, както и че системно му оказвал тормоз със заплахи и побой. На подсъдимия Н. били съставени два протокола за предупреждение по чл.65 ЗМВР. Образувана била проверка, като били снети обяснения от двамата. Впоследствие Б. Т. оттеглил жалбата си за домашно насилие, а синът му заявил, че няма да притеснява повече баща си. С постановление от 27.01.2021 г. на наблюдаващия прокурор било отказано образуването на досъдебно производство.

На 6.11.2023 г. бил подаден сигнал за скандал и побой на адрес в гр.Ловеч, **********. На място пристигнали полицейски служители, които снели обяснения от Н. Н. и Б. Т.. Последният имал рана на главата си, която била зашита от екип на ЦСМП. На основание чл.65, ал.1 и ал.2 ЗМВР бил съставен протокол за предупреждение на Н. Н. да не нанася физически и психически тормоз на Б. Н. Т., а така също и да не отправя обиди и заплахи към него.

На 09.04.2024 г. сутринта пострадалият Т. излязъл от дома си, за да си получи пенсията. Взел парите и се прибрал. Около 12:00 ч. пострадалият дал пари на подсъдимия, за да купи алкохол. Последният взел парите и отишъл до магазин, от където купил алкохол и се върнал в жилището.

Около 12:30 ч. подсъдимият и баща му започнали да пият и да обядват.

Двамата изпили алкохола и се скарали. Последният нанесъл два удара с ръка в лицето на баща си. След втория удар пострадалият Т. паднал от стола на пода до масата.

Подсъдимият му се развикал да става, а след това си отишъл в стаята, където започнал да рисува. В следобедните часове пострадалият си стоял в кухнята, а подсъдимият легнал да спи в неговата стая.

Между 19:00-20:00 ч. подсъдимият отишъл при бащата си в кухнята и започнали да пият ракия. Изпили по около 200 грама всеки от тях. Двамата отново се скарали за имоти и за пари, тъй като подсъдимият искал пари от пострадалия Т..

Последният нарекъл сина си „ненормалник" и жена си „проста селянка". Подсъдимият Н. бил много пиян и нанесъл удари на баща си. Последният силно стенел от болка, тъй като бил чуван от св. П. М.. Около 22:00 часа подсъдимият отишъл в спалнята и заспал.

Около 02:00 часа на 10.04.2024 г. подсъдимият се събудил и отишъл в кухнята.

Бил още пиян, но му се пиело още алкохол. Подсъдимият събудил баща си, който спял.

Двамата започнали да пият. Изпили ракията, която се намирала в жилището. Тогава подсъдимият и баща му пак започнали да се карат. Пострадалият Т. наричал майката 3 на първия „селянка" и че тя заминала в Гърция по „курвалък", а сина си наричал „ненормалник". Подсъдимият Н. много се ядосал на баща си. Първият започнал да вика и да крещи по последния, както и да го удря с юмруци в лицето и по главата.

Пострадалият паднал на земята. Тогава подсъдимият започнал да го рита с крака едновременно в главата и в ребрата, като по този начин му нанесъл множество удари.

След като прекратил побоя, подсъдимият вдигнал баща си и го сложил на леглото.

През това време св. Р. се събудила от викове, крясъци, тропане, от дрънкане на шишета и от падане им, които идвали от апартамента на Б. Т.. Първата чула викове и крясъци на подсъдимия Н. по адрес на баща му, както и търкалянето на шишета по пода, а след това стенания и охкания на пострадалия Т..

След 03:00 ч. подсъдимият отишъл в спалнята, където заспал. Станал около 06:00 часа, но все още бил пиян. Подсъдимият отишъл в кухнята и видял, че баща му спи. Събудил го и му поискал 50 лева, за да купи алкохол. Баща му дал една банкнота от 50 лв. Подсъдимият отишъл до денонощния магазин в гр. Ловеч, от където купил половин литър водка „Барска", едно прясно мляко, запалка и цигари. След това се прибрал в дома си.

В 6.48 часа св. М. Т. позвънил по телефона на пострадалия Т.. Двамата братя разговаряли. Пострадалият Т.о трудно говорел и не му се разбирало.

След 07:00 ч. подсъдимият се прибрал в спалнята си. Там си доизпил шишето с водка и задрямал. Около 12:30 ч. подсъдимият отишъл до кухнята. Там намерил баща си, който бил паднал по гръб на пода до масата и не дишал.

В 12:52 ч. св. М. Т. отново позвънил по телефона на брат си. На повикването отговорил подсъдимия Н.. Последният казал на св. Т., че брат му умрял. Свидетелят отишъл до апартамента. Пред жилищната сграда звъннал на тел. 112 в 13:45 ч., като заявил, че се обадил на брат си Б. Т., но вдигнал племенникът му Н., който бил освидетелстван и психично болен и той му казал, че баща му Б. е умрял и сега не знаел какво да прави. Сигналът бил предаден на ОДЧ на РУ Ловеч. На място пристигнали полицейските служители -св. Присадашки и Цанов.

По делото е назначена медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р М. Г.. От заключението се установява, че при извършената аутопсия на трупа на Б. Н.

Т. са констатирани множество травматични рани, охлузвания и кръвонасядания в областта на главата, на двете предмишници и на гръдния кош, масивни двустранни счупвания на ребрата, кръвонасядания на междуребрената мускулатура, както и масивна субарахноидна хеморагия, масивна контузия на главния и малкия мозък, а така също и разкъсване на белодробния паренхим в дясно. Тези увреждания са довели до бърза и неминуема смърт.

Непосредствената причина за смъртта на Б. Т. е съчетана черепно -мозъчна и гръдна травма с данни за гръден капак. Констатираните увреждания се дължат на множество удари с твърд тъп предмет - ритници. Разположението между пострадалия и извършителя е лице срещу лице, като е възможно ударите да са нанесени и при легнало положение на пострадалия. В кръвта на пострадалия е установен 0,41 промила алкохол в кръвта и 0,88 промила в урината, което отговаря на първа степен на алкохолно опиване във фаза на елиминация.

Изготвена е допълнителна медицинска експертиза. От заключението й се установява, че посочените по- горе увреждания не могат да се получат от единични удари с юмруци и единичен ритник в областта на гръдния кош. Двустранното счупване на ребра и разкъсването на белодробния паренхим е показателно за множество удари с 4 тъп предмет- ритници, нанесени двустранно в гръдния кош. Вещото лице приема, че при наличието на данни, че пострадалият е говорил по телефона с брат си, може да се приеме, че по време на причиняване на травматичните изменения, същият е възприемал действителността, поради което смъртта е била особено мъчителна и болезнена.

Разпечатката съдържа 48 от 329 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6bea39b6-b723-449b-a7da-92260fd89725