Решение № 1271 от 29.10.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 127129.10.2020 г.Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – БургасII въззивен граждански състав

На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:Таня Т. Русева Маркова

Членове:Елеонора С. Кралева

Красен П. Вълев

Секретар:Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20202100502016 по описа за 2020 година

С Решение № 1263/10.06.2020г., постановено по гр. дело № 10671/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е изменено на основание чл.

150 във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК издръжката, присъдена със съдебно Решение № 2530 от 01.06.2018г., постановено по гр. дело № 7181/2017г. по описа на Районен съд – Варна, като е осъден П. Л. А. да заплаща на ************* си дете Д. П. А. чрез неговата майка и законен представител П. Д. И. месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от подаване на исковата молба – 17.12.2019г. до настъпване на законови основания за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от падежа й до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

С цитираното решение е отхвърлен иска за увеличение на издръжката в останалата й част за размера над присъдената издръжка от 250 лева до претендираната сума от 600 лева, считано от завеждане на исковата молба – 17.12.2019г. до настъпване на законови основания за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от падежа й до окончателното й изплащане.

Против постановеното първоинстанционно решение в частта, в 1 която е отхвърлена претенцията за присъждане на месечна издръжка в размер над 250 лева до претендирания размер от 600 лева е депозирана въззивна жалба от ************* дете Д. А., действащо чрез своята майка и законен представител – П. Д. И. . В жалбата се претендира да бъде постановено решение, по силата на което да бъде отменено първоинстанционното решение в неговата атакувана част и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде увеличен размера на присъдената издръжка. В жалбата се посочва, че постановения съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В жалбата се посочва, че нарушението на материалния закон се състои в обстоятелството, че съдът не е констатирал с решението, че нуждите на детето от издръжка не се характеризират с обичайност, а е възприел, че нуждите му са такива, каквито биха били приблизителните нужди на негови връстници без особени потребности. В жалбата се посочва, че съдът не е отчел обстоятелството, че преодоляването на говорния ефект на детето налага разходването на допълнителни парични средства от по 100 лева седмично, които разноски следва да бъдат възложени в по-голяма тежест на бащата, тъй като основни грижи за детето полага неговата майка. В жалбата се посочва, че съдът е обследвал в недостатъчна степен нуждите на детето, като се е задоволил по-скоро да разглежда възможностите на родителите да доставят издръжка. Посочва се, че макар съдът да е обсъдил ангажираните доказателства за доходите на ответника не е взето предвид, че той пребивава в държава с далеч по-висок стандарт от този в Република България, което му дава възможност лесно да реализира доход в размер, достатъчен да заделя средства за детето си, а от своя страна майката на детето е безработна и не реализира доходи. Посочва се, че при формирането на своя краен съдебен акт, съдът не е обсъдил и взел предвид всички доказателства, които формират изводите за нуждите на детето.

Не се отправя искане за представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.

Ответната страна по въззивната жалба – П. Л. А. депозира по 2 делото писмен отговор, в който посочва, че депозираната въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано. В отговора се посочва, че твърдението на въззивната страна за пребиваване на ответника в държава с далеч по-висок стандарт от стандарта в България не се подкрепя от реалното фактическо положение на ответника, тъй като понастоящем трудовото му правоотношение е прекратено и той е без доходи и без възможност да се прибере в България. В отговора се посочва, че ответника не оспорва необходимостта на детето от обгрижване, но счита, че майката умишлено и ненужно се насочва към лекарски прегледи в частни кабинети и ползва логопедични услуги в частна практика, а на сайта на детската градина, която посещава детето е посочено, че е налице екип от специалисти – в това число и логопеди. Отделно се посочва и обстоятелството, че майката би могла да ползва и социални услуги в Център за обществена подкрепа като държавно делегирана дейност, тъй като те са безплатни за децата с различен вид и степен на увреждане, отглеждани в семейна среда.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че не са налице условия за постановяване на издръжка в по-висок размер. Претендира да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Д. П. А. – ********** – действащ чрез своята майка и законен представител – П. Д. И. , с който се претендира да бъде постановено решение, по силата на което да бъде изменена заплащаната до този момент издръжка на ************* дете от неговия баща – П. Л. А. от сума в размер на 180 лева на сума в размер от 600 лева, считано от датата на предявяването на иска – 17.12.2019г. В исковата молба се посочва, че е налице промяна от постановяване на решението за заплащане на издръжката от бащата, а с нарастването на възрастта на детето нарастват и неговите 3 нужди.

За да уважи претенцията на малолетния ищец, първоинстанционният съд е съобразил, че от предходния начален момент за определяне на издръжката до настоящия момент е изминал тригодишен период и с оглед възрастта на детето са нараснали и потребностите му, което обуславя нуждата от по-голямата му издръжка.

По делото в качеството му на свидетел е разпитан Д. И. В. – **** на майката на детето и съответно негов ****, от показанията на когото се установява, че помага на своята дъщеря при отглеждането на детето, тъй като тя е сама. Свидетелят посочва в своите показания, че знае, че дъщеря му заплаща месечен наем за апартамента в който живее сума в размер на 350 лева, тъй като познава човека, който й е отдал апартамента под наем и знае, че той не е искал да бъде сключван писмен договор. Свидетелят в своите показания посочва, че след като тя е била съкратена от работа е останала с много малко парични средства и се е наложило той да й заплаща наема и лекарства за детето, тъй като той боледува често.

По делото в качеството му на свидетел е разпитан и Л. В. А. – **** на бащата на детето и съответно негов ****, от показанията на когото се установява, че е посещавал П. И. през 2017г. и е носил храна и сокове на детето. Свидетелят в своите показания посочва, че П. А. от пет години е в чужбина и работи там на временна работа. Посочва, че синът му живее сам на квартира и плаща наем за помещението. Свидетелят посочва, че не знае синът му да има втора работа.

По делото не се спори, а и видно от представеното по делото Удостоверение за раждане от 15.09.2016г., изд. от Община Варна е видно, че детето Д. П. А. е роден на **.**.****г. в гр. ***** от майка – П. Д. И. и от баща – П. Л. А. и е съставен Акт за раждане № 02** от **.**.****г. от Община Варна. По делото не се спори и относно обстоятелството, че понастоящем Д. П. А. е навършил * години. По делото е безспорно установено, че детето посещава детска градина, налице са и данни за чести здравословни проблеми на детето, които са характерни за възрастта му, както и проблеми с очите на детето, които изискват грижи и финансови средства за профилактика и лечение. По делото се установява и обстоятелството, че 4 считано от 14.02.2020г. му е препоръчано за подобряване на *************** и ************ на ****** му ************ терапия два пъти седмично.

По делото не се спори, а и от представените Решение № 2530 от 01.06.2018г., постановено по гр. дело № 7181/2017г. по описа на Районен съд - Варна, което е потвърдено в тази му част с Решение № 1855 от 08.11.2018г., постановено по въззивно гр. дело № 1828/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна се установява, че бащата – П. Л. А. е осъден да заплаща издръжка в полза на своето дете Д. П. А. чрез неговата майка и законен представител П.

Д. И. в размер на 180 лева месечно, платими с падеж 5-то число на всеки месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2017г. до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане.

По делото се установява, че трудовото правоотношение на майката – П. И. е прекратено след 08.07.2019г., след което същата е регистрирана като безработна и до месец април – 2020г. е получавала обезщетение за безработица, като по делото няма данни след този период тя да е встъпила в трудово правоотношение. По делото се установява, че детето със своята майката живеят в жилище, което им е отдадено под наем срещу заплащане на наемна цена в размер на 350 лева месечно. Установява се и обстоятелството, че бащата на майката я подпомага финансово при отглеждане на детето.

От събраните по делото доказателства се установява, че бащата на детето Д. – П. Л. А. се е установил и живее и работи в САЩ, като по делото има данни, че в началото на 2020г. той е получавал месечно възнаграждение при непълен работен ден в размер на 1 796, 05 щатски долара. Установява се и обстоятелството, че той живее в жилище, което му е отдадено под наем срещу месечна наемна цена в размер на 600 щатски долара. По делото няма данни бащата на детето да реализира други доходи, както и няма данни да има и други задължения. По делото от събраните доказателства се установява, че понастоящем – от 25.03.2020г. бащата на детето е освободен във временен неплатен отпуск, а считано от 14.08.2020г. трудовото правоотношение на бащата е прекратено за постоянно във връзка с усложнилата се пандемична 5 обстановка в страната.

По делото не се спори, че и двамата родители на детето нямат други задължения за заплащане на издръжка.

На основание чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

На основание чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Безспорно е, че задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат по силата на чл. 142, ал. 1 от СК. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.