Решение № 774 от 27.01.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 774

Бургас, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXV-ти състав, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ИКОНОМОВ административно дело № 20257040702051 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.

Образувано е по жалба на О. С., гражданка на Украйна, притежаваща карта на чужденец с предоставена временна закрила, с № *********, изд. на 04.03.2025 г. от ДАБ към МС, с [ЛНЧ], подадена чрез процесуален представител, против Заповед № ЗСПД/Д-А-П/4568/03.10.2025 г. издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" Поморие.

Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна и необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и при несъответствие с неговата цел. Излага подробни аргументи и моли за отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски по делото, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована се представлява от адв. О., АК- Бургас, който поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта по подробно посочените в жалбата основания. Моли за присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Представя административната преписка, ведно със становище, в което намира административния акт за законосъобразен.

Административен съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

О. С. е подала заявление-декларация до директора на Дирекция "СП" Поморие за отпускане на еднократна помощ по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД за детето й М. С., записан в осми клас в Професионална гимназия по транспорт [населено място]. В хода на административното производство е извършен предварителен контрол за законосъобразност, преди взимане на решение за предоставяне на социална помощ, за което е изготвен нарочен лист.

Със заповед № ЗСПД/Д-А-П/4568/03.10.2025 г. издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" Поморие, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД, на жалбоподателката е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД. В мотивите на заповедта е посочено, че на осн. чл. 3, т. 3 от ЗСПД детето не е български гражданин. На осн. чл. 3, т. 5 от ЗСПД – членовете на семейството са граждани на Украйна. Няма сключена спогодба между България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, оспорва се подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което подадената жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице, а съгласно ал. 5, изр. първо отказът за отпускане на семейна помощ за деца се мотивира.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед правомощията му по чл. 10, ал. 4 и ал. 5 от ЗСПД, в предвидената от законодателя писмена форма, като тя е мотивирана с оглед изложените в нея фактически и правни основания.

В хода на административното производство по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нейната незаконосъобразност.

Настоящият съдебен състав намира, че неправилно административния орган е приел, че в случая не са налице основанията за отпускане на заявената от жалбоподателката еднократна помощ. Мотивите за това са следните:

Съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в осми клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Не е налице спор по делото, че през учебната 2025/2026 г. детето на жалбоподателката е записано в осми клас на в Професионална гимназия по транспорт [населено място], не е настанено за отглеждане извън семейството и е с предоставена временна закрила в Република България по смисъла на Закона за убежището и бежанците.

Спорно по делото е приложението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, като според административния орган семейството на жалбоподателката няма право на семейни помощи за деца, тъй като те са граждани на Украйна и не попадат в обхвата на ЗСПД и няма сключена спогодба между двете държави в областта на семейното подпомагане.

Настоящият съдебен състав намира, че административният орган неправилно е приел, че в случая не са налице основанията за отпускане на заявената от жалбоподателката еднократна помощ.

Съгласно чл. 3, т. 5 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците, чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което според чл. 2, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане, включва само социалните помощи по този закон.

Ето защо, настоящия случай не попада сред хипотезите уредени в посочените разпоредби, но това не означава, че жалбоподателката няма право на заявената от нея еднократна помощ по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД за детето си.

Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. Чл. 26, ал. 2 КРБ сочи, че чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство, каквото изискване в случая липсва.

Отделно от това, в случая приложение следва да намери и Конвенцията за правата на детето (ратифицирана през 1991 г.), която по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които и противоречат. В чл. 2 от нея е предвидено, че държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2 държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Съгласно съображение 15 от приложимата Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица (Директивата) задълженията на държавите – членки по тази директива следва да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. В чл. 3, § 2 от Директивата е предвидено, че държавите-членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация, а съгласно чл. 13, § 2 държавите - членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила.

Семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Конституцията на РБ, които се финансират от държавния бюджет, съгласно чл. 5 от ЗСПД (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на РБ). Те се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето.

От така цитираните правни норми се налага извода, че децата, ползващи се от временна закрила, не могат да се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите деца (граждани на Р. България, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Р. България, чужденци, на които е предоставено убежище, чужденци на които е предоставена временна закрила, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна). Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото им на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Ето защо, ограниченията, предвидени в чл. 3, т. 5 от ЗСПД и чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, според които чужденците с предоставена временна закрила могат да се ползват само от правото на социални помощи по ЗСП, но не и от правото на семейни помощи по ЗСПД, не съответстват както на Конституцията на РБ и Конвенцията, така и на Директивата, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от КРБ и принципа на примата на общностното право, не следва да се прилагат.

Поради изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна - постановена в противоречие с нормите на общностното право и международните договори в областта на закрилата на детето и предоставянето на временна закрила на чужденци, както и в несъответствие с целта на закона. Поради това, същата следва да бъде отменена, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно.

В случая, предмет на делото е отказ за отпускане на еднократна помощ за деца по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, размерът на която помощ е 300, 00 лева, съгласно чл. 63, ал. 18 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., като тази сума се явява и материалния интерес по делото. Ето защо, на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвокат Д. О., член на АК-Бургас следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лева, за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.