Решение № 267 от 31.05.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Плевен, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин Д. Николаев при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно наказателно дело № 20234430200838 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 15-2300007 от 02.03.2023 година на *** И.а, заемащ длъжността *** на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ / на *** ***, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление - ***, с управляващ и представляващ дружеството Х.В.Н., ЕГН **********, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 2000/две хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.

В жалбата са излагат доводи, че наказателно постановление е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна, поради следните съображения:

Така наложеното наказание е несправедливо, незаконосъобразно и необосновано. Констатациите на служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, отразени в АУАН на базата, на който е издадено настоящето НП не отговарят на истината. Наказателното постановление е издадено в разрез на императивните правила на чл.57, ал.1, т.5 и т. 7 от ЗАНН.

1

Жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощник в лицето на адвокат Д. от АК- Враца, който представя подробни писмени бележки, в които прави обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Излага съображения, че между „***" ***, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. *** с управляващ и представляващ дружеството Х.В.Н., с ЕГН:**********, и свидетеля А. К. К. не е било налице трудово правоотношение, поради недоказване същностните елементи на този вид правоотношения. Навежда доводи, че осъществяването на вменения на дружеството административно- наказателен състав не е доказан по несъмнен начин, поради което издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира разноски.

Ответникът - редовно призован се представлява в съдебно заседание от ст.юрк П. Ч., надлежно упълномощена от административнонаказващия орган ***а на Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен. Взема становище, че НП е правилно и законосъобразно, постановено. Издадено е при спазване сроковете по чл.34 ал.2 от ЗАНН, както и, е издадено от компетентен орган, при спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, относно реквизитите на акта и на чл.57 от ЗАНН, относно реквизитите на НП. Претендират се в полза на Дирекция „ИТ“ - Плевен юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

АУАН №15-23000037/06.01.2023г. е съставен от П. М. Т. на длъжност *** по приходите на основание чл. 416, ал.1 от КТ на *** ***, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление -***, с управляващ и представляващ дружеството Х.В.Н., ЕГН********** за следното нарушение:

При проверка на място, извършена на 19.12.2022 година в 13:43 часа в обект: шивашки цех, намиращ се в гр. ***, стопанисван от „***" ***, с ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление гр. С***, с управляващ и представляващ дружеството Х.В.Н., с ЕГН:********** и при извършената документална проверка на 06.01.2023 година в офиса на Дирекция „ИТ' със 2 седалище Плевен се констатирало нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, а именно:

„***" *** в качеството си на работодател на 19.12.2022 година в 13:43 часа е приел на работа в горецитирания обект лицето А. К. К. с ЕГН: ********** да изпълнява трудови функции, а именно „шивач", без да има със същия сключен трудов договор в писмена форма.

При извършената проверка на място в обекта на 19.12.2022 година в 13:43 часа лицето е установено да престира работна сила като „шивач".

Лицето заяви, че работи от 19.12.2022 година пробно, без сключен трудов договор и с работно време от 10:00 часа до 14:30 часа с определено работно място - шивашки цех в *** С това е нарушен: чл.62, ал.1 т.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.

Описаното нарушение се потвърди и от събраните писмени доказателства: Декларация от А. К. К., дадена на 19.12.2022 година; Трудов договор №3/20.12.2022 година на А. К. К.; Уведомление по чл.62, ал. 5 от КТ на лицето А. К. К. с Изх.№22388223599041/20.12.2022 година 16:47 часа;

Обяснение от Х.В.Н. - *** дадено на 06.01.2023 година в Дирекция „ИТ“ със седалище Плевен.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с имуществена санкция в размер на 2000/две хиляди/ лева.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства: жалба с вх. № 23032674/04.04.2023 г., подадена от „***" ***, с ЕИК: ***, ведно с приложенията към нея; НП №15-2300007/02.03.2023 г.; АУАН №152300007/06.01.2023 г.; Заверено копие от обратна разписка от 20.03.2023г. за връчване на НП №152300007/02.03.2023 г.; Заверено копие от разпечатка от информационната система на ЕКОНТ за получаване на 5бр. жалби;

Длъжностна характеристика за длъжност „***" в Дирекция „ИТ" гр. Плевен;

Заверено копие от Декларация от А. К. К.; Заверено копие от Трудов договор № 3/20.12.2022 г.; Заверено копие от Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с вх. № 22388223599041/20.12.2022 г.; Заверено копие от писмено обяснение от Х.В.Н. и заверено копие от Възражение с вх. № 23003355/13.01.2023 г.

3

В подкрепа на горните факти са и показанията на разпитания непосредствено в съдебно заседание актосъставител П. М. Т., от които са установява, че заема длъжността *** в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Плевен. Заявява, че получили устен сигнал от лица работещи в друга шивашка фирма, в която били на проверка, че в сградата на ***, на шестия етаж има шивашка фирма, в която се извършва трудова дейност без трудови договори. Посочва, че на 19.12.2022 г. посетили обекта с М. Б. и *** Ц.. В помещението заварили пет жени, които извършвали трудова дейност като шивачки - шиели дълги, сатенени поли. Заявява, че им раздали по една декларация, която да попълнят, свързана с трудовите правоотношения с работодателя. Всички, в това число и посоченото в АУАН лице декларирали, че в момента нямат сключени трудови договори и са дошли да се пробват, дали ще им хареса и дали ще могат да се справят, за да останат там на работа.

Проверяваните лица заявили, че в същото време всички са регистрирани в Бюрото по труда и получават обезщетения за безработица. Сочи, че извикали управителката за документална проверка на 19.12.2022г. и съставили актовете, затова, че лицата работят без трудови договори.

Свидетелката М. Г. Б. заявява, че работи в Дирекция „ИТ“ Плевен като „*** ***“. Сочи, че на 19.12.2022 година посетили шивашки цех, който се помещавал в сградата на ОАПС с цел извършване на проверка.

Проверката била по повод подаден устен сигнал от работници работещи в друга шивашка фирма. При посещението в обекта установили, че пет лица извършват трудова дейност, като шивачки. Посочва, че лицата работещи в обекта, в това число и А. К. декларирали в декларациите, които им раздали, че нямат сключени трудови договори с шивашката фирма *** ***. Заявява, че на 19.12.2022г. извършили документална проверка на дружеството и св.П. Т. съставила АУАН за това, че е допуснато лице да извършва трудова дейност без да има трудов договор. Посочва, че при документалната проверка, работодателят представил вече сключен трудов договор, но от дата 20-ти декември и уведомление за регистрация на трудовия договор също от 20-ти декември.

Показанията на св. М. Б. и П. Тодрова се потвърждават и от показанията на св. Д. И. Ц., присъствал при извършване на проверката и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Свидетелят заявява, 4 че работи в Дирекция „ИТ“ - Плевен на длъжност „***“. Сочи че, на 19.12.2022 година извършили проверка в шивашки цех. Поводът бил, че при извършена предходна проверка в друга шивашка фирма получили устен сигнал, че във въпросния цех работят лица без трудови договори, които са регистрирани в Бюрото по труда и вземат обезщетение. Твърди, че в помещението заварили пет жени, които извършвали трудова дейност Жените казали, че работят от няколко дни, а въпросното лице, посочено в акта обяснило, че е дошло да се пробва дали ще й хареса работата. Твърди, че лицата попълнили писмено декларации, относно техните правоотношения.

При документалната проверка и в регистрите на НАП се установило, че тези лица нямат сключени трудови договори.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. Б., П. Т. и Д.

И. Ц., тъй като същите са логични, последователни и взаимно допълващи се, като се подкрепят и от писмените доказателства по делото.

По делото беше разпитана и А. К. К., която заявява, че на 19.12.2022г. отишла в шивашкия цех да са пробва дали ще й хареса работата. Сочи, че ушила пет поли, за които имала уговорка да й бъде изплатено възнаграждение в размер на 20 лева. Заявява, че към моментна на извършване на проверката не е имала сключен нито трудов, нито граждански договор.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ гласи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма – чл.61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото безспорно се установи, че А. К. К. е предоставяла работна сила за жалбоподателя, като е осъществявала трудова дейност в обект изпълняван от него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. Предоставянето на работна сила се потвърждава изцяло от съдържанието на попълнената декларация по чл. 402 от КТ, а представеният граждански договор очевидно е създаден след 5 извършване на проверката от служители на инспекцията на труда и за нуждите на производството. Факт е, че към момента на извършване на проверката работодателят не е представил на проверяващите лица граждански договори. На последно място, в подкрепа на гореизложеното, следва да се посочи, че представеният граждански договор не кореспондира с нито едно от събраните в производството доказателства. Факт е, че К. собственоръчно е попълнила декларация по чл.402 от КТ, като именно изпълненият от нея ръкописен текст удостоверява конкретните елементи на трудовото правоотношение. Няма никакви данни и твърдения, че при отразяването в декларацията на конкретните елементи на трудовото отношение, А. К. е действала под натиск, грешка или при предварително оформени отговори. Изложеното от лицето при разпита му в съдебно заседание на 22.05.2023г. не опровергава това обстоятелство Следва да се отбележи, че показанията на свидетелката се отличават с вътрешни противоречия и не кореспондират с релевантните писмени доказателства. От една страна К. твърди, че била безработна, а от друга, че е отишла да са пробва да ли ще й хареса работата. Според нейните показания тя има 14 годишен трудов стаж и то само в шивашки фирми, а от друга че първият ден е отишла на работа да се пробва, след което управителят на фирмата следвало да прецени дали се е справила с работата. В тази връзка следва да се приеме, че процесното административно нарушение е извършено – работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с работника пред постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на вр. чл. 1, ал. 2 от КТ . С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на