Решение № 757 от 07.02.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7736/2022
- Вид
- Решение № 757
- Подписан
- 07.02.2025
- В сила
- 06.02.2025
- Състав
- Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Рафаела Стоилова Матева
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 757 гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100507736 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 18.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 2327/ 2022 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 76 състав, поправено с решение от 15.05.2022 г., са отхвърлени като неоснователни предявените от „ТЕМИС КЕПИТЪЛ“ ООД- гр. София /ЕИК 205870847/ срещу "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД- гр. София /ЕИК *******/ „искове с правно основание чл.55, ал.1 /без основание/ ЗЗД за заплащане на следните суми /договори с финансова институция след 17.07.2015 г./, дължими във връзка с цесии“: 1/ договор за вземания от финансови институции с М.А.К. /ЕГН *******/- 5 050 лева, частично от 25 000 лева; 2/ договор за вземания от финансови институции с М.И.К. /ЕГН **********/- 100 лева, частично от 25 000 лева; 3/ договор за вземания от финансови институции с М.Н.М. /ЕГН **********/- 100 лева, частично от 25 000 лева;
4/ договор за вземания от финансови институции с М.П.Й. /ЕГН **********/- 100 лева, частично от 25 000 лева; и 5/ договор за вземания от финансови институции с М.С.З. /ЕГН **********/- 100 лева, частично от 25 000 лева. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищецът „Темис Кепитъл“ ООД е осъден да заплати на ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД сумата 1 800 лева- разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С определение от 7.06.2022 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е оставено без уважение искане на „Темис Кепитъл“ ООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските- чрез намаляване на присъдените в полза на ответника разноски от 1 800 лв.- за юрис-консултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от „ТЕМИС КЕПИТЪЛ“ ООД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на горепосочените суми на основание чл.55, ал.1, 1 изр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва и разноските по делото. Излагат се подробни съображения от жалбоподателя за допуснати от СРС процесуални нарушения, вкл. такива, свързани с доклада по чл.146 ГПК и разпределението на доказателствената тежест. Предмет на иска били получени от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД парични суми, заплатени му от цедентите- физически лица при начална липса на основание, като и в исковата молба, и в уточнителната молба на „Темис Кепитъл“ ООД било изрично посочено, че не твърди претендираните суми да са били плащани по недействителни договори за потребителски кредити или въз основа на нищожни клаузи по договори за потребителски кредити. Всички претендирани с исковата молба суми били предадени на ответника от цедентите при начална липса на основание. Не били излагани твърдения по делото вземанията да са възникнали вследствие на направени по нищожни договори за кредит плащания, което не било възприето от първоинстанционния съд, макар предметът на делото да се определял от ищеца.
Горепосочените физически лица прехвърлили с договори за цесия в полза на дружеството- ищец свои съществуващи вземания, за което ответникът бил надлежно уведомен. С договорите за цесия били прехвърлени всички вземания на тези физически лица спрямо ответника, дължими поради неоснователно обогатяване, възникнали след 1.01.2015 г. до датата на сключването на съответния договор за цесия, като изброяването: „1/ по нищожни клаузи по сключени между съответното лице и „Изи Асет Мениджмънт“ АД договори за потребителски кредити, овърдрафт и кредитни карти и договори за обезпечение/гаранти, 2/ по недействителни договори за потребителски кредити, овърдрафт и кредитни карти и договори за обезпечение/гаранти, и 3/ без основание“, било неизчерпателно и кумулативно.
Прехвърлените вземания били определени по вид и определяеми по размер, поради което цесията произвела ефект.
Въззиваемата страна „Изи Асет Мениджмънт" АД- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС отхвърлително решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Поддържа, че поради нередовностите на исковата молба производството се явявало изначално недопустимо. От представените договори за цесия не било ясно какви вземания били прехвърлени на ищеца и при какви обстоятелства същите са възникнали. Цесиите били недействителни, като вземанията не били индивидуализирани по основание и размер.
Подадена е и частна жалба от ищеца „Темис Кепитъл“ ООД срещу постановеното от СРС определение по чл.248 ГПК, с искане да бъде постановена отмяната му като неправилно и да бъде постановено изменение на постановеното от СРС решение в частта за разноските.
Ответникът по частната жалба „Изи Асет Мениджмънт“ АД оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
С Определение № 60385/ 02.12.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 4500/ 2021 г. на ВКС, IV ГО /л.618- л.622 от делото на СРС/, е прието, че исковата молба на „Темис Кепитъл“ ООД отговаря на изискванията за редовност по чл.127 ГПК и чл.128 ГПК, което не позволява преразглеждане на въпроса за допустимостта на производството от настоящия въззивен съд. Според посоченото в мотивите на цитираното определение- с уточняващата молба на ищеца от 28.01.2021 г. дадените от СРС указания за отстраняване нередовности на исковата молба са изпълнени, като ищецът е посочил, че с договори за цесия е придобил вземания на длъжници по потребителски кредити, овърдрафт, кредитни карти и договори за обезпечение, като ги посочил по размер и заявил, че ги претендира като частични. Посочено било също от ищеца, че всички претендирани с исковата молба суми били предадени от цедентите на ответника при начална липса на основание, а за начална дата на периода, от който момент насетне ответникът се обогатил без основание, била посочена датата 17.07.2015 г., като предаването на сумите било извършвано чрез банкови преводи през оператори на платежни услуги, както и на касите на съответните финансови институции.
По същество обжалваното решение е правилно като краен резултат, макар и по различни от изложените от СРС съображения, и следва да бъде потвърдено.
С подадената в СРС искова молба, уточнена с молба вх.№ 25015529/ 28.01.2021 г. /следваща подаването на писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК от ответника/, и в първото по делото о.с.з. ищецът излага, че: през периода от 15.07.2015 г. до 7.01.2020 г. третото за спора лице М.А.К., през периода от 15.07.2015 г. до 20.01.2020 г. третото за спора лице М.И.К., през периода от 15.07.2015 г. до 9.04.2020 г. третото за спора лице М.Н.М., през периода от 15.07.2015 г. до 19.12.2019 г. третото за спора лице М.П.Й. и през периода от 15.07.2015 г. до 13.12.2019 г. третото за спора лице М.С.З., заплатили на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД при начална липса на основание суми от по 25 000 лева всеки. По силата на сключени с посочените трети лица договори за цесия ищецът „Темис Кепитъл“ ООД придобил посочените вземания за недължимо платени от тях суми и с уведомление, получено от ответника на 8.05.2020 г., ищецът го уведомил за цесиите. Ответникът не заплатил сумите в посочения от кредитора срок, поради което ищецът предявява срещу него частични искове за връщане на заплатените от петте лица суми от по 100 лева- част от вземания в общ размер от по 25 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 17.07.2020 г., до окончателното им изплащане. С допуснато в о.с.з. на 6.04.2022 г. изменение на иска по чл.214 ГПК претенцията на „Темис Кепитъл“ ООД касателно цедента М.К. е увеличена на 5 050 лв., частично от 25 000 лв.
В първото по делото о.с.з., проведено на 2.03.2022 г., ищецът поддържа, че между петимата посочени по- горе цеденти и ответника няма договорни отношения, като процесните суми били платени от цедентите на ответника при липса на основание, а също и поради „пълна грешка“ на петимата, които прехвърлили суми от по 25 000 лева на ответника.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД- гр. София, който оспорва предявените частични искове. Оспорва договорите за цесия, при твърдения, че не са произвели никакъв правен ефект, недействителни са, тъй като липсва съгласие за прехвърляните права, липсва конкретизация и индивидуализация и дори определяемост на което и да е от прехвърлените вземания, предметът им е невъзможен, прехвърлянето на „всички вземания“ при така посочената цена в проценти противоречи на добрите нрави, договорите са с еднакво съдържание и съдържат неравноправни клаузи, създадено е 3 значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Освен това лицата нямали право на вземания спрямо ответника. Оспорва договорите за цесия и представените към тях пълномощни по реда на чл.193 ГПК- не били подписани от посочените като цеденти лица и освен това били антидатирани. При условията на евентуалност възразява за изтекла погасителна давност за вземанията.
От заключението на допуснатата във въззивното производство при условията на чл.266, ал.3 ГПК съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от съда като обективно дадено, се установява, че през процесните периоди в счетоводството на ответника били отразени парични постъпления от посочените пет лица /цеденти/, както следва: От М.А.К. /ЕГН **********/ през периода от 15.07.2015 г. до 07.01.2020 г. са отразени постъпления в счетоводството на ответника в общ размер на 4 584.02 лева, разпределени за погасяване на задължения по седем договора за паричен заем /сключени през периода м.09.2015 г.- м.10.2019 г./, както следва: 3 750 лева- платена главница, 156.73 лева- платена лихва, и 677.30 лева- платена неустойка.
Паричните постъпления от М.И.К. /ЕГН **********/ за периода от 15.07.2015 г. до 20.01.2020 г., отразени в счетоводството на ответника, са в общ размер на 1 565.18 лева, разпределени за погасяване на задължения по три договора за паричен заем /сключени през 2018 г./, както следва: 1 000 лева- платена главница, 74.70 леваплатена лихва, 427.48 лева- платена неустойка, 63 лева- платен разход за събиране на вземането. Размерът на паричните постъпления от М.Н.М. /ЕГН **********/ през периода от 15.07.2015 г. до 09.04.2020 г., отразени в счетоводството на ответника, са в общ размер на 6 066.78 лева, разпределени за погасяване на задължения по тринадесет договора за паричен заем /сключени през периода м.05.2015 г.- м.02.2020 г./, както следва: 4 288.56 лева- платена главница, 265.41 лева- платена лихва, 1 314.81 леваплатена неустойка, 198 лева- платен разход за събиране на вземането. Размерът на паричните постъпления от М.П.Й. /ЕГН **********/ за периода от 15.07.2015 г. до 19.12.2019 г., отразени в счетоводството на ответника, са в общ размер на 16 758.92 лева, разпределени за погасяване на задължения по седем договора за паричен заем /сключени през периода м.04.2016 г.- м.08.2017 г./, както следва: 9 800 лева- платена главница, 1 057.07 лева- платена лихва, 5 595.97 лева- платена неустойка, 305.88 леваплатен разход за събиране на вземането. Размерът на паричните постъпления от М.С.З.
Разпечатката съдържа 33 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6be921ac-24a6-4ceb-826d-51fdd1a80dec