Решение № 4378 от 18.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4378 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100509996 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №13119 от 26.07.2023г., постановено по гр.дело №54999/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 59-ти състав, са отхвърлени предявените от Г. Д. П., с ЕГН **********, срещу Изпълнителна агенция "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ", с ЕИК *******, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед №ТП-311/19.08.2022г. на заместник министър-председателя по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията, както и за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност “Изпълнителен директор“ на Изпълнителна агенция "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ", като неоснователни. С решението е осъден Г. Д. П., с ЕГН **********, да заплати на Изпълнителна агенция "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ", с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК сумата от 50.00 лв., разноски за юрисконсулт.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - Г. Д. П., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. В. К., с която се обжалва изцяло решение №13119 от 26.07.2023г., постановено по гр.дело №54999/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 59-ти състав, с което са отхвърлени предявените искове с правно 1 основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства. Излага се още, че неправилна е решаващата преценка на районния съд по тълкуването и приложението на нормата на чл.19а, ал.2 вр. чл.19, ал.4, т.4 от Закона за администрацията /ЗАдм./, като твърди, че съдът неправилно е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за законност на извършеното уволнение на ищеца от заеманата от него длъжност - “Изпълнителен директор“ на Изпълнителна агенция "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ". Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че при прекратяване на трудовия договор на ищеца е спазена процедурата по чл.19а ЗАдм. и по чл.54, ал.4 ЗАдм.. Поддържа се, че не е установено, че е налице съгласуване на прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца по реда на чл.54, ал.5 ЗАдм., което е въведено като изискване за законност на прекратяването. Излага се още, че оспореното уволнение на ищеца е незаконосъобразно, доколкото заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение, е немотивирана, което е достатъчно основание за накърняване на конституционно гарантираното право на защита на ищеца. Сочи се, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не е отчетен факта, че същият притежава необходимия опит и квалификация за заеманата от него длъжност, което е доказано в хода на делото от разпита на допуснатите свидетели, чиито показания неправилно не са обсъдени от съда при обосноваване на крайния извод за законосъобразност на уволнението на ищеца, извършено със заповед №ТП-311/19.08.2022г. на заместник министър-председателя по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - Изпълнителна агенция "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ", с ЕИК *******, чрез процесуален представител юрисконсулт Антония Йорданова, депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба.

Твърди се, че крайният извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ е правилен, обоснован е при спазване на материалния закон. Поддържа се, че след като ищецът е заемал ръководна длъжност в държавна институция, създадена като самостоятелна административна структура към Министерство на транспорта и съобщенията, попада в обхвата на органите на изпълнителната власт по смисъла на чл.19, ал.4, т.4 от ЗАдм. и неговото трудово правоотношение може да бъде прекратено по реда на чл.19а, ал.2 ЗАдм., без да е необходимо посочване на мотиви или позоваване на допълнителни правни основания 2 извън субективната преценка на назначаващия орган. Излага се още, че министърът на транспорта и съобщенията преди да издаде заповед №ТП311/19.08.2022г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, е съгласувал освобождаването на ищеца с министър-председателя, който факт се установява от приложени по делото доказателства. Изложени са доводи, че оспорената в съдебното производство заповед №ТП-311/19.08.2022г. на заместник министър-председателя по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, в съответствие с нормативните изисквания. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани от въззивника разноски за платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Предявени са от Г. Д. П., с ЕГН **********, срещу Изпълнителна агенция "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ", с ЕИК *******, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства - трудов договор №ТП-114/16.02.2022г. и допълнително споразумение към него №ТП-267/04.04.2022г., се установява, че министърът на транспорта и съобщенията, е възложил и служителя - Г. Д.

П., който е приел да изпълнява в Изпълнителна агенция "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ" длъжността "Изпълнителен директор" за неопределено време със срок на изпитване 6 месеца, т.е. между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ при условията на чл.70, ал.1 от КТ и във вр. с чл.19а и чл.54, ал.4 и ал.5 от ЗАдм..

С оспорената в настоящото съдебно производство заповед №ТП311/19.08.2022г. на заместник министър-председателя по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията е прекратено трудовото правоотношение на ищеца - Г. Д. П., изпълнявал длъжността "Изпълнителен 3 директор" на

Изпълнителна агенция

"АВТОМОБИЛНА

АДМИНИСТРАЦИЯ", на основание чл.19а, ал.2 във вр. с чл.54, ал.5 от ЗАдм. и съгласувателно писмо с министър-председателя с рег.№04.03.194/18.08.2022г..

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. В тази връзка въззивният съд дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи досежно незаконосъобразността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.

За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, първостепенният съд е приел, че съдебният контрол за законност на уволнението при прекратяване на трудовия договор на основание чл.19а, ал.2 ЗАдм. се свежда до проверка дали заповедта за уволнение е издадена от органа по назначаването, при съгласуване с министър-председателя по чл.54, ал.5 ЗАдм. и попада ли заеманата от уволнения служител длъжност в кръга на посочените в чл.19а, ал.1 ЗАдм., като в случая е прието, че е приложима нормата на чл.19, ал.4, т.4 от ЗАдм. за длъжността, която е изпълнявана от ищеца, както и че оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е издадена от компетентен орган като преди издаването й е изпълнена предвидената в чл.54, ал.5 ЗАдм. съгласувателна процедура с министър-председателя. Посочено е още в мотивите на обжалваното решение, че причините за уволнението по реда на чл.19а, ал.2 ЗАдм. не са предмет на съдебен контрол, а са предоставени от закона изцяло на преценката на органа по назначаване. В конкретния случай при съвкупния анализ на събраните доказателства първостепенният съд е обосновал решаващ извод, че прекратяването на трудовия договор на ищеца е съобразено с приложимия материален закон и оспорената в настоящото съдебно производство заповед №ТП311/19.08.2022г. на заместник министър-председателя по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца - Г. Д. П., изпълнявал длъжността "Изпълнителен директор" на Изпълнителна агенция "АВТОМОБИЛНА 4

АДМИНИСТРАЦИЯ", е законосъобразна и предявеният иск за нейната отмяна по чл.344, ал.1, т.1 КТ, съответно и обусловеният иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ са неоснователни и като такива правилно са отхвърлени. Крайните изводи на СРС, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ са неоснователни, са обосновани при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. При постановяване на обжалваното решение СРС не е допуснал нарушение на процесуални и материалноправни норми, същото е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ съдът приема следното:

По съществото на спора касаещ законността на приложеното основание за прекратяване на сключения трудов договор на ищеца - чл.19а, ал.2 ЗАдм. във вр. с чл.54, ал.5 ЗАдм., съдът намира следното:

Съгласно чл.19а, ал.2 от ЗАдм., правоотношенията със заместник министрите, областните управители, заместник областните управители, както и с посочените в чл.19, ал.4 ЗАдм. еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, могат да се прекратят без предизвестие от органа, който ги назначава, по негова преценка, като това основание за освобождаване е специално и преценката не е обвързана с основанията по КТ, а е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При оспорване на прекратяването на правоотношението на това основание съдебната проверка се изразява само в това дали освободеният служител е назначен на някоя от длъжностите по чл.19а, ал.1 ЗАдм., за която е приложимо основанието по чл.19а, ал.2 ЗАдм. и дали той е освободен от оправомощения за това орган.