Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3898 от 28.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20633/2025
Вид
Определение № 3898
Подписан
28.01.2026
В сила
28.01.2026
Състав
МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 412 · Кодекс за застраховането
  • чл. 503 · Кодекс за застраховането
  • чл. 511 · Кодекс за застраховането
  • чл. 513 · Кодекс за застраховането
  • чл. 513, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 513, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 515 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3898 гр. **********, 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110120633 по описа за 2025 година

**********************, с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление:

*****************, представлявано от изпълнителните директори **************** и ************, чрез пълномощника адв. Д. М. е предявило срещу „******************, ЕИК ************, със седалище в гр. ********** и адрес на управление:

**********************, представлявано от ******************** и ***************** следните искове:

Да се осъди „******************, ЕИК ************, да заплати на „***********************, ЕИК *************, сумата от 3161,73 лв., платено обезщетение по застрахователна преписка № ************* по имуществена застраховка „******************", ведно с ликвидационни разноски в размер на 25 лв., която сума представлява разликата между претендираната регресна сума по застрахователна преписка EL ************* в размер на 8512,90 лв. и реално заплатената от ответника сума в размер на 5351,17 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът с отговор на исковата молба, депозиран в срок, е оспорил пасивната материална и процесуална легитимация на ответника.

Страните са направили искания, които са основателни и следва да бъдат уважени.

На осн. чл. 140, ал. 3 от ГПК съдът следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2026г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане 1 на спора.

ПРИЕМА като доказателства по делото сверените копия на документи, изпратени от ищеца.

ИЗИСКВА от ответното дружество да представи цялата преписка, образувана по щета № *************.

ДОПУСКА до разпит като свидетел лицето ************* с посочен в исковата молба адрес.

Определя депозит за разпит на свидетеля в размер на 100 лв., платими от ищеца в 1седмичен срок от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА съдебно-автотехническа експертиза, изпълнима от в.л. инж.

**************, който следва да отговори на въпросите на двете страни, поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

Определя депозит за изпълнение на експертизата в размер на 450 лв., от които платими от ищеца 250 лв. и от ответника – 200 лв., по депозитната сметка на съда, в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение.

Изготвя следния проект на доклад по делото:

Ищецът твърди, че на 09.05.2022г. в при движение па магистралата в р. ***********, в района па **********, водачът *************, управлявайки л.а. марка Фолксваген, модел Крафтер с ДК № ************* регистрирано в р. ***********, при движение в средна лента на магистралата, предприема отклонение в дясно и се удря в движещия се в съседна лента влекач марка Волво модел ФХ с дк. № *************** резултат на ПТП-е на последния са нанесени материални щети - мигач преден ляв, степенка, панел, преден капак, шкаф ляв фар и д.р.

Влекач марка Волво модел ФХ с дк. № ***********., е застраховано в „********************* на основание застраховка „******************", обективирана в застрахователна полица № **************** г., със срок па валидност от 08.07.2019 г. до 07.07.2024 г. за застрахователна сума от 173 489,90 лв. или 88,704 евро.

За процесиото ПТП е съставен двустранен констативен протокол, в който водачът ************* признава вина и посочва, че неговата застраховка „Гражданска отговорност" е в ******************* Полицата е с номер *********************** с валидност от 07.05.2022 г. до 23.02.2023 г. В исковата молба се твърди, че кореспондент на ******************* за Р. България е ответникът в настоящото производство, а именно „******************, с ЕИК ************.

Ищецът е възложил ремонта на автомобила на доверен сервиз на

********************************, съгласно приложено по делото възлагателно писмо. С двустранно подписан приемо- предавателен протокол, отремонтиран, влекачът е предаден на представител на собственика му. За стойността на ремонта е издадена фактура № *************** т. за сумата от 10 179,48 лв. с ДДС. Въз основа ма Доклад по щета от 2

30.05.2022 г. „*********************** е одобрило да се изплати на доверения сервиз, извършил ремонта па увредения автомобил, сумата от 8 482,90 лв., съответстваща на издадената фактура за ремонт, която сума е изплатена с преводно нареждаме за кредитен превод от 01.06.2022г.

Ищецът основава претенцията си на чл. чл. 411 от Кодекса за застраховането, съгласно който с изплащането на застрахователното обезщетение „*********************** на основание встъпва в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на причинителя на вредата и виновен водач в процесното ПТП, респективно кореспондентът на територията на Р. България - „******************, с ЕИК ************. За уреждане на вземанията между застрахователя по имуществената застраховка и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на лицето, причинило вредата, на основание чл. 412 от Кодекса за застраховане „*********************** е предявило претенцията си срещу „******************, ЕИК ************ за изплатеното обезщетение в размер на 8482,90 лв. и ликвидационни разходи в размер на 25.00 лв. (общо 8512,90 лв.). Сочи се, че до ответното дружество е изпратено писмо изх. 04737/27.07.2022г., ведно с регресна покана за доброволно плащане на дължимата сума, получено от „******************, ЕИК ************ на 29.07.2022г. На 05.02.2024 г. ответникът е превел по сметка на ищеца сума в размер на 5351,17 лв. с основание ************* /номерът на застрахователната преписка/, като е отказал да преведе цялата стойност по регресната покана, а именно 8512,90 лв. или останала е неизплатена сума по застрахователната преписка в размер на 3161,73 лв.

Ответникът оспорва твърдението на ищцовото дружество за наличие на пасивна материалноправна легитимация на ******************* по предявените искове. Сочи, че в исковата молба дори липсва твърдение на ищеца, че е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и виновното за реализиране на процесното ПТП лице, като изрично е посочено, че отговорността на делинквента е застрахована в *******************– ***********, видно и от двустранен констативен протокол за ПТП, съставен за удостоверяване настъпването на процесното ПТП. Доколкото разпоредбата на чл. 411 от Кодекса за застраховането урежда възможността на застрахователя по имуществена застраховка да се суброгира в правата на застрахования само и единствено срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, т.е. *******************- ***********, предявените срещу дружеството искове се считат за недопустими и неоснователни. В допълнение към изложеното се сочи, че ******************* е изплатило сумата от 5351.17 лв. единствено в качеството си на представител за уреждане на претенции по чл. 503 от КЗ на чуждия застраховател, което се потвърждава и от ищцовото дружество в исковата молба. Съгласно ал. 5 от цитираната разпоредба, представителят за уреждане на претенции разполага само с правомощията да събира всички необходими сведения за установяване настъпването на застрахователното събитие и на размера на причинените вреди, както и да 3 договаря уреждането на претенциите по извънсъдебен ред и да изпълнява изцяло задълженията, които произтичат от тези претенции, но не може да бъде страна и да отговаря по съдебно предявените искове, тъй като не е страна по застрахователното правоотношение /Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година/. Счита, че съгласно изричните текстове на чл. 513 КЗ представителят на чуждестранния застраховател по чл. 503 не е процесуално легитимиран нито по съдебни искове, произтичащи от застрахователно събитие, настъпило на територията на Република България /чл. 513, ал. 1 във вр. с чл. 511 КЗ/, нито по такива, предявени от увредено лице, пребиваващо в Република България /чл. 513, ал. 2 във вр. с чл. 515 КЗ/. Твърди, че представителят за уреждане на претенции не е процесуално легитимиран да отговаря и по искове, предявени от встъпилия в правата на увреденото лице негов застраховател по имуществена застраховка, доколкото последният не може да разполага с повече права, отколкото има самото увредено лице, в чийто права е встъпил. С оглед изложеното се иска настоящото производство да бъде прекратено.

При условията на евентуалност, исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва се и размера на претендираното застрахователно обезщетение, като се счита същия за значително завишен, несъответстващ на реално претърпените от увреденото лице имуществени вреди следствие на процесното ПТП. Твърди се, че с изплащане на сумата от 5351.17 лв., извършено преди завеждане на настоящото дело /обстоятелство, изрично признато в исковата молба/, вземането на ищцовото дружество е удовлетворено в размер, съобразен със законовите разпоредби, както и че признатите от ищцовото дружество стойности на вложените в ремонта материали, както и цената на сервизния час надвишават обичайните пазарни такива. Посочва се също, че липсва причинно - следствена връзка между всички вреди, обезщетени от ищеца по застрахованото МПС и процесното ПТП. Счита се, че предната лява врата по застрахования в ЗЕАД „Булстрад ВИГ” ЕАД лек автомобил е увредена в степен, позволяваща отремонтирането на същата, и в този смисъл не е необходимо подмяната и с нова. Видно от приложения от ищцовото дружество опис на вредите от извършения на 12.05.2022г. оглед на увреденото МПС, експертите на ЗЕАД „Булстрад ВИГ” ЕАД също са констатирали, че предна лява врата на увреденото МПС подлежи на ремонт при трета степен на възстановяване - „тежка деформации”. В тази връзка се оспорва описа на претенцията, издаден на 06.02.2024г. и приложен към исковата молба, тъй като същият е изготвен след извършване на ремонта на процесното МПС и единствено за нуждите на настоящото производство.

Правното основание на предявения иск е чл. 411, във вр. с чл. 503 от КЗ.

Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

В тежест на ищеца е да докаже следните факти:

1. наличие на имуществена застраховка „Каско+“, сключена по отношение на увреденото МПС, валидна към датата на застрахователното събитие, както и обстоятелството, че процесното ПТП представлява покрит застрахователен риск по имуществената застраховка;

4

2. възникване на застрахователното събитие и плащането по щетата;

3. предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие, а именно – деянието (механизма на ПТП), причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди;

4.вида, характера и размера на причинените вреди на застрахования при ищеца автомобил.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираното вземане, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.