Определение № 665 от 15.12.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 665 гр. Варна, 15.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500438 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

С молба вх. № 8240/28.11.2023г. Д. Ж. Д., чрез адв. Р.Е., е сезирал съда с искане за изменение на постановеното по делото определение № 571/30.10.2023г., като се произнесе по направеното от него искане за присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Моли съда да му присъди сумата в размер на 400 лв., представляваща направени разноски пред настоящата съдебна инстанция.

В срока по чл.248 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок и от легитимирано лице. С оглед на това същата е процесуално допустима, но по същество неоснователна по следните съображения:

Производството пред настоящата инстанция е образувано по частна жалба на В. Д. И. срещу определение № 2800/18.07.2023г., постановено по гр.д. № 38/2022г. на ОС – Варна, с което е оставена без уважение молбата й по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение в частта относно разноските.

В срока по чл. 276 ГПК насрещната страна Д. Ж. Д., чрез адв. Г.К., е оспорила частната жалба като неоснователна.

С постановеното по делото определение № 571/30.10.2023г. съдът е потвърдил като правилно и законосъобразно обжалваното определение № 2800/18.07.2023г. по гр.д. № 38/2022г. на ОС – Варна. В мотивите е посочено, че предявените пред окръжния съд искове са с различен предмет независимо, 1 че се отнасят до едно и също материално право. По всеки от тях са въведени различни фактически твърдения, което рефлектира и върху естеството на предприетата от ответника процесуална защита, чрез упълномощения процесуален представител. Отчетено е, че в случая четири от исковете са разгледани по същество и са отхвърлени с постановеното по делото решение, поради което и по всеки един от тях на ответника се дължат сторените в производството разноски за осъщественото процесуално представителство и защита.

Действително в отговора на частната жалба е направено искане за присъждане на разноски в размер на 400 лв., представляващи направени разноски пред настоящата съдебна инстанция, за което са представени списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им /л.16-л.18 от в.ч.гр.д.

№ 438/2023 г. на ВАпС/. Съдът не се е произнесъл с горепосочения съдебен акт по отношение на направеното в отговора искане за присъждане на разноски. В този смисъл следва да се приеме, че настоящата молба е за допълване на постановеното по делото определение № 571/30.10.2023г.

Съдът намира същата за неоснователна и че не следва да зачете разходите, направени от Д. Ж. Д. за обжалване на определение № 2800/18.07.2023г., постановено по гр.д. № 38/2022г. на ОС – Варна.

Отговорността за разноски по делото е правото на страната, в чиято полза е решено делото, да иска и задължението на другата страна да плати направените от първата разноски за неоснователно предизвикания правен спор. Производството по чл.248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. В него само се изменя или допълва решението /съответно окончателния акт – арг. чл. 81 ГПК/ в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Изложеното е валидно и за производството по чл.248, ал.3 ГПК (в т. см. – определение № 179/05.05.2022 г. по ч.гр.д.№ 2830/2021 г., III г.о., определение № 393/17.09.2018 г. по гр.д.№ 2845/2018 г., IV г.о., определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 3926/2017 г., IV г.о., определение № 552/25.11.2016 г. по ч.гр.д.№ 4894/2016 г., IV г. о. на ВКС и др).

Ето защо, съставът на АпС – Варна намира, че не са налице основания за допълване на постановеното по делото определение № 571/30.10.2023г., поради което и искането за изменение на същото по реда на чл.248 ГПК е неоснователно.

По гореизложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Ж. Д., чрез адв. Р.Е. за допълване на постановеното по делото определение № 571/30.10.2023г. като се произнесе по направеното от него искане за присъждане на разноски за 2 адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3