Решение № 641 от 01.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. София, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Д.а Талева

СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора М. Ив. Н. като разгледа докладваното от Д.а Талева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100604708 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 23.02.2022г., постановена по НОХД №5444/2017г., СРС, НО, 107-ми състав, е признал подсъдимия П. Д. И. за ВИНОВЕН в това, че около 03.50 часа на 20.11.2011г., в гр. София, в ж.к. „Младост“ 2, на паркинга пред „Макдрайв“ на търговски обект „Макдоналдс“, находящ се на бул.

„Александър М.“, е причинил средна телесна повреда - без причина нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, след което хвърлил камък и ударил в главата В. А. М., вследствие на което е получил разкъсно-контузна рана в лявата слепоочна област и мозъчна контузия, която му причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, като при падането М. получил и изкълчване на лявата лакътна става, с което му причинил трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като деянието е извършено по хулигански подбуди - осъществено е на публично място, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му НАЛАОЖИЛ наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е ОТЛОЖИЛ за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

1

На основание чл. 45 ЗЗД, с присъдата съдът е осъдил подсъдимия П. Д.

И. да заплати на гражданския ищец В. А. М. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на деянието - 20.11.2011г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият П. Д. И. е бил осъден с присъдата да заплати на В. А. М. 600 лева разноски за адвокатско възнаграждение, направени при предходното първоинстанционно разглеждане на делото.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият П. И. е бил осъден да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР направените разноски в досъдебното производство в размер на 360 лева, да заплати в полза на държавата по сметка на СРС направените съдебни разноски /за двете първоинстанционни производства/ в размер на 3410 лева, както и да заплати 200 лева държавна такса, представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и по 5 лева държавна таксата за служебното издаване на всеки изпълнителен лист.

Срещу тази присъда са постъпили жалби от двамата упълномощени защитници на подсъдимия – адв. Г. В. и адв. В. В., както и допълнение към жалбата на адв. В., с които се иска отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение. Присъдата на районния съд се окачествява като неправилна и незаконосъобразна, излагат се възражения във връзка с уважения граждански иск, като се сочи, че той не е бил приет за съвместно разглеждане по това дело, сочи се още, че присъдата е постановена при доказателствена недостатъчност. В допълнението към жалбата на адв. В. се прави анализ на доказателствата и се отправя упрек към първата инстанция досежно начина, по който са били ценени доказателствата по делото, иска се присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Прави се и доказателствено искане за допускане на СМЕ, която да даде отговор на въпросите: какви наранявания са били причинени на подсъдимия, какъв е механизма на причиняването им, възможно ли е да са били получени по начина, по който той съобщава, каква е медикобиологичната характеристика на установените увреждания, какви са последиците за зрителните способности на подсъдимия вследствие на нараняванията на лявото око, при налично заболяване на дясното око.

В разпоредително заседание на 22.12.2022г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че не се налага разпит на подсъдимия и на свидетели, събирането на нови писмени или веществени доказателства, но искането за назначаване на СМЕ, отправено от защитата, е основателно и следва да се уважи, като заключението следва да се изготви от съдебен лекар и офталмолог, доколкото част от въпросите, поставени от защитата, касаят вида и механизма на констатираните при подсъдимия наранявания. С оглед на 2 това въззивният съд е допуснал и назначил СМЕ, изпълнима от вещи лица със специалност съдебна медицина и офталмология, която да даде отговор на въпросите: какви наранявания са били причинени на подсъдимия, какъв е механизма на причиняването им, възможно ли е да са били получени по начина, по който той съобщава, каква е медикобиологичната характеристика на установените увреждания, какви са последиците за зрителните способности на подсъдимия вследствие на нараняванията на лявото око, при налично заболяване на дясното око.

В съдебно заседание, проведено на 31.03.2023г., въззивният съдебен състав е преценил, че за изясняване на всички обстоятелства от предмета на доказване по делото, е необходимо да бъде проводен допълнителен разпит на ГИ В. А. М., а също и допълнителен разпит на вещите лица, изготвили ДСМЕ в хода на досъдебното производство.

Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура посочва, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Изтъква още, че от събраните в хода на досъдебното и съдебно производство доказателства, се установява, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Наказанието, наложено на подсъдимия, намира за правилно и законосъобразно, като по тези съображения моли да се потвърди присъдата на СРС.

Защитникът на подсъдимия П. Д. И. – адв. В., поддържа изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, като отново прави анализ на събраните доказателства. Посочва, че без основание не са били изискани записите от камерите пред търговския обект, където се е развил инцидента, както и че неоснователно не е бил изяснен въпроса за телесните увреждания на подзащитния му. Акцентира на това, че приетата от първия съд фактическа обстановка, се гради основно на показанията на свидетелите М., С. и В., които са категорични, че по лицето на подсъдимия не е имало кръв и не саа му били нанасяни удари, което се опровергава от СМЕ и от показанията на другите свидетели. Навежда твърдения, че след нанесения удар на подсъдимия, той е бил със затворени очи, не е виждал и не е разбирал какво се случва, като уврежданията му е било възможно да доведат до дезориентация. По изложените съображения моли да се кредитират обясненията на подсъдимия И. и да бъде оправдан, защото се е защитавал срещу едно непосредствено и противоправно поведение.

Другият защитник на подсъдимия – адв. В., също поддържа подадената от него въззивна жалба и допълнителното изложение, представено 3 пред въззивния съд. Прави анализ на доказателствата по делото, като основно съпоставя заключението на СМЕ, назначена в хода на проведеното въззивно следствие и доказателствата, събрани от първия съд. Не дава кредит на доверие на СМЕ, изготвена от д-р Тотев, както и на КСППЕ. Посочва конкретни недостатъци на двете експертни заключения, като по негово мнение, вещите лица, работили по тези експертизи, не са били достатъчно убедителни при защитата им в съдебно заседание. Упреква мотивите към атакуваната присъда, като изтъква, че районният съд не е направил анализ на доказателствата по делото, а ги е преразказал. Намира, че от доказателствата по делото се установява, че пострадалият първи е напсувал подсъдимия и му е нанесъл два последователни удара в областта на главата, което е довело до падане на подсъдимия на земята, който в опит да се защити от противоправното нападение, реализирано от свидетеля М., е хвърлил шепа камъчета. Според адв. В., липсват доказателства, които да сочат на наличието на хулигански подбуди, поради което и инкриминираното деяние е несъставомерно. Защитникът оспорва и уважения граждански иск, който счита за недоказан както по основание, така и по размер. Намира за недоказано, че мозъчната контузия при пострадалия е в резултат от инцидента, като счита, че тя може да е получена при падането в дома му.

Допълва още, че гражданският ищец не е положил никакви усилия да докаже гражданскоправните си претенции, а размера на уважения иск намира за завишен, както и че липсват мотиви, обосноваващи този размер. Поради тези доводи предлага първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.

Подсъдимият П. Д. И. присъства лично в съдебните заседания пред въззивния съд, като дава допълнителни обяснения в хода на проведеното въззивно съдебно следствие и отговаря на поставените от съда и от страните въпроси. В правото си на лична защита, подсъдимият И. казва, че поддържа защитниците си в техните изложения пред съда, моли да бъде оправдан, тъй като не е започнал това, в което е обвинен, а просто се е опитвал да се защитава. В правото си на последна дума, моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите и възраженията в жалбите, подадени от защитниците на подсъдимия, допълненията към тях, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в 4 съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното изменение в частта относно правната квалификация на деянието, размера на наложеното наказание, както и в частта относно размера на уважения граждански иск за претърпените от пострадалия неимуществени вреди, които се явяват пряка последица от престъпното деяние. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционната присъда е постановена при неизяснена в цялост фактическа обстановка. Първостепенният съд не е положил усилия да събере всички възможни и достъпни доказателства, които са от значение за предмета на доказване по делото, игнорирал е и част от доказателствата, което е довело до възприемането на неправилна и непълна фактическа обстановка, до неправилна квалификация на извършеното от подсъдимия и неоснователно уважаване на приетия за съвместно разглеждане граждански иск в пълния му предявен размер.

Въззивният съд подложи на собствена оценка и самостоятелен анализ събраните доказателства в първата и въззивната инстанция, в резултат от което възприе следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П. Д. И. е роден на **** г. в гр. София, българин е, български гражданин, неженен, с висше образование, работи, не е осъждан, с адрес в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. ****, ЕГН: **********.

На 20.11.2011г. подсъдимият И. и свидетелят В. М. били в различни компании в дискотека „Д.“, намираща се в ж.к. „Младост“ в гр. София.

Подсъдимият бил заедно с приятеля си – свидетелят Г.Б.. Свидетелят В. М. също бил с приятели – свидетелите Д. С. и Д. В..

Около 03.00 часа, свидетелите М., С. и В. си тръгнали от дискотека „Д.“, като отишли до заведение „Макдоналдс“, находящо се в ж.к. „Младост“ на бул. „Александър М.“. Когато пристигнали пред заведението, то било затворено, тъй като имало почивка, след която отново трябвало да отвори.

Тримата свидетели решили да изчакат отварянето на обекта, като останали на паркинга пред „Макдрайв“, който бил част от пространството пред заведението.

Подсъдимият И. и свидетелят Г.Б. също напуснали дискотека „Д.“ около 03.00ч. Решили да вървят пеш и по пътя да си спрат преминаващо такси, с което да се приберат по домовете си. Около 03.50 ч. двамата били застанали на тротоара, който се намирал в непосредствена близост до „Макдоналдс“ на бул. „Александър М.“, когато чули псувни и обидни думи, идващи от стоящите на паркинга пред „Макдрайв“ свидетели М., С. и В.. По улицата нямало други хора, както и на паркинга пред заведението, поради 5 което подсъдимият и свидетелят Б. разбрали, че псувните са насочени към тях. Това провокирало подсъдимия да потърси сметка на хората отсреща за поведението им, което не било провокирано от И. и приятеля му.