Решение № 49 от 30.03.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Разград , 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20213300500006 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260016 от 25.09.2020 г. по гр.д № 166/2020 г. по описа на РС - Кубрат, съдът е постановил следното:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М. А., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от 09.12.2019 г. рег. пост./ наст. адрес в ***, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. Д. Г., АК – Разград, вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б. – изпълнителен директор, като частен правоприемник по Договор за продажба на вземания(цесия) от 03.05.2019 г., по издадена в полза на дружеството срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 453/ 10.12.2019 г., изд. по ч.гр. дело № 777/ 2019 г. на РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника – М. М. А., ЕГН **********, да плати на ищеца – заявител, неплатени свои задължения: главница в размер на 1 370.00 (хиляда триста и седемдесет) лева, ведно с законната лихва върху същата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.12.2019 год., до окончателното изпълнение, както и 179.26 (сто седемдесет и девет лева, двадесет и шест ст.) лева - обезщетение за забава начислено за периода от 26.08.2018 г. до 09.12.2019 г., всички съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 594841528/ 19.06.2017 г., сключен 1 между „Провидент Файненшъл България” – ООД, ЕИК 202513690, понастоящем „Файненшъл България” – ЕООД, и М. А., вземанията по който са прехвърлени в полза на дружеството заявител, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликите, както и предявените искове за установяване на следните вземания: за разликата от 1 370.00 лева до предявения размер 1495.23 (хиляда четиристотин деветдесет и пет лева, двадесет и три ст.) лева – главница, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.10.2019 г., до окончателното изпълнение; 235.99 (двеста тридесет и пет лева, деветдесет и девет ст.) лева – договорна лихва за периода 16.09.2017 г. до 25.08.2018 г.; 71.44 (седемдесет и един лева, четиридесет и четири ст.) лева – такса за оценка на досие; за разликата от 179.26 лева до предявения размер 186.84 (сто осемдесет и шест лева, осемдесет и четири ст.) лева – обезщетение за забава за периода 16.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА М. М. А., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от 09.12.2019 г. рег. пост./ наст. адрес в ***, да плати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б. – изпълнителен директор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете за разноски в заповедното производство сумата 146.50 (сто четиридесет и шест лева, петдесет ст.) лева, и за настоящото производство сумата 639.60(шестстотин тридесет и девет лева, шестдесет ст.) лева.

Недоволен от това решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА част е останал жалбоподателят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , който чрез пълномощника си юрисконсулт Г.Г., го обжалва. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него се постанови решение, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - М. М. А., чрез особения си представител адвокат Д.Г. от АК - Разград, депозира отговор на жалбата. Намира същата за неоснователна и моли в обжалваната част решението да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - М. М.

А., чрез особения си представител адвокат Д.Г. от АК – Разград, е подала и насрещна въззивна жалба, на осн. чл. 263, ал.2 ГПК, срещу УСТАНОВИТЕЛНАТА част на процесното решение. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено като неправилно, като вместо него се постанови решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.

Излага подробни съображения.

В срока по чл. 263, ал.3 ГПК, „Агенция за събиране на вземания“ 2

ЕАД, чрез пълномощника си юрисконсулт Г.Г., депозира отговор на насрещната въззивна жалба. Намира същата за неоснователна и моли в обжалваната част решението да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не се явява представител.

Пълномощникът му юрисконсулт Г.Г., депозира писмена молба, с която излага допълнителни съображения в подкрепа на жалбата.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява. Не се явява и редовно призования му особен представител, назначен на осн. чл. 47, ал.6 ГПК, адвокат Д.Г. от АК – Разград. Последната депозира писменна молба, с която поддържа подадените от нея отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба.

Разградският окръжен след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно.

Активната си материална легитимация на кредитор по спорното насрещно вземане ищецът обосновава с твърдението за сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който е титуляр на всички вземания срещу ответника, произтичащи от процесния договор за кредит.

Основателността на предявените искове се обуславя от установяването на следните юридически факти, при проявлението на които възниква процесното вземане, а именно: 1/. наличие на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен между ответника и праводателя на ищеца, 2/. сумата по който е предоставена от кредитора и усвоена от длъжника, 3/. задълженията на последния за връщане на главницата по кредита и заплащане на възнаградителна лихва и други такси по договора да не са били изпълнени на уговорените падежи, т. е. вземанията да са изискуеми; 4/. наличие на валидни договори, сключен между кредитора по договора за потребителски кредит и праводателите на ищеца, с предмет прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит.

Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета на предявените претенции, ищеца следва да установи, че между ответника и неговият праводател, е сключен договор за кредит, съдържащи твърдените права и задължения /размер, срок, падеж, лихви, такси, обезщетения и т. н. /, в това число и предаване на заемната сума от кредитора на кредитополучателят. Следва да установи, че е носител на вземанията по договора за кредит, който са му надлежно прехвърлени от кредитора, чрез договор за цесия, за което е уведомен длъжника. На последно място ищеца следва да установи размера на претенции за главница, лихви и такси. Ответникът, следва да установи правоизключващите си възражения за недействителност на процесния договор за цесия или че е изправна страна, т. е. че е налице погасяване на задължението.

По делото е безспорно установено, че ответникът и „Провидент Файненшъл България” – ООД, ЕИК 202513690, понастоящем „Файненшъл 3

България” – ЕООД са били обвързани от Договор за потребителски кредит № 594841528/ 19.06.2017 г., по силата на който клиентът – ответник е получил сумата 1 750.00 лв., срещу насрещното задължение за връщане на кредита чрез 60 броя седмични плащания, с падеж на първата на 08.07.2017 г., като 59 вноски в размер на по 36.38 лв. и една вноска в размер на последното плащане в размер на 36.24 лв., ГЛП 31.82 %, ГПР 48.0 %. В договора е обективиран общ размер на фиксирана лихва от 345.16 лв., такса за оценка на досие 87.50 лв., като общият размер на дължимата сума по кредита е в размер на 2 182.66 лв. Съгласно чл. 4 от договора, кредитът се предоставя на Клиента в срок от 10 календарн дни от сключванто на договора, чрез банков превод по банковата сметка предоставена от клиента. В случай, че 10-ят календарен ден не е работен ден, кредитът ще бъде преведен на клиента на следващия работен ден. В договора се съдържа банкова сметка на клиента.

Видно от приложените към исковата молба договори за последователно прехвърляне на вземания и уведомителни писма – л. 14 – л.

40 от делото на РС, вземанията на кредитора по договора са прехвърлени от страна на „Файненшъл България” – ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434 по силата на договор за цесия от 01.07.2017 г. и приложение № 1 /л. 14-18 РС/.

След това вземането е прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт” – АД в полза на „Агенция за контрол на просрочените задължения” – ООД по силата на договор за продажба на вземания (цесия) от 31.01.2017 г. и Приложение 1/01.10.2018 г. /л. 19-28 РС/.

След това вземането е прехвърлено от „Агенция за контрол на просрочените задължения” ЕООД на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. и приложение 1 от 03.05.2019 г. /л. 26-32 РС/.

Всеки цедент е упълномощавал цесионера да уведоми по реда на чл.

99, ал. 4 ЗЗД длъжника, видно от пълномощните приложени към исковата молба /л. 33-36 РС/. Уведомителните писма до длъжника с волеизявлението на цесионерите, в качеството на пълномощници, действащи при уведомяването от името на цедентите, са приложени към исковата молба, както и разписка за връчването на длъжника /л. 37-40 РС/.

По възражението на особения представител ответника, че връчването на уведомление за извършената цесия на особения представител на длъжника в хода на образуваното съдебно производство не поражда валидно действие спрямо последния.

При цесията новият кредитор - цесионерът, изразява пред третото лице длъжник - ответника свои самостоятелно права, които той е придобил по силата на цесията чл. 99, ал. 1 и 2 33Д. Законът изключва възможността старият кредитор цедента по цедираното вземане да притежава и представителна власт по това вземане. Договорът за прехвърляне на вземане цесия, става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласие. Това е двустранен договор, който не е формален, тъй като представлява продажба на вземане, но тук следва да се има предвид разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Така и Решение № 1279 от 12.11.1996 г. по гр. д. № 29/1996 г., V г. о.

В съдебната практика по чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД безпротиворечиво е установено правилото, че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на такъв договор 4 вземането преминава от цедента към цесионера. До съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията между страните по него – цедент и цесионер. Целта на задължението на цедента да уведоми длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е актуалният носител на вземането към момента на плащането. Следователно длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението (така определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. 867/2011 г., ІV г. о.). Подобно възражение липсва. Ето защо възражението за неуведомяването на ответника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е без правно значение за спора. Горният извод прави безпредметно обсъждането на въпроса дали връчването на уведомление за извършената цесия на особения представител на длъжника в хода на образуваното съдебно производство поражда валидно действие спрямо последния. Такава е и съдебната практика - Решение № 60 от 7.03.2019 г. на ОС - Разград по в. гр. д. № 25/2019 г., Решение № 168 от 3.10.2019 г. на ОС Разград по в. гр. д. № 213/2019 г., Решение № 4121 от 1.08.2017 г. на ОС Благоевград по в. гр. д. № 205/2017 г., Решение № 692 от 12.02.2019 г. на ОС Благоевград по в. гр. д. № 998/2018 г., Решение № 295 от 31.03.2020 г. на ОС Плевен по в. гр. д. № 97/2020 г., Решение № 113 от 5.02.2020 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 1846/2019 г., Решение № 55 от 17.01.2020 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 1644/2019 г.