Решение № 52 от 13.03.2025, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Момчилград, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20245150100675 по описа за 2024 година

Производството е по предявена искова молба с правно основание чл.108 от ЗС вр.чл.124 от ГПК вр.чл.537 ал.2 от ГПК.

В исковата молба на Е. А. Х. с ЕГН- **********, е посоченото, че с Н.а. за собственост на недвижим имот, придобит по давност на основание чл.587 ал.2 от ГПК, №13, том III, рег.№3234, дело №406 от 23.09.2021г. на нот.А. У., ответниците Ф. А. Х. с ЕГН ********** и съпругата му Г. С.

Х. с ЕГН **********, неоснователно и незаконно са били признати за единствени собственици на Недвижим имот, целият представляващ Поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с.********, общ.Кирково, обл.Кърджали, ЕКАТТЕ 65214, мах.“Студена“, с площ 1448 кв.м., ведно е построените в него: Едноетажна масивна жилищна сграда с висок призем, със застроена площ 114 кв.м., състояща се от: Приземен етаж- две стаи, коридор, баня и складово помещение, Първи етаж - четири стаи, коридор, баня с тоалетна, тераса; Масивна стопанска сграда със застроена площ 29 кв.м., и Масивна стопанска сграда със застроена площ 37 кв.м..

1

Ищецът твърди, че гореописаният имот е съсобственост на З. М. М., като собственик на 5/8 ид.ч.; Е. А. Х.- на 1/8 ид.ч.; Ф. А. Х.- на 1/8 ид.ч.; и Г. А. Х.- на 1/8 ид.ч., на основание придобивна давност и наследствена правоприемственост по силата на чл.68 и чл.79 от Закона за собствеността, чл.5 от Закона за наследството.

Ищецът посочва също така, че съгласно Удостоверение за наследници № 21/20.05.2024г. на общ.Кирково, А. км.с.********,

Х. М. с ЕГН

**********, починал на 29.12.2021г. /акт за смърт № 0005/30.12.2021г. на км.с.********, общ.Кирково, обл.Кърджали, е оставил наследници по закон следните лица; съпругата З. М. М. с ЕГН- **********, и децата- Е. А. Х. с ЕГН- **********- ищеца, Ф. А. Х. с ЕГН- **********- първият ответник, и Г.

А. Х. с ЕГН- **********.

Ищецът подчертава, че ПИ и сградите върху него са били построени между 1978-1980г. от А. Х. М. и съпругата му З. М. М., като от тогава са поддържани от тях двамата и в последствие заедно с трите им деца- Е. А. Х., Ф. А. Х. и Г. А. Х.. След неговата смърт /на А. Х. М./, те са били владени, поддържани и стопанисвани от преживялата съпруга З. М. М. и децата им, всички заедно и с общи усилия и права са упражнявали фактическа власт над тях, добросъвестно и с грижата на добри стопани, като свои, спокойно и необезпокоявано.

В исковата молба е отразено, че Имотът е бил обект на СИО на покойния А. Х. М. и съпругата му З. М. М., които са построили къщата по време на брака си, по силата на придобивна давност. Ищецът заявява, че А.

Х. М. е живял до последно и починал в имота, а Е. А. Х., Ф. А. Х. и Г.

А. Х.- са израснали заедно там, като все още ги владеели и полагали грижи. З.

М. М. /преживялата съпруга/ пък си живеела там поначало.

Ищецът твърди, че родителите винаги са били владелци на имотите, а след смъртта на бащата- всички заедно. Невъзможно било да бъдат придобити, от когото и да е друг, чрез какъвто и да е способ.

Ето защо счита, че те са съсобственици на основание придобивна давност и наследствена правоприемственост на съответните идеални части от процесния имот, а именно: З. М. М. на 5/8 ид.ч., а децата Е. А. Х., Ф. А. Х. и Г.

А. Х.- всеки на по 1/8 ид.ч.

2

Ищецът счита, че отв. Г. С. Х. не притежава никакво право на собственост от процесния имот, а отв.Ф. А. Х. е бил собственик единствено на 1/8 ид.ч. по наследство от баща си А. Х. М..

Ищецът заявява, че е узнал миналата година, че ответниците се снабдили със нотариален акт на свое име, и това е станало при заплащането на дължимите местни данъци по партидата на А. Х. М. за същия имот, а Публичните задължения са били заплащани години наред от него, а след смъртта му от преживяла съпруга и майка З. и от сина Е.. Това е било така и по отношение на битовите сметки като електроенергия и вода. Посочва, че постоянните адреси на страните са били именно в процесния имот.

Ищецът посочва, че след като констатирал това и запитал ответника Ф.

А. Х., последният е заявил, че имотът е само и изцяло негов и на жена му, и отказал да допусне в него ищеца- Е. А. Х.. За случаят е била подадена жалба до РУ- Кирково, с която е било поискано съдействие.

Ищецът посочва, че майката З. М. М. е била подведена от сина си Ф. А.

Х.- първият ответник, да декларира, че той и съпругата му са собственици на процесния имот, с декларация рег.№1183 от 24.01.2024г., по описа на Р.В., помощник-нотариус по заместване при нотариус Д. Г./с район на действие РСКърджали/. Ищецът счита тази декларация за невалидна.

Освен това, и след като разбрала користната им цел и крайния резултат, с декларация рег.№5925 от 20.05.2024г., майката е оттеглила предходната и категорично се отричала от нея. Посочва, че за целта й е назначен преводач от и на турски език, и същата отразявала реалната й воля и житейска истина.

Изразява виждането, че ако ответниците наистина са собственици, то те не биха били се „застраховали“ с такава декларация и съответния текст.

Посочва, че в Удостоверение от 02.08.2023г. на „ВиК“ ООДгр.Кърджали, Разписка №0400019374025100 от 31.07.2023г. за платена услуга към „ВиК“ ООД-Кърджали; Разписка №0400019374025068 от 31.07.2023г. за платена услуга към „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,; Приходна квитанция №5903177036 от 25.07.2023г. за платен местен данък към Община Кирково, партидите за вода, електричество и местни данъци се водели на името на А. Х. М., който цял живот ги заплащал, тъй като е бил собственик.

Ищецът заявява, че ответниците Ф. А. Х. и съпругата му Г. С. Х.

3 никога не са владяли процесния имот като свой, никога не са упражнявали фактическа власт над него за себе си, нямали право на собственост чрез давностно владение, за тях не били налице предпоставките на чл.68 и чл.79 от ЗС, и те в нито един момент не са превръщали държането във владение лично за себе си.

Ищецът сочи, че черпи права на собственик по отношение на процесният недвижим имот, вследствие на придобивна давност, и наследствено правоприемство, с дял от 1/8 идеална част за него- Е. А. Х.. Бил лишен и възпрепятстван от владението на имота.

Предвид изложеното моли съда да признае да установено по отношение на ответниците, че той- ищецът е собственик по давност и наследство с дял от 1/8 идеална част от процесният ПИ- Поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с.********, общ.Кирково, обл.Кърджали, ЕКАТТЕ 65214, мах.“Студена“, с площ 1448 кв.м., ведно е построените в него: Едноетажна масивна жилищна сграда с висок призем, със застроена площ 114 кв.м., състояща се от: Приземен етаж- две стаи, коридор, баня и складово помещение, Първи етаж - четири стаи, коридор, баня с тоалетна, тераса; Масивна стопанска сграда със застроена площ 29 кв.м., и Масивна стопанска сграда със застроена площ 37 кв.м., като иска ответниците да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на него на полагащите му се идеални части.

Моли на осн.чл.537 ал.2 от ЕПК, да с е отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност на основание чл.587 ал.2 от ГПК под №13, том III, рег.№3234, дело №406 от 23.09.2021г. по описа на нотариус А.У., в частта до размера на притежаваните от ищеца идеални части, а именно- 1/8 идеална част за за него ищеца Е. А. Х. с ЕГН- **********, от процесният Поземлен имот. Претендира разноски.

Представя писмени доказателства; Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност на основание чл.587 ал.2 от ГПК под №13, том III, рег.№3234, дело №406 от 23.09.2021г. по описа на нотариус А. У.;

Справка №1397116/16.10.2024г., СлВп. На РС- Момчилград за лицето Ф. А. Х. с ЕГН- **********; Удостоверение за наследници Изх.№21 от 20.05.2024г. на км.с.********, общ.Кирково; Справка за декларация рег.№1183 от 24.01.2024г., и Декларация рег.№5925 от 20.05.2024г. по описа на Р. В., 4 помощник-нотариус по заместване при нотариус Даниела Георгиева, с район на действие PC-Кърджали; Жалба до РУ-Кирково; Удостоверение от 02.08.2023г. на „ВиК“ ООД-Кърджали, Разписка №0400019374025100 от 31.07.2023г. за платена услуга към „ВиК“ ООД, Разписка №0400019374025068 от 31.07.2023г. за платена услуга към „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, Приходна квитанция №5903177036 от 25.07.2023г. за платен местен данък към Община Кирково- всички на името на А. Х. М..

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалният си представителадв.Е. У., поддържа исковата молба така, както е предявена по изложените в съдебно заседание подробни съображения, както и подробно развити в представената писмена защита.

Ответниците Ф. А. Х. с ЕГН ********** и Г. С. Х. с ЕГН ********** /съпрузи/, представлявани от адв.А. С. от АК- Кърджали, оспорват така предявения иск в своя писмен отговор по чл.131 от ГПК.

Намират иска за недопустим и неоснователен, и посочват, че със нот.акт са били признати за собственици на процесните имоти. Заявяват, че владението на имотите е започнало през 1995г., и родителите на първият ответник са заявили, че имотите са тяхна собственост, и могат да правят по тях каквото искат. Именно и поради това извършили цялостен основен ремонт на къщата, преправили една от постройките, а другата- съборили и я направили наново.

Направили и гараж, като за всичко са плащали те, знаейки, че е тяхна собственост- дадено им от родителите на първият ответник.

Заявява, че преди няколко години поискали от родителите на първия от ответниците нас мнението им за това дали да се снабдим с акт за собственост след като имотите вече са били придобити по давност от нас и след извършените подобрения в тях. Родителите на първия от ответниците заявили категорично, след като им се родило първото им дете в края 1994г., и след като брат му бил заминал при семейството си в Русия през 1995г., че целият имот е тяхна собственост и да си правят подбренията и допълнителните строежи така както искали.

Твърдят, че ищеца през 1988-89г. е отишъл да учи инженерство в Русия, оженил се там, родило му се дете, останал да живее и работи в Русия, като повече от десет години след 1995г. не се обаждал на родителите си, нито на някой друг. Дори го издирвали чрез Министерството на външните работи.

5

Освен това сестрата на първия от ответниците- Г. Х. за всичките тези години не е имала никакви претенции към тях за имотите, защото тя се омъжила и си създала собствен дом със съпруга си. Ответниците твърдят, че съседите им знаели, че имотите са им дадени от родителите на тях двамата. Именно и за това свидетелите потвърдили, че това е така и при нотариуса, защото са били свидетели на всичко, което се е случило и случва в процесния имот. Заявяват, че през цялото време родителите са живяли при тях безпроблемно и те правили всичко необходимо за тях, а след смъртта на първия родител, майка им З. М. останала да живее в къщата им заедно с тях завинаги.

Ответниците посочват, че всички са виждали ремонтите, които се извършват в имотите им, но не са възразявали и не са имали каквито и да е претенции към тях, нито пък да заплатят за ремонтите. Развиват доводи, че са собственици на процесните имоти, придобити по надлежния ред, като освен това от 1995г. до настоящия момент владеели и своели имотите като свои, като тези обстоятелства са били известни и на ищеца, който до момента на завеждането на исковата молба от почти 30 години никога не е имал претенции за имотите им.

Правят възражение за изтекла десетгодишна придобивна давност за процесните имоти в тяхна полза, считано от 1995г. до датата на завеждане на исковата молба в съда. През този период на упражняване на владението им, никой, включително и ищеца не е имал претенции за имотите към тях.

Владеели имотите постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, манифестирано пред всички, като с изтичането на десетгодишния давностен срок в тях полза ги придобили по давност. Претендират и разноски.