Определение № 809 от 02.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 809 гр. Стара Загора, 02.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500413 по описа за 2025 година Производството е образувано по частната жалба на „АКПЗ“ АД гр. С. чрез юриск. Г.Б. против определение № 3559 от 16.12.2024., по ч.гр.д.№ 2024/2024г. по описа на Старозагорския районен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Излага подробни съображения за неправилност на постановеното определение в заповедното производство. Счита, че съдът не е взел предвид фактическата и правна сложност на производството, което като заповедно не може да бъде с фактическа и правна сложност. Единственото процесуално действие на процесуалния представител било подаване на възражение, а било ирелевантно, че длъжникът подал мотивирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Счита, че така определения адв. хонорар бил несправедлив, прекомерен и непропорционален на положения труд. Моли да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което да определят разноски в размер на 50 лв.

Моли, в случай, че бъде осъден да заплати разноски съдът да задължи процесуалния представител на длъжника на основание чл. 127, ал.4 ГПК да посочи способ или начин, по който да му бъдат изплатени доброволно присъдените разноски. Не възразява това да стане по посочения ел. адрес.

В срока не е постъпил писмен отговор от другата страна А. З. Ж..

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу 1 подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

Производството по гр.д. № 2024/2024 г. по описа на РС –Стара Загора е образувано по заявление по чл. 410 ГПК от „АКПЗ“ АД срещу А. З. Ж. от гр.

С.З. за вземане в размер на 1715.69 лв., произтичащо от договор за паричен заем от 31.03.2022г. Издадена е заповед за изпълнение № 1092 от 10.05.2024г.

В дадения по чл. 414, ал.2 ГПК срок длъжникът е възразил. Възражението е подадено чрез процесуален представител – адв. К.Б., за което е представено пълномощно и договор за правни услуги от 03.07.2024г. От договора е видно, че процесуалното представителство и защита е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв – за оказване на помощ на материално затруднено лице.

Представен е и списък с разноски.

В срока заявителят не е подал искова молба срещу длъжника, поради което с определение № 2872 от 18.10.2024г. , постановено по ч.гр.д. № 2024/24г. по описа на СтРС е обезсилена изцяло издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. С определение № 3559 от 16.12.2024г. постановено по реда на чл. 248 ГПК, съдът е осъдил „АКПЗ“ АД гр.С. да заплати на пълномощника на длъжника адв. К.Б. 200 лв. адв. възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

При приключване на ч. гр.д. № 2024/2024г. с определение, с което се обезсилва издадената заповед, заповедният съд следва да се произнесе по дължимостта на разноските за заповедното производство и относно размера им. Няма законова забрана на длъжника в заповедното производство да се присъждат разноски, ако такива са били направени. В случая, както бе посочено по-горе, длъжникът не е направил такива във връзка с подаването на възражение, но е поискано определянето на адвокатско възнаграждение с възражението. Защитата на длъжника започва още в заповедното производство с връчването на заповедта за изпълнение и възражението. Както заявителят следва да попълни образеца на заявление и във връзка с това да направи разноски за адвокатско възнаграждение, така и длъжникът следва да попълни образеца на възражение, а и да изготви всякакъв друг вид документ, във връзка с което да направи разноски.

С оглед на изложеното определението на районния съд се явява правилно. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА, когато адвокат окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие, той има право на адвокатско възнаграждение, защото услугата, предоставяна по реда на чл.38, ал.1 ЗА е възмездна. Съдът определя възнаграждението, съответно на положения от пълномощника на длъжника труд по делото и осъжда другата страна да го заплати. В заповедното производството, адвокатът на длъжника има право да иска определянето на възнаграждение. При преценка дължимостта на разноските, сторени в заповедното производство, респ. при определянето им в условията на чл.38, ал.2 ЗА, следва да се има предвид, че същите са по повод 2 подадено възражение срещу издадената в полза кредитора - ищец заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Действително процесуалният закон не изисква обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК, но в случая подаденото възражение е мотивирано, което предпоставя труд по запознаване с материалите по заповедното производство от процесуалния представител на длъжника и изготвяне и представяне по делото на мотивирано възражение.

От друга страна, следва да се има предвид, че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба - чл.

419 ГПК, искане за спиране - чл. 420 ГПК и възражение - чл. 414 ГПК, все действия, с които не се извършва същинска защита срещу заявеното от молителя материално право. Поради тази причина сторените разноски по повод извършване на сочените действия не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от молителя материален интерес. Той има значение единствено при определяне на разноските, сторени от заявителя, предвид посоченото в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г. правило. Едва с отговора на исковата молба по чл. 422 ГПК, ответникът е длъжен да наведе всичките си доводи в защита срещу предявения иск под страх от преклузия, с което осъществява същинската отбрана срещу заявеното материално право.

В настоящия случай, обаче процесуалният представител на длъжника е изложил съображения в подаденото мотивирано възражение, което му действие е обусловило отказа от страна на заявителя да предяви искова молба, а производството по образуваното заповедно производство е приключило с обезсилване на издадената заповед за изпълнение от районния съд. По тези съображения, съдът намира, че адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на длъжника в заповедното производство следва да бъде определено съобразно положения от адвоката труд в размер на 200 лв., като се използва за ориентир чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо въззивният съд намира, че разноските за ползвана адвокатска услуга по повод подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение следва да бъдат в размер 200 лв., както правилно е определил районният съд.

На основание чл. 127, ал.4 ГПК съдът следва да залъжи пълномощника на длъжника – адв. К.Б. да посочи способ или начин, по които да му бъдат заплатени доброволно присъдените разноски, което може да направи на посочения от юрисконсулта в частната жалба електронен адрес.

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3559 от 16.12.2024., по ч.гр.д.№ 2024/2024г. по описа на Старозагорския районен съд, постановено по реда на 3 чл.248 ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА пълномощника на длъжника – адв. К.Б. да посочи способ или начин, по които да му бъдат заплатени доброволно присъдените разноски.

Това може да направи на посочения от юрисконсулта в частната жалба електронен адрес.

Да се съобщи на адв. К.Б. за задължението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4