Определение № 2216 от 11.07.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 963/2025
- Вид
- Определение № 2216
- Подписан
- 11.07.2025
- Състав
- Росица Божилова, Анна Ненова, Татяна Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 286, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 - ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 - ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 - ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 - ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 - ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- чл. 14, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2216 гр. София, 11.07.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Божилова
Членове:
Анна Ненова
Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20258002900963 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение № 79 от 27.01.2025г. по в.гр.д. № 752/2024г. на Апелативен съд – София, с което, като е отменено решение № 261244 от 27.10.2023г. по гр.д. № 9254/2019г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу К. И. С. искове с правно основание чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 56 824. 96 швейцарски франка, представляваща част от дължима главница по договор за потребителски кредит № HL 35735 от 04.04.2008г., цялата в размер на 169 986. 68 швейцарски франка, 730. 31 швейцарски франка неплатени дължими застрахователни премии по договора за периода от 14.05.2013г. до 04.04.2019г. и 980. 49 лева дължими нотариални такси по същия договор.
Оплакванията в подадената касационна жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд не е съобразил, че е налице усвояване на предоставените средства по договора за кредит и реално разпореждане с тях. Ответникът е с висше икономическо 1 образование, а не е потребител със средна икономическа култура. Правени са вноски в швейцарски франкове, което навежда на мисълта за доходи на потребителя в швейцарски франкове. Същевременно от потребителя не е изразена воля за прогласяване недействителност на договора за кредит. От въззивния съд не са съобразени заключенията на вещото лице по съдебната счетоводна експертиза и връщането от банката на надвнесени суми въз основа на предходно съдебно решение между страните. От въззивния съд не е съобразено също, че са премахнати отделни недействителни клаузи, но това не води до цялостна недействителност на договора или сключените към него споразумения (чл. 26, ал. 4 от ЗЗД). При постановяване на решение като процесното потребителят е следвало да бъде информиран, за да е наясно с последиците от недействителността на банковата сделка и при наличие на информиран избор да вземе решението си. Въззивният съд е следвало да вземе предвид възможността, предвидена в чл. 39 от ЗКНИП, за реституция при прогласяване на недействителност на потребителския договор.
Разпоредбата въвежда изискването на чл. 14, ал. 2 от ЗПК от 2006г. (отм.) и нормата на чл. 23 от ЗПК спрямо договори, сключени с потребител за закупуване на жилищен имот. Към момента на сключване на банковата сделка съгласно чл. 14 от ЗПК (отм.) е съществувала възможността при установяване недействителността на потребителски кредит на кредитора да се дължи чистата стойност на кредита. Касаторът счита, че това положение е приложимо и в случая. При отхвърляне на настоящия иск за ищеца съществува възможност да образува нови производства за реституиране на даденото, което най-малко ще доведе до генериране на нови разноски.
Според изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК въззивният съд се е произнесъл по въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и по въпроси, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Конкретно формулираните въпроси са:
1. При установена неравноправност, поради което и нищожност на 2 клауза от договора, касаеща прехвърлянето на валутния риск от повишаване курса на валутата, в която е уговорен и усвоен кредитният лимит, спрямо валутата, използвана за равностойност, в случая евро, но липса на изрично искане за неприлагане на договора за банков кредит, как следва да процедира съдът и следва ли да установи нищожност на договора и сключените към него допълнителни споразумения?
2. В хипотеза на банков кредит, при който сумата на кредита е предоставена и усвоена в швейцарски франкове, но кредитополучателят се е разпоредил с нея в друга валута, как следва да процедира съдът когато установи неравноправността на клаузите, по силата на които потребителят трябва да изплаща кредита в швейцарски франкове и да носи целия валутен риск от поскъпване на швейцарския франк спрямо лева и еврото? Може ли договорът да се прилага при първоначални условия, като месечните вноски бъдат осъществявани в уговорената валута, но превалутирани от банката по първоначален курс и без такси за превалутиране на сумите? Представлява ли това изменение на договора, за което на потребителя следва да бъде искано съгласие?
Във връзка с въпросите касаторът се позовава на решение № 50015 от 27.08.2024г. по т.д. № 657/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 50011 от 26.11.2024г. по т.д. № 1060/2020г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 50008 от 05.03.2025г. по т.д. № 1367/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
3. В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на старата (евро), а не в чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена в договора за кредит, и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната (евро) и в коя валута се дължи връщането на кредита?
Във връзка с въпроса касаторът се позовава на решение № 168 от 29.01.2021г. по т.д. № 2184/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 170 от 16.03.2021г. по т.д. № 1901/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.
4. При установена нищожност по договор за банков кредит, обезпечен с недвижим имот на потребител, поради нищожност на клаузата от договора, касаеща валутата на предоставените в кредит суми, а именно швейцарски 3 франк, следва ли съдът да присъди чистата стойност на оставащите суми в унисон с разпоредбата на чл. 39 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители или по аналогия разпоредбата на чл. 14 от ЗПК (отм.) или следва да отхвърли предявените искове в цялост?
Според посоченото в изложението въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 50008 от 05.03.20205г. по т.д. № 1367/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Въззивното решение се определя от касатора и като очевидно неправилно. Приложени са постановките на решения на СЕС по тълкуване на Директива 93/13, но без за това потребителят – ответник да е изразил ясна воля за установяване на недействителността на договора при наличие на яснота относно правните последици от тези негови действия. Отнета е възможността на ответника да вземе информирано решение желае ли запазване на договора с оглед крайните икономически резултати от обявяване на недействителността. В случая са заплатени едва 30% от задълженията.
Очевидно неправилен е и изводът, че кредитът е усвоен в евро.
От насрещната страна по жалбата К. И. С. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Липсва основание за допускане на касационно обжалване. По същество се поддържа, че въззивното решение е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба на „Юробанк България“ АД срещу решението на Апелативен съд – София в частта относно исковете за сумата от 730. 31 швейцарски франка неплатени дължими застрахователни премии по договор за потребителски кредит № HL 35735 от 04.04.2008г. за периода от 14.05.2013г. до 04.04.2019г., както и за сумата от 980. 49 лева дължими нотариални такси по същия договор, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Решението на въззивния съд в тази част е под 4 касационния праг на обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК - по гражданско дело, но с цена на исковете под 5 000 лева.
В останалата част касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.
При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:
С предявени на 12.07.2019г. искове от „Юробанк България“ АД е поискано присъждане на сумата от 56 824. 96 швейцарски франка, дължима главница по договор за потребителски кредит № HL 35735 от 04.04.2008г., обезпечен с ипотека, със законната лихва за забава от датата на исковата молба. Искът е бил предявен като частичен, при пълен размер на главницата от 169 986. 68 швейцарски франка. В исковата молба е било изложено, че въз основа на договора банката е предоставила на К. И. С. кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 100 000 евро по курс купува на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита (към 16.04.2008г. – 162 669 швейцарски франка).
Крайният срок за погасяване е бил 300 месеца, считано от датата на усвояване на отпуснатите суми. Към договора за кредит са били сключени допълнителни споразумения от 09.03.2009г., 30.03.2010г., 04.01.2011г. и 30.06.2011г. Поради неизпълнение на договорните задължения (неплащане на погасителна вноска с падеж 10.10.2012г.), банката е обявила целия остатък от задължението по банковата сделка за незабавно изискуемо и дължимо с нотариална покана, връчена при условията на чл. 47, ал. 1 – ал. 5 от ГПК на 04.06.2018г., съгласно удостовереното от нотариуса, при което са били дължими главница от 169 986. 68 швейцарски франка, 93 188. 24 швейцарски франка договорни лихви, 88. 50 швейцарски франка такси, 730. 31 швейцарски франка застраховки и 980. 49 лева нотариални такси.
С подаден отговор К. И. С. е оспорил исковете. Възразил е, че банката 5 не е имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като са надплащани суми. За обявяването на предсрочната изискуемост ответникът не е бил уведомен. Неправилно е бил задължен да плаща кредита във валута, която не дължи (получена е била сума в евро). Лихвата по кредита е била многократно увеличена. Същевременно с влязло в сила на 13.02.2019г. решение по гр.д. № 49117/2012г. на Софийски районен съд са били обявени за недействителни клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 12, ал. 1, чл. 22, ал. 1 от договора, като е било постановено връщането на надплатени суми по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Според ответника недействителни са били и договорните каузи на чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 3, ал. 3, чл. 6, ал. 2, чл. 8, ал.
2 и ал. 3, чл. 22, ал. 2.
В образуваното пред Софийски градски съд съдебно производство (гр.д.
№ 9254/2019г.) са били събрани писмени доказателства, както и е било изслушано заключение на съдебна счетоводна експертиза (основно заключение с две допълнения).
С решение № 261244 от 27.10.2023г. по делото К. И. С. е бил осъден да заплати на банка претендираната частично главница от 56 824. 96 швейцарски франка (заместваща валута от 34 933 евро), със законните лихви за забава от датата на исковата молба.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че на 04.04.2008г. между К. И. С. и „Юробанк България“ АД (с предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД) е бил сключен договор за потребителски кредит № HL35735. Потвърдено е било, а не е било и спорно между страните, съдържанието на договора. Съгласно клаузата на чл. 1, ал. 1 на кредитополучателя се е предоставял потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на равностойността на 100 000 евро по курс “купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита. В деня на усвояване на кредита страните са подписвали Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, в което се е посочвал приложимият към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове (чл. 1, ал. 2).
Разпечатката съдържа 36 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6be6f950-5c12-4e01-95bc-17c0430929e5