Решение № 1875 от 12.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1875 гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело № 20231100504132 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „С.В.“ АД, с ЕИК ******* срещу постановление за разноски на частен съдебен изпълнител М.П. от 20.02.2023 г. по изп. дело № 20238510400025, с което е отказал ревизиране на приетите в поканата за доброволно изпълнение разноски, представляващи такса по т. 31 ТТРЗЧСИ, държавната такса за издаване на изпълнителен лист и такса за банков превод, като с обжалваното постановление е приел за събиране и допълнителна такса в размер на 12 лева по т. 4 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че постановлението на съдебния изпълнител било незаконосъобразно, тъй като не предоставил счетоводен документ, обосноваващ налагането на таксата по т. 31 ТТРЗЧСИ за допълнителни разноски, като нямало основание да събира такса за издаване на изпълнителен лист и съответните банкови такси за превод на суми, тъй като за тях взискателите не разполагали с изпълнителен титул. Не следвало да се начислява и такса за връчване на обжалваното постановление по т. 4 ТТРЗЧСИ.

С депозираното на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, взискателите Г. С.М.П.“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД, чрез упълномощения адвокат В.С., оспорват жалбата като неоснователна, с твърдения, че таксата за издаване на изпълнителен лист съставлявала принадлежност към главното вземане и била дължима, за което представя практика на ВКС. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, като присъди на Г. С.М.П.“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД разноските за настоящото производство.

Съдебният изпълнител, на когото е поверено воденето на изп. дело № № 20238510400025 ЧСИ-М. Петков депозира подробни мотиви по обжалваното 1 постановление, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.З ГПК. Няма възражения по допустимостта на жалбата, но я намира за неоснователна, като развива съображения за това.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства намира следното :

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител – постановление за разноски, изх. № 13737/20.02.2023 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника „С.В.“ АД, ЕИК *******, за намаляване размера на приетите за събиране суми за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод в общ размер на 10,91 лева, такса по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева и т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12 лева за връчване на постановлението.

Жалбата, по която е образувано настоящото производство, има допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е упражнено срещу акт на съдебен изпълнител М.П., peг. № 851, с който искането на длъжника „С.В.“ АД, ЕИК ******* за намаляване/изключване на приети разноски е оставена без уважение.

Произнасянето на съдебния изпълнител е обективирано в постановление за разноските, изх. № 13737/20.02.2023 г.

От приложените преписи на документите, съдържащи се в изпълнително дело № 20238510400025, се установява, че изпълнителното производство е образувано срещу „С.В.“ АД, ЕИК *******, по молба на Г. С.М.П.“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД, депозирана чрез процесуален представител адв. Д., въз основа на изпълнителен лист от 20.04.2022 г., издаден по гр. дело № 31868/2021 г. на СРС, ГО, 38 състав, за принудително събиране на сумата от 51,41 лева - присъдени разноски, като в молбата е направено искане тази сума да се събере заедно със сумата 5,91 лева – такси за издаване на изпълнителния лист и 5 лева – банкова такса за преведени такси към ЧСИ, за която сума взискателите не разполагат с изпълнителен титул, но са представени доказателства за заплащане на тези такси.

До длъжника „С.В.“ АД, ЕИК ******* е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е включена сумата 10,91 лева - разноски и сумата 127,48 лева – такси по ТТРЗЧСИ, като от постановление за разноски, изх. № 2043/09.01.2023 г. става ясно, че е начислена такса по т. 31 – допълнителни разноски в размер на 24 лева и съответно такси за издаване на изпълнителен лист и за банкови преводи в размер на сумата 10,91 лева.

Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г.

К., IV Г. О. на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.

2

Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.

Жалбоподателят оспорва принципната си отговорност за разноски с оглед злоупотребата с процесуални права от страна на взискателите, включително оспорва и техния размер.

При липса на доказателства към образуване на изпълнителното производство „С.В.“ АД, ЕИК ******* да е погасило задължението си към цедента М.С. или към цесионерите – взискатели в производството Г. С.М.П.“ ЕООД и „К.М.“ ЕООД, разноски за иницииране и провеждане на изпълнителното производство, са дължими.

Длъжникът обаче е задължен за заплащане само на релевантните разноски – тези, които са направени с оглед принудителното събиране на вземането и за таксите, начислени при реализиране на основанията, обуславящи дължимостта им. В този смисъл напълно неясно е въз основа на какви фактически основания е начислена таксата от 24 лева по т. 31 ТТРЗЧСИ и какво е конкретното предметно съдържание на тези допълнителни разноски, т.е. в какво са се изразили те.

С обжалваното постановление за разноски е начислена такса по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12 лева с посочено основание „за настоящото постановление за разноски“.

Точка 4 ТТРЗЧСИ предвижда за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа да се събира такса 10 лв. (12 лева с ДДС), ето защо тълкуването на волята на съдебния изпълнител налага извод, че таксата е събрана за връчване на самото постановление като акт на съдебния изпълнител, за което действие обаче няма основание да бъде начислявана.

Установяването на задължения за заплащане на такси се осъществява с императивни разпоредби, които не подлежат на разширително тълкуване. В т. 4 ТТРЗЧСИ няма предвидена такса за връчване на актове на органа по изпълнението.

Съдебният изпълнител дължи произнасяне по исканията на страните и е длъжен да им ги съобщава, но за изготвянето на тези актове и съобщаването им не следва да се събират такси. В този смисъл, в нарушение на принципа за ограничително тълкуване на т. 4 ТТРЗЧСИ, съдебният изпълнител е начислил такса (12 лева) за връчване (или изготвяне) на постановлението, с което се е произнесъл по възражението на длъжника срещу разноските, приети за удовлетворяване в производството.

По тези съображения така начислените такси по т. 31 и т. 4 ТТРЗЧСИ са незаконосъобразни и не следва да се възлагат в тежест на длъжника.

По отношение на таксата за издаване на изпълнителен лист, включително банковата такса за превод на сумата и банковата такса за превода на таксите за образуване на изпълнителното производство, са представени доказателства, които установяват заплащането на тези суми. Действително съдебната практика приема, че държавната такса за издаване на изпълнителен лист се събира в изпълнителното производство като релевентна разноска и без да е обективирана в изпълнителния лист, когато заплащането е доказано. В случая жалбата се основава на искане за намаляване на тази такса, което противоречи на нормативната установеност на държавните такси, което е принцип, залегнал в основния закон. В този смисъл тези разноски не могат да бъдат изключени от дължимите от жалбоподателя.

При този изход на спора в полза на „С.В.“ АД, ЕИК *******, би се породило правото на присъждане на разноски за настоящото производство, но такова искане не е 3 формулирано с частната жалба.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника „С.В.“ АД, ЕИК *******, постановление за разноски, изх. № 13737/20.02.2023 г. на частен съдебен изпълнител М.П. по изп. дело № 20238510400025, с което без уважение е оставено възражението на длъжника за ревизиране на приетите разноски за такси и ПОСТАНОВЯВА:

ИЗКЛЮЧВА от приетите в постановление за разноски, изх. № 2043/09.01.2023 г. разноски по изпълнително дело № 20238510400025 образувано по описа на ЧСИ М.П., както следва : таксата по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева за допълнителни разноски и таксата по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12 лева, приета с постановление за разноски, изх. № 13737/20.02.2023 г..

Решението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4