Решение № 4246 от 26.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4246 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20241110209719 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Подадена е жалба от „*****“ АД, с ЕИК ********** чрез юрк. Г. С. срещу наказателно постановление № СО-ОД-Ю-24-10-025/07.06.2024 г. на зам.-кмета на Столична община, с което на жалбоподателя на основание чл. 154б, ал. 5 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община му е наложена имуществена санкция от 5000 лв. за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 18 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община.

В жалбата се излагат доводи за това, че словесното описание на нарушението не кореспондира с цифровата квалификация от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община. Твърди, че „*****“ АД не е транспортирало строителни отпадъци, доколкото процесното МПС представлява бетоновоз и може да вози единствено бетон. Последното непопадало в обхвата на дефиницията за „строителни отпадъци“, за чието транспортиране също се използвала специализирана техника. Отделно от това се твърди, че неясно описаната фактическа обстановка, препятства правото му да разбере в какво се състои нарушението и да организира защитата си. Уточнява се, че не става ясно защо е ангажирана отговорността на дружеството, а не на водача на превозното средство. Допълва, че от снимката не става ясно в какво се изразява извършеното нарушение. Излага доводи за необосновано висок размер на наложената имуществената санкция. При условията на 1 алтернативност, твърди, че извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска от съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от юрк. С., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Иска обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Поддържа искането си за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна чрез процесуален представител - адв. П. предлага на съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 05.11.2023г. в Столичния инспекторат бил получен сигнал по електронната поща от лице, означено като Н. С., в който същата е посочила, че е станала свидетел на нарушение, извършено на същата дата, около 12:00 часа на бул. „Иван Гешов“, в участъка от бул. „България“ до ул. „Георги Софийски“, изразяващо се в това, че бетоновоз с регистрационен номер ********** разлива бетон по пътното платно в големи количества. Подателката сигнала прикачила към имейла и направен от нея снимков материал.

В хода на извършената проверка било изпратено писмо до КАТ като въз основа на получената информация, че собственик на заснетото превозно средство е „*****“ АД.

До същия била изпратена покана, в 3-дневен срок от получаването и да се яви за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На 06.02.2024г. представител на жалбоподателя се отзовал на поканата като в негово присъствие и в присъствието на един свидетел бил съставен АУАН № 24-10-025/06.02.2024г. за извършено нарушение на 29а, ал. 1, т. 18 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община. Същият е подписан без възражения.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № СО-ОД-Ю-24-10-025/07.06.2024г. Същият е връчен на регистратура в жалбоподателя на 17.06.2024г. На 27.06.2024г. е подадена жалбата – повод за образуване на настоящото производство.

Така изложените факти се установяват от събраните гласни доказателства - показания на свидетелката Д. Г., които са ясни и категорични, сигнал, подаден от Н. С., снимков материал към нея, покана за съставяне на АУАН, известие за доставяне, писмо от КАТ от 29.11.2023г. и приложена към него справка, актуално състояние, заповед рег. № СОА24-РД09-2149/20.02.24г., длъжностна характеристика на Д. Г. и приложение № 1 към нея, АУАН и Наказателно постановление. Приетата по-горе фактическа обстановка се установява по категоричен начин от доказателствата по делото, като поради липсата на каквито и да било противоречия в доказателствените източници на 2 основание чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК по-подробен техен анализ не се налага.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон.

От установените по делото обстоятелства въз основа на събраните доказателства с оглед приложимите правни норми е видно, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказващият орган формално е спазил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, давайки пълно описание на нарушението, посочвайки дата и място на извършено, както и обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и доказателства в подкрепа на изложеното. Същите обаче не са достатъчни да установят по несъмнен начин извършване на нарушение от страна на жалбоподателя.

Наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушението по чл. 29а, ал. 1, т. 18 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, който забранява замърсяването на уличните платна при транспортиране на строителни отпадъци и земни маси. Следва да се отбележи, че съдът не споделя изложеното в жалбата възражение за това, че бетонът (за който се твърди, че е единственото, което е възможно да бъде превозвано от бетоновоз) не попада в обхвата на цитираната разпоредба. Посоченият от жалбоподателя чл. 58 от същата наредба действително разглежда различна хипотеза – за реда за транспортирането на строителни отпадъци и земни маси. Наличието на такъв ред обаче, респ. дали същият е бил или не е бил спазен, не е предмет на настоящото производство. Т. 5 на чл. 29а също касае различна от настоящата хипотеза, доколкото същата не се отнася до транспортни средства с неуплътнени каросерии и/или без предпазни мрежи или чергила. Посоченото без съмнение не изчерпва начините, по които може да бъде замърсено пътното платно.

Съдът споделя обаче възражението за неяснота на описаната фактическа обстановка, в 3 частност нейната непълнота. Видно е, а такъв извод се потвърждава и от показанията на св. Д. Г., че АУАН е съставен изцяло въз основа на посоченото в постъпилия сигнал.

Същият не е проверен. Лицето, което е подало сигнала не е установено. Единствените извършени от страна на служителите на Столичен инспекторат действия са такива по установяване на собствеността на заснетото МПС (посредством проверка в регистрите на КАТ). След като е станало ясно, че същото е собственост на юридическо лице, не е изследван въпросът каква дейност и за кого е извършвана с бетоновоза, нито от кой е бил управляван той в посочените в АУАН, съответно НП ден и час. Датата и мястото на извършване на нарушението са възприети единствено въз основа на съдържанието на непроверения сигнал. При липса на показания на лицето, което е направило снимките, не може да се приеме, че приложения снимков материал удостоверява достоверна дата.

Следва да се посочи, че административнонаказателният характер на производството изисква именно наказващият орган да докаже по несъмнен начин, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на конкретно лице за реализирано от него правонарушение. По преписката обаче не се съдържат доказателства, че е спазена процедурата по установяване на лицето, което в действителност е управлявало МПС на сочената дата. Отговорността няма как да почива на предположения.

По посочените съображения съдът намира, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е доказано и на това основание обжалваният акт следва да бъде отменен.

За пълнота следва да се посочи, че в НП правилно е посочена санкционната разпоредба на чл. 154а ал. 2 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община (към датата на съставяне на наказателното постановление), която предвижда имуществена санкция в размер от 1 000 до 5000 лв. Наказващият орган обаче не е съобразил целите на чл. 27 ЗАНН като е определил санкция в максималния размер от 5000 лв.

При този изход на делото основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 ЗПП размер на 80,00 лв. за настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-ОД-Ю-24-10-025/07.06.2024 г. на зам.кмета на Столична община, с което на основание чл. 154б, ал. 5 от Наредба за 4 организация на движението на територията на Столична община на „*****“ АД, с ЕИК ********** е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл.

29а, ал. 1, т. 18 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община

ОСЪЖДА Столична община да заплати на „*****“ АД, с ЕИК ********** сумата от 80,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5