Определение № 63 от 17.01.2018, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Гражданско дело 324/2017
- Вид
- Определение № 63
- Подписан
- 17.01.2018
- Състав
- ИВАН БОЖИКОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.164, ал.1, т.3, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.253 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.23, ал.6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.235 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2018
Дупница
Номер
Година Град
IІ гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
17.01.
2018 на Година закрито
Иван Димитров
В заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от гр.
324
2017 дело № по описа за г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Лега Консулт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дружба”, бл.24, вх.Б, ет.4, ап.28, представлявано от управителя Р. П., чрез адв. Р.Г., съд. адрес:***, срещу „Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева баня” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул.
„Серафим Йорданов” № 1, представлявано от Н.С.К., с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Делото е преразпределено на настоящия съдия-докладчик на 12.12.2017 г.
Съдът намира, че на основание чл.253 ГПК следва да измени доклада по делото, съобщен с определение от 24.03.2017 г.:
- в т.1 /Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения/, като го допълни по следния начин: Ищецът сочи, че представеното допълнително споразумение между страните от 01.11.2008 г. за промяна на месечната абонаментна такса е подписано не от посочения в него изпълнителен директор, а от Кирил Василев Калдръмов като упълномощено лице; в процесния период той е представлявал дружеството и като член на Съвета на директорите. Между страните е била установена трайна търговска практика Виктор Чобанов да получава и да подписва за ответника издадените от ищеца фактури, включително процесните. Давността за процесните вземания е прекъсвана многократно с изрични устни признания от д-р Н.К., Виктор Чобанов, Искра Генкова – Капаноглу; налице е и изрично писмено признание, направено с договор от 14.08.2012 г. между страните.
Ответникът е оспорил наличието на упълномощаване на Кирил Василев Калдръмов за подписването на допълнително споразумение между страните от 01.11.2008 г.; оспорил е по реда на чл.193 ГПК истинността на договора от 14.08.2012 г. между страните. Посочил е, че към датата 14.08.2012 г. изпълнителен член на Съвета на директорите на ответното дружество е Н.К.; към датата 14.08.2012 г. Искра Генкова – Капаноглу е само член на Съвета на директорите и съгласно чл.235 от ТЗ не може да представлява дружеството.
- в т.2 /Правна квалификация на претендираните права и възражения/, като го допълни по следния начин: Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания; оспорва истинността на договора от 14.08.2012 г. между страните.
- в т.4 /Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване/, като го допълни по следния начин: Общоизвестно е, предвид публичния характер на Търговския регистър – чл.23, ал.6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че от 24.08.2010 г. до настоящия момент изпълнителен член на Съвета на директорите на ответното дружество е Н.С.К., а от 27.06.2008 г. до настоящия момент Искра Генкова – Капаноглу е член на Съвета на директорите на дружеството; че към 14.08.2012 г. е действал уставът на „СБР
- Сапарева баня” АД, приет на 18.11.2002 г.
Съдът намира, че на основание чл.253 ГПК следва да отмени определението от 05.12.2017 г. за назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите: - дали мастилото на първите шест и на последната страница от процесния договор между страните от
14.08.2012 г. /л.105-108/ е на една и съща възраст; - дали първите шест и последната страници са отпечатани по едно и също време, а ако има разлика във времевия интервал - каква е тя; посредством изследване на химическия състав на мастилото на договора, да установи, има ли разлика в състава между това на първите шест и това на последната, седма страница от договора.
Видно от заключението на вещото лице Т.К. /л.229-239/, хартията на седемте страници на договора не притежава уникални характеристики и не може еднозначно да се посочи конкретен производител и партида; няма общоприет, безспорен и утвърден метод за датиране на документи по стареене на материала – хартия и пишещи вещества; при използваните методи в тази насока е необходим документ – еталон /с известна дата на съставяне, съхраняван при същите условия, изготвен на идентична хартия и с идентично пишещо вещество – такъв в конкретния случай няма/, като липсва гаранция за достигане до конкретен извод и липсва повторяемост на резултатите при неколкократно извършване на един и същ анализ. Следователно посредством гореописаната експертиза не биха могли да бъдат изяснени по несъмнен и категоричен начин поставените въпроси.
Съдът намира, че на основание чл.253 ГПК следва да отмени определението от 27.09.2017 г. в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца за преразпит на свидетеля М. П. във връзка с твърдени устни признания от представители на ответника на процесните задължения. Първоначално направеното искане с молба от 11.04.2017 г. е за допускане до разпит на един свидетел, включително и за „установяване на обстоятелствата кой, кога и как е приемал работата и е признавал задълженията”.
В съдебното заседание от 11.04.2017 г. съдът е уважил искането, без да конкретизира установяваните обстоятелства /следователно свидетелите са допуснати за всички групи обстоятелства, описани в молбата/; съдът е уважил и реципрочно искане на ответника за разпит на двама свидетели, направено без да се сочат конкретни установявани обстоятелства.
В протокола от съдебното заседание от 09.05.2017 г. свидетелят П. единствено е посочила, че „д-р К.… винаги е бил запознат с текущите задачи… както и за правените признания е наясно, беше наясно със задълженията, с правените от нас счетоводни справки и уточняване, дали това са задълженията.” Свидетелката не е давала отговори /положителни или отрицателни/ на въпроси за обстоятелствата, кой, кога и как е признавал задълженията, предмет на делото.
Предвид неприключилото производство по делото няма пречка за провеждане на допълнителен разпит относно тези обстоятелства, тъй като доказателственото искането е било направено своевременно – на датата на първото съдебно заседание. Признанието на вземане представлява едностранна сделка, а не договор; страната, която извършва признанието, не може да бъде принудена да състави и документ.
Поради това не е налице ограничение по смисъла на чл.164, ал.1, т.3, пр.2 ГПК и е възможно да се установява признание на вземане над 5 000 лева със свидетелски показания.
Доколкото свидетелите на ответника са искани и допуснати, без да се сочат конкретни установявани обстоятелства, липсва пречка да бъде допуснат допълнителен разпит и на свидетеля Н.К. за същите обстоятелства – и на него не са задавани въпроси за тях. Съдът указва на ответника, че би могъл да доведе свидетеля и едновременно да поиска неговия допълнителен разпит, като по този начин свидетелите биха могли да бъдат разпитани в едно съдебно заседание.
Съдът счита за неоснователни исканията на ищеца по реда на чл.190 ГПК, респ. – чл.192 ГПК, за представяне на договор за правна помощ между Искра Капаноглу и Ирен Савова по дело с Емил Славчев.
Предпоставка за основателност и на двете искания е по делото да има данни, че такъв документ действително е бил съставен и се намира у страната, респ. третото лице, предвид неблагоприятните последици от неизпълнение на задължението за представяне на документа. По делото е изказано единствено твърдение в тази насока, неподкрепено с доказателства.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ доклада по делото, съобщен с определение от 24.03.2017 г.:
- в т.1 /Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения/, като го допълва по следния начин: Ищецът сочи, че представеното допълнително споразумение между страните от 01.11.2008 г. за промяна на месечната абонаментна такса е подписано не от посочения в него изпълнителен директор, а от Кирил Василев Калдръмов като упълномощено лице; в процесния период той е представлявал дружеството и като член на Съвета на директорите. Между страните е била установена трайна търговска практика Виктор Чобанов да получава и да подписва за ответника издадените от ищеца фактури, включително процесните. Давността за процесните вземания е прекъсвана многократно с изрични устни признания от д-р Н.К., Виктор Чобанов, Искра Генкова – Капаноглу; налице е и изрично писмено признание, направено с договор от 14.08.2012 г. между страните.
Ответникът е оспорил наличието на упълномощаване на Кирил Василев Калдръмов за подписването на допълнително споразумение между страните от 01.11.2008 г.; оспорил е по реда на чл.193 ГПК истинността на договора от 14.08.2012 г. между страните. Посочил е, че към датата 14.08.2012 г. изпълнителен член на Съвета на директорите на ответното дружество е Н.К.; към датата 14.08.2012 г. Искра Генкова – Капаноглу е само член на Съвета на директорите и съгласно чл.235 от ТЗ не може да представлява дружеството.
- в т.2 /Правна квалификация на претендираните права и възражения/, като го допълва по следния начин: Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания; оспорва истинността на договора от 14.08.2012 г. между страните.
- в т.4 /Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване/, като го допълва по следния начин: Общоизвестно е, предвид публичния характер на Търговския регистър – чл.23, ал.6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че от 24.08.2010 г. до настоящия момент изпълнителен член на Съвета на директорите на ответното дружество е Н.С.К., а от 27.06.2008 г. до настоящия момент Искра Генкова – Капаноглу е член на Съвета на директорите на дружеството; че към 14.08.2012 г. е действал уставът на „СБР - Сапарева баня” АД, приет на 18.11.2002 г.
ОТМЕНЯ определението от 05.12.2017 г. за назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите: - дали мастилото на първите шест и на последната страница от процесния договор между страните от 14.08.2012 г. /л.105-108/ е на една и съща възраст; - дали първите шест и последната страници са отпечатани по едно и също време, а ако има разлика във времевия интервал - каква е тя; посредством изследване на химическия състав на мастилото на договора, да установи, има ли разлика в състава между това на първите шест и това на последната, седма страница от договора.
ОТМЕНЯ определението от 27.09.2017 г. в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца за преразпит на свидетеля
М. П. във връзка с твърдени устни признания от представители на ответника на процесните задължения; допуска до допълнителен разпит при режим на довеждане свидетеля М. П. за установяване на обстоятелствата кой, кога и как е признавал задълженията, предмет на делото.
Указва на ответника, че липсва пречка да бъде допуснат допълнителен разпит и на свидетеля Н.К. за същите обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по реда на чл.190 ГПК, респ. – чл.192 ГПК, за представяне на договор за правна помощ между Искра Капаноглу и Ирен Савова по дело с Емил Славчев.
НАСРОЧВА гр. д. № 324/2017 г. по описа на
ДРС в открито съдебно заседание за 09.02.2018 г. от 10, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: