Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 648 от 05.12.2025, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 2056/2025
Вид
Решение № 648
Подписан
05.12.2025
Състав
КАЛИН ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 25, ал. 1, изречение първо · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. Монтана, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20251630102056 по описа за 2025 година

Разглежда се положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот с П.вно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът П. Д. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Монтана, ул.,,П.Х.‘ № 4 е предявил срещу Община Монтана, ЕИК: ххх, със седалище и адрес на уП.вление: гр.Монтана, ул.,,Извора‘‘ № 1 иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът П. Д. П. е собственик на следния имот: Дворно място извън регулацията на с. С., обл.Монтана в местност ,,Блатото‘‘, целият имот от 1 200 кв.м., заедно с паянтова жилищна сграда, кошара и кош, съгласно Нотариален акт № 30, том 8 дело № 1255/1992 г. от 10.08.1992 г. на нотариус при МРС, представляващ имот с проектен идентификатор съгласно скица-проект за делба ***/шестдесет и седем хиляди шестстотин шестдесет и седем, точка, осемдесет и пет, точка, четиридесет и едно/, включен в общата площ на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.С., обл.Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-612/28.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес: с.С., местност ,,Белия брег‘‘, с площ от 3 003 /три хиляди и три/ кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята:шеста, предишен идентификатор:няма, номер по предходен П.н: 085011 и индивидуализиран в приложеното Геодезическо заснемане с обект: ,,Скица- проект за делба на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.С. общ.Монтана‘‘, 1 както и да бъде наП.вено изменение в КККР чрез отразяване на делбата на имота и П.вото на собственост на страните;

Да бъде изменен частично Акт за частна общинска собственост № 43, том 1, рег. № 120 от 18.01.2019 г. в частта, с която Община Монтана е актувала като общинска собственост целия имот с идентификатор 167667.85.11 по КККР на с. С., обл.Монтана, местност ,,Белия брег‘‘ с площ от 3003кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: шеста, предишен идентификатор: няма, номер по предходен П.н: 085011 до размера на признатите П.ва за ищеца: имот с идентификатор *** с адрес: с.С., местност ,,Белия брег‘‘, с площ от 1200 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, нива, съгласно Скица- проект за делба на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.С., общ.Монтана.

Претендира деловодни разноски по реда на чл. 78, ал.1 от ГПК.

Ищцата претендира, че е собственик върху процесния имот на осн.

Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 30, том 8, дело /№ 1255/1992 от 10.08.1992 г. на нотариус при МРС, придобит от продавача П.С.В. и съпруга й В.Г.В., преди смъртта му.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В законния едномесечен срок от ответника Община Монтана е постъпил писмен отговор на исковата молба. Искът се оспорва в цялост, за което се излагат пространни съображения. Към отговора се прилагат относими писмени доказателства. В отговора се твърди, че собственик на имота, въз основа на Акт за частна общинска собственост № 5782/17.01.2019 г., ползващ се с обвързваща материална доказателствена сила е Община Монтана. От друга страна не били налице твърдяните в исковата молба обстоятелства и предпоставки, въз основа на които ищецът се легитимира като собственик на спорния имот.

Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим, като предявен от и срещу надлежни страни в производството.

Разгледан по същество, съдът намира иска за неоснователен Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:

По делото са приети писмени доказателства, допуснати са до разпит и са изслушани в съдебно заседание показанията на свидетелите: Б. П. Б./без дела и родство/ и А.В.Ц./ без дела и родство/.

От представения от ищеца към исковата молба и приет като доказателство

2 по делото нотариален акт №30, том \/ІІІ, дело 1255/ 10.08.1992 г. на нотариус при Районен съд гр. Михайловград е видно, че ищецът П. Д. П. е собственик на имот без номер, представляващ дворно място, находящо се извън регулацията на с. С., общ. Монтана в местността ,,Блатото” с площ от 1 200 кв.м. Този имот ищеца е закупил от П.С.В., предоставен й в дял с решение от 17.12.1990 г., постановено гр. дело № 46 по описа на Михайловградски районен съд Монтана за 1990 г.

Процесният поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. С., общ. Монтана с площ от 3 003 кв.м е с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, номер по предходен П.н: 085011 и се намира в местност „Белия брег”, землище с. С., общ. Монтана.

Собственик на този имот по документи е община Монтана, актуван с акт за частна общинска собственост №5782/ 17.01.2019 г., вписан в Служба по вписванията гр.Монтана. Този акт е официален документ..

П.вата на Община Монтана произтичат от придобивния способ, даден от закона - чл. 25, ал. 1, изречение първо от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 19 от същия закон, тъй като извън признатите П.ва на П.воимащите лица, няма призната и възстановена собственост върху земеделската земя, представляваща поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. С., общ.

Монтана. Следователно, при лиП. на други собственици върху тази земя и след възстановяване на П.вата на собствениците, този имот е придобит на горепосоченото основание от община Монтана и към момента единственият вписан за този имот собственик в кадастралните регистри към Службата по геодезия картография и кадастър гр. Монтана и в регистъра към Служба по вписванията гр. Монтана е община Монтана.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на П.вата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на П.на за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че земя, останала след възстановяването, е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване.

Ето защо следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ урежда П.вния статут на земите, за които не са подадени заявления за възстановяване. Само тези земи представляват остатъчен фонд, който се придобива от общината по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и съответно тя има П.во да се разпорежда с тях.

Преди да бъде отразен в кадастралната карта на с. С., общ.

Монтана с настоящия си идентификатор, по предходен П.н (КВС) поземлен имот с идентификатор *** е бил с номер 085011 и със същата площ от 3003 кв.м, със същия начин на трайно ползване: нива, т.е. между поземлен 3 имот с идентификатор *** и имот Л9085011 е налице пълна идентичност. Това обстоятелство и придобивното основание, въз основа на което община Монтана. се легитимира като единствен собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. С., общ.

Монтана се доказва с приложените към настоящия отговор доказателства, а именно: Протоколно решение №4/08.10.2008 г. от заседание на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, ведно с Приложение №1, неразделна част от него и Заповед № 117/ 10.10.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Монтана.

Процесният поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на С., общ. Монтана не е идентичен с имота, описан в нотариален акт №30, том \/ІІІ, дело 1255/ 10.08.1992 г. на нотариус при Районен съд гр. Михайловград, като няма данни имота с проектен идентифактор *** да е включен в имота с идентификатор ***, предвид следното:

- намират се в различни местности - процесният е в местността „Белия брег”, а имота на ищеца е в ,,Блатото”;

- имат различно предназначение - процесният е земеделска земя нива, а този на ищеца - дворно място;

- имат различни съседи - съседи на ПИ *** са поземлени имоти с идентификатори: *** (номер по предходен П.н 085012), представляващ земеделска земя нива, собственост на П. Д. П. и М.К. П., *** (номер по предходен П.н 085015), земеделска земя нива, собственост на П. Д. П. и М.К. П. и *** (номер по предходен П.н 085007),представляващ гора в земеделски земи собственост на община Монтана, а на имота на ищеца са път, В.Ц.П., П.К., Т.М. и В.П.

Неидентичността на двата имота се установява и от показанията на свидетелите, разпитани в откритото съдебно заседание- същите потвърдиха, че имотът на ищеца се намира в местността ,,Блатото‘‘ и не е внасян в ТКЗС, като винаги се ползвал от П.С. и впоследствие от наследниците, както и от представената от ищеца скица, изготвена от вещо лице по гр. дело №46 по описа на Районен съд гр. Монтана за 1990 г.

Видно от представената пълна история имоти № 085012 и №085015 по картата на възстановената собственост на землище с. С., общ.

Монтана са били собственост на В.Г.В., възстановени на неговите наследниците с решение №18 РГ/23.08.1999 г. на общинска служба по земеделие гр. Монтана в съществуващи стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ след заявяването им от наследника Р.В.С..

Решението с което е възстановено П.вото на собственост на наследниците на В.Г.В. по преписка №18235 върху имоти №2085012 и №9085015 в съществуващи стари реални граници и одобреното от 4

Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Монтана със Заповед №117/10.10.2008 г. решение №4/08.10.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, ведно с Приложение №1, неразделна част от него по безспорен начин доказват, че това са земеделски земи, за които възстановяването е извършено по реда на ЗСПЗЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи Земеделски земи, са тези земи които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен П.н, или с околовръстен полигон, не са включени в горския фонд, не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради, не са заети от мини и кариери от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.

От така изложеното по - горе може да се наП.ви извод, че представения нотариален акт № 30, том \/ІІІ, дело 1255/ 10.08.1992 г. се отнася за друг имот, а не за част от имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. С., общ. Монтана.

Тъй като искът за собственост е положителен установителен, доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на имота е върху ищеца, което не беше осъществено в процеса.

Водим от горното, съдът намира, че положителният установителен иск за собственост по чл. 124, ал.1 от ГПК, следва да се отхвърли в цялост, като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно фактическата и П.вна сложност на делото съдът определя в размер от 300 лв.

Водим от горното, съдът, на осн. чл.235, ал.2, вр. чл.12 от ГПК РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като

НЕОСНОВАТЕЛЕН

И

НЕДОКАЗАН положителен установителен иск с П.вно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено спрямо Община Монтана, ЕИК: ххх, със седалище и адрес на уП.вление: гр.Монтана, ул.,,Извора‘‘ № 1 , че П. Д. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Монтана, ул.,,П.Х.‘ № 4 е собственик на следния имот: Дворно място извън регулацията на с. С., 5 обл.Монтана в местност ,,Блатото‘‘, целият имот от 1 200 кв.м., заедно с паянтова жилищна сграда, кошара и кош, съгласно Нотариален акт № 30, том 8 дело № 1255/1992 г. от 10.08.1992 г. на нотариус при МРС, представляващ имот с проектен идентификатор *** съгласно скицапроект за делба/шестдесет и седем хиляди шестстотин шестдесет и седем, точка, осемдесет и пет, точка, четиридесет и едно/, включен в общата площ на поземлен имот с идентификатор ***/ шестдесет и седем хиляди шестстотин шестдесет и седем, точка, осемдесет и пет, точка,единадесет/ по КККР на с.С., обл.Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-612/28.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес: с.С., местност ,,Белия брег‘‘, с площ от 3 003 /три хиляди и три/ кв.м., трайнопредназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята:шеста, предишен идентификатор:няма, номер по предходен П.н: