Определение № 234 от 13.03.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 234 гр. Монтана, 13.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Албена Миронова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20251600500109 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 -278 от ГПК.

С определение рег. № 20/07.01.2025г. , постановено по гр.дело № 887/2024г. РС Монтана е прекратил на основание чл. 129,ал.3 ГПК производството по делото , образувано по искова молба на Д.Б. с посочен адрес в гр. *срещу К. А., Г. М. и Р. П. с предмет делба на наследствен недвижим имот в село *, поради неизпълнение указанията на съда за внасяне сумата 1200 лева , необходима за заплащане възнаграждение на особени представители на ответниците Г. М. и Р. П..

Така постановеното определение е връчено на ищцата на посочения от нея по делото електронен адрес на 09.01.2025г., като в указания едноседмичен срок, на 17.01.2025г. по пощата е подадена от ищцата частна жалба с приложени доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса. Твърди се в жалбата, че определението на РС Монтана за прекратяване на делото е неправилно. Изложени са доводи, че на ответниците Г. и Р. К. е налице редовно връчен препис от исковата молба. Във връзка с искането на съда за заплащане сумата 1200 лева за назначаване на особени представители се поддържа, че в указания срок е предоставила на съда данни, че тези страни живеят в *., уведомени са от нея за делото и е посочила електронни адреси, на които да им се връчват съобщение по делото, с което интересите им са защитени. От друга страна самите ответници Г. и Р. К. са посочили на съда чрез електронната му поща своите електронни адреси, но не са съобразили, че следва да изпратят молбите си по обикновената поща. Указания от съда по редовността на подадените по електронен път молби не са им изпращани. Наведени са и доводи, че всички участници в делото са информирана за него , ответниците Г. и Р. К. са редовно уведомени и не са с неизвестен адрес . Иска се отмяна на определението за прекратяване на делото и продължаване на действията по движението му.

1

Писмен отговор на частната жалба е подаден от ответницата К.А. , чрез пълномощник адвокат Ц. Д. , с който оспорва същата с твърдения, че ищцата не е изпълнила указанията на съда да внесе сумата 1200 лева, поради което и правилно в съответствие с процесуалния закон съдът го е прекратил. Претендира разноски.

Окръжен съд Монтана , като взе предвид твърденията на жалбоподателя, приложеното гр.дело и въз основа на закона приема следното:

Жалбата е допустима за разглеждане като подадена в срок срещу определение, преграждащо развитието на делото , поради което и съгласно чл. 274,ал.1,т. 1 от ГПК е допустима за разглеждане.

Установява се, че гр.дело № 887/2024г. на РС Монтана е образувано по искова молба на Д.Б. с посочен адрес в гр. *и адрес на електронна поща срещу К. А. с посочен адрес в гр. *и адрес на електронна поща, Г. Г. и Р. Г.с посочени ЕГН на всяка, както и адрес в гр. *, ул. *, с предмет делба на наследствен между страните недвижим имот в село *.

По указания на съда исковата молба е вписана, като е разпоредено връчване по реда на чл. 131 ГПК преписи на ответниците. В списъка за връчване от 30.05.2024г. ответниците Р. и Г. са посочени с имена Р. П. и Г. М. и адрес гр. *, ул. * № *, вх.*,ет.*,ап. *.

Установено е от приложените по делото книжа, че Р. и Г. К. не са намерени на посочения адрес в гр. *, като по данни на връчителя към РС *апартамента има нов собственик и по негова информация двете ответници не живеят в него. По делото са приложени доказателства за връчване книжата чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47,ал.1 и ал. 2 ГПК на 15.07.2024г. и на 03.08.2024г. с указания в двуседмичен срок да се явяват в канцеларията на РС *за получаване на съобщения по гр.дело № 887/2024г. . В указания срок страните Р. и Г. К. не са се явили да получат книжата по делото. В изпълнение изискванията , предвидени в чл. 47,ал.3 ГПК РС Монтана е извършил служебна справка за адресната им регистрация и наличие на трудови договори. От приложените по делото на л.34-37 справки се установява, че към дата 13.09.2024г. няма данни за регистрирани трудови договори, като адресът на Г. К., постоянен и настоящ е гр. *, ул. * № *, а адресът на Р. К. , постоянен и настоящ, е гр. *, ул. * № *.

С разпореждане от 13.09.2025г. съдът е указал на ищцата в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на съда сумата 1200 лева за назначаване на особен представител на две от ответничките и в същия срок представи документ за това.

Указанията са изпратени на 16.09.2024г. по електронен път на ищцата, като на 18.09.2024г. по електронен път е заявила, че няма основание за назначаване на особен представител, като на 19.09.2024г., също по имейл е посочила, че Г. и Р. живеят в *, посочила е електронните им адреси за връчване. С разпореждане от 22.11.2024г. съдът повторно е указал, че в едноседмичен срок следва да внесе сумата от 1200 лв. , тъй като двете ответници не са намерени на регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на Република България. Указано е също така, че според предвидените законови правила съдът не може да приеме, посочените от ищцата техни ел.адреси, като адресатът единствено сам 2 може да посочи съдебен адрес за връчване съдебни книжа и за призоваване. Изрично е указано, че при неизпълнение - производството по делото ще бъде прекратено, а исковата молба ще бъде върната. Указанията на съда не са изпълнение в дадения срок. На 12.12.2024г. по електронен път е подадено от Г. К. писмо, без да е подписано с КЕП, с искане книжата по делото да й бъдат изпратени на посочения електронен адрес.

На 07.01.2025г. е постановено обжалваното определение, с което производството е прекратени и исковата молба е върната. В мотивите съдът е приел, че страната може да посочи съдебен адрес за връчване на книжа по делото, но такъв от ответниците не е посочен . Изпратените имейл адреси не са направени съгласно изискванията на процесуалните правила, регламентиращи кореспонденцията по ел.поща. За защита интересите и законните права на страните в което и да е производство, съда не може да наруши задължителните разпоредби на закона. Към 07.01.2025 г. не са представени доказателства за внесения депозит, а също така липсват подадени от ответниците редовни молби с посочени адреси за връчване книжа по делото, поради което е налице неотстранена в срок от ищцата пречка за движение производството по делото и същото на основание чл. 129,ал.3 ГПК подлежи на прекратяване.

Така постановеното определение е неправилно, поради следното:

Частната жалба се разглежда по реда на чл. 278 ГПК, като предвидените в чл. 269 ГПК ограничения относно правомощията на въззивния съд не са приложими в настоящето производство и съдът може да проверява правилността на обжалвания акт и на невъведени в частната жалба оплаквания и новопредставени доказателства. По този начин в уредбата на обжалването на определения и разпореждания законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина (чл. 10 ГПК) пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно начало. Последователното провеждане на този принцип изисква приложение и на останалите правомощия на съда при пълен въззив. В този смисъл тълкуването , дадено в с Тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 год. по тълк.дело № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС.

Безспорно е установено, че на ответниците Г. К. и Р. К. преписите от исковата молба са връчени за отговор по реда на чл. 47,ал.1 и ал. 2 ГПК чрез залепване на уведомление на посочения в исковата молба адрес в гр. *, ул. * № *, като този начин на връчване законосъобразно е избран поради данните, че апартамента по адреса е собственост на друго лице и по негови данни тези две лица не живеят на адреса. Безспорно е, че в указания в уведомлението двуседмичен срок лицата не са се явили за получаване на книжата.

В тази хипотеза на връчване съгласно чл. 47,ал.3 ГПК съдът дължи служебно проверка за адресната им регистрация и случай, че посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2. Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. В случая в резултат на извършената от съда на 3

13.09.2024г. проверка е установен адрес на Г. К., съвпадащ с посочения такъв в гр. *, на който книжата са изпращани за връчване и не е намерена. По отношение ответника Р. К. обаче в справката от 13.09.2024г. /л. 37/ е установен адрес в гр. *, ул. * № * , заявен на 23.07.2024г. . На този адрес не се установява съдът да е изпращал книжа за връчване на ответника Р. К., поради което и по отношение на този ответник не се установява да са налице предпоставките на чл. 47,ал.6 ГПК за назначаване на особен представител и дадените от съда с разпореждане № 3452/13.09.2024г. указания до ищцата за внасяне сума за назначаване особен представител на този ответник са незаконосъобразни и неизпълнението им няма за последица прекратяване на основание чл. 129,ал.3 ГПК производството по делото.

По отношение ответника Г. К. се установява редовно връчване по реда на чл.

47,ал.1 и ал. 2 ГПК, липса на установен друг адрес или месторабота за връчване на книжа, поради което и съгласно чл. 47,ал.6 ГПК на същата следва да бъде назначен особен представител, който да осъществи защитата й по делото.

По делото обаче е постъпила по електронен път молба от Г. К., с която сочи свой електронен адрес за връчване книжата по гражд.дело № 887/2024г. по описа на РС Берковица. Вярно е, че тази молба не е подписана с квалифициран електронен подпис съгласно изискванията на чл. 102 б ГПК, според който съдилищата са длъжни да приемат процесуални действия в електронна форма и не може да отказват приемането на електронни изявления, с които се извършват процесуални действия, когато:1. са спазени изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/; 2. изявленията са подписани с квалифициран електронен подпис, когато законът изисква саморъчен подпис за валидността на определени изявления.

Съгласно чл. 102ж ГПК идентификацията на лицата, подаващи електронни изявления, се извършва по реда на Закона за електронната идентификация или чрез средствата за електронна идентификация, издадени в друга държава членка, които отговарят на условията по чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014, а електронните изявления до съда се подписват с квалифициран електронен подпис /КЕП/ , когато законът предвижда писмена форма за извършването им и наличие на подпис.

Извършеното от Г. М. процесуално действие чрез електронна поща представлява използване на електронна пощенска услуга, т.е. представлява подаване на документ по електронен път, който е разрешен от ГПК начин за осъществяване на процесуални действия на страните (чл. 62, чл. 102е, чл. 102ж, чл. 102з), наред с другия начин на дистанционно изпълнение – подаване по пощата, двата начина предвидени в чл. 62, ал. 2 ГПК. Същото има характер на електронен писмен документ по смисъла на чл. 3,ал.1 и ал. 2 ЗЕДЕУУ, съдържа електронно изявление , като негов автор е Г. М., посочена в изявлението като негов извършител /чл. 4 ЗЕДЕУУ/ .

В случая обаче електронното изявление на Г. К. М. от 12.12.2024г. не отговаря на изискванията на закона за подписан писмен документ , тъй като не е подписана с КЕП, но съдът е бил задължен съгласно чл. 101 ГПК да й укаже, че извършеното от нея процесуално 4 действие е нередовно, тъй като съгласно чл. 100 във връзка с чл. 102 ГПК за валидно извършено процесуално действие извън съдебно заседание законът изисква освен писмена форма и подпис на лицето, от което изявлението изхожда, поради което и следва да отправи изявлението си в писмена форма със саморъчен подпис или в електронна форма, но подписано с КЕП. В случай, че указанията на съда по реда на чл. 101 ГПК не се изпълнят в определен от него срок, то съгласно чл. 101,ал. 3 процесуалното действие се счита за неизвършено.