Решение № 122 от 08.05.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Шумен, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И. Й. Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20243630202096 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №27-2400151/28.10.2024 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на „АЛФА КОМЕРС” ООД, с ЕИК837101357, със седалище и адрес на управление: **************, представлявано от К.Х.К., с ЕГН**********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/. Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподателят не се явява лично. За него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата и излага конкретни доводи в защита на направените искания.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шуменадминистративно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание и в представени писмени бележки излага подробни съображения.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на 1 изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

„АЛФА КОМЕРС” ООД осъществява дейност в селскостопанска база в с.Илия Блъсково, местност „Ясаклъка“, община Шумен, област Шумен. На 18.09.2024 год. по повод трудова злополука с лицето И.Т.И., с ЕГН********** в посочения по-горе обект и на 20.09.2024 год. по документи била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от длъжностни лица при „Инспекция по труда”, гр.Шумен. Било констатирано, че работодателят при осъществяване на дейността си на 26.06.2024 год. е възложил на водача на селскостопански машини И.Т.И. работа в склада за зърно към база 2 в с.Илия Блъсков, местност „Ясаклъка“, а именно преграждане на склада за две отделни култури, завивайки с найлон бали от пресована суха слама с размери 240:120:90 см., подредени в един ред, въпреки, че съгласно сключения с него трудов договор длъжността му е определена само като „водач селскостопански машини“. Такава работа /изграждане на преградна стена от бали/ не била вменена на работника и съгласно връчената му на 01.03.2024 год. длъжностна характеристика за длъжността „водач селскостопански машини“.

По време на проверката било установено, че с оглед изпълнение на поставена задача на земята в помещението бил поставян найлон, след което с челен товарач върху него са поставени бали. Върху така изградената стена тримата работещи И.Т.И., Н.К.Г. и Г. С.С. завивали балите с найлон. Дейността по преграждане на склада с бали и завиването им с найлон е била възложена на горепосочените работници от свидетелят Д. С. Г. на длъжност склададжия по нареждане на управителя на дружеството. Около 11.00 часа на 26.06.2024 год. работникът И.Т.И. се подхлъзнал и паднал на бетонната настилка на склада. След като бил откаран в ЦСМП, била установена травма в областта на лумбални, торокални прешлени и десен глезен.

От страна на работниците Н.К.Г., Г.С.С. и Д. С. Г. била попълнена Декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ в която посочват, чe на 26.06.2024 год. задачата им е била да преградят склада за зърно, чрез подреждане на бали и завиването им с найлон. От страна на управителя на дружеството-жалбоподател били попълнени писмени обяснения на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ, в които излага, че на 26.06.2024 год. е получил телефонно обаждане от лицето Д. С. Г., в което е бил уведомен, че работникът И.Т.И. не се чувства добре и че след пристигане на место го е намерил седнал на земята и е разпоредил да бъде откаран до болнично заведение в гр.Шумен.

Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР2435891 от 09.10.2024 год., който бил връчен на управителя на дружеството на 09.10.2024 год. За констатираното нарушение на 09.10.2024 год. на дружеството- 2 жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №272400151/09.10.2024 год., като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.118, ал.1 от КТ. Актът е бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го е подписал, без да изложи възражения. Впоследствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в които излага несъгласие с описаната фактическа обстановка, като твърди, че липсват данни за възлагане на посочената дейност на лицето Д. Г., както и че лицето И.И. е бил ангажиран с изграждане на посочената преградна стена и че е получил нараняването именно при тази дейност.

Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, както и депозираното възражение е издадено наказателно постановление №27-2400151/28.10.2024 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на „АЛФА КОМЕРС” ООД, с ЕИК837101357, със седалище и адрес на управление:

**************, представлявано от К.Х.К., с ЕГН**********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С. Г. Т., отчасти на свидетеля Д. С. Г., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката С. Г. Т., доколкото същата пряко е участвала в извършената проверка и показанията й почиват на нейни преки и непосредствени впечатления от фактите, за които свидетелства. В същото време показанията й са последователни, непредубедени и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

По отношение показанията на свидетеля Д. С. Г. съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани в частта, в която свидетелства, че не е получавал нареждания от управителите на дружеството и не е нареждал на работниците извършване на дейност по преграждане на склада. В тази връзка съдът намира, че показанията на посочения свидетел противоречат на първоначално дадените от него обяснения на основание разпоредбата на чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, в които заявява, че на 26.06.2024 год. е получил задача от управителите на дружеството да преградят склада за зърно, а той е дал задача на работниците Н. Г. и И. да я изпълнят, както и че всеки ден получава задачите от управителите, а той ги разпределя на работниците. Показанията на свидетеля Г., до голяма степен са заинтересовани и имат за цел избягване от дружеството на съответната административно-наказателна отговорност за констатираното и описано в наказателното постановление нарушение. В същото време в останалата си част показанията на свидетеля, в които същият заявява, че работи в дружеството на длъжност „склададжия“ и че на посочения ден действително посочените работници са извършвали преграждане на склада 3 посредством поставяне на бали и найлон кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и с установената от съда фактическа обстановка и следва да бъдат кредитирани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КТ Работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. Разпоредбата на чл.66, ал.1 от КТ съдържа изчерпателно посочване на данните, които следва да се съдържат в трудовия договор, като в т.2 от същата разпоредба изрично като такова е посочено наименованието на длъжността и характера на работата.

Съгласно приложения като писмено доказателство по делото трудов договор №275/01.03.2024 год. лицето И.Т.И., с ЕГН********** е било назначено на длъжност „водач селскостопански машини“. В същото време от материалите по делото се установява, че на 26.06.2024 год., непосредствено преди лицето да претърпи трудова злополука, същото е изпълнявало работа, несвойствена за длъжността му, като е участвало в преграждане на складово помещение посредством поставяне на бали и найлон. В същата насока са и дадените от работниците Н.К.Г., Г.С.С. и Д. С. Г. сведения в попълнените от тях Декларации на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ.

От изложеното се налага категоричния извод, че доколкото на работника е била възложена за изпълнение дейност, различна от работата, характерна за заеманата от него длъжност, е извършена едностранна промяна на съдържанието на трудовото правоотношение и то в частта, касаеща длъжността и характера на работата. Промяната е била извършена едностранно, доколкото лицето по волята на работодателя е извършвало дейност, изразяваща се в поставяне на сухи бали, завиването им с найлон, с цел преграждане на склада за зърно на две отделни части, което не влиза в длъжностната характеристика на длъжността „водач селскостопански машини“.

Следователно доколкото лицето И.Т.И. е бил назначен на длъжност „водач селскостопански машини“, а е изпълнявал дейност, попадаща в кръга на друга длъжност, се налага извода, че дружеството – жалбоподател, в качеството си на работодател едностранно е променило съдържанието на трудовия договор чрез промяна в длъжността и характера на работата, с което е осъществило от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.118, ал.1 от КТ.

Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че дружеството – жалбоподател е работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, доколкото именно то е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.

Административно-наказващия орган правилно и законосъобразно е квалифицирал нарушението, като е ангажирал отговорността на юридическото лице, в качеството му на работодател за допуснатото нарушение на чл.118, ал.1 от КТ.

4

За посоченото нарушение санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. В този смисъл съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил съответната санкционна разпоредба. В същото време съдът намира, че административно наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието, като е наложил на дружеството - жалбоподател имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

Съдът не кредитира твърдението на дружеството-жалбоподател, изложено в жалбата, че изпълняваната от работника И. дейност не му е била възложена от работодателя, поради което не е било налице едностранно изменение на трудовото правоотношение. Както става ясно от обясненията на свидетеля Д. С. Г., дадени както в съдебно заседание, така също и в попълнената от него Декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, последният е получил задача от управителя на дружеството да бъде преграден склада за зърно на две отделни части, след което той е разпределил работниците за изпълнение на поставената задача. В същата насока са и дадените обяснения от лицето Н.К.Г., който в попълнената от него Декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ заявява, че също е участвал в извършване на преграждането на склада за зърно на две части посредством бали слама, както и че задачата му е била поставена от Д. С. Г. и че длъжността му не включва извършване на подобен род дейности. Независимо от обстоятелството, че разпределението на работниците е било извършено от свидетеля Д. С. Г., се установява, че задачата е била поставена от управителите на дружеството. Последните са именно лицата, които отговарят за спазване на трудовото законодателство от управляваното от тях дружество и са били длъжни да вземат всички необходими мерки, за да не се допуска нарушение на разпоредбите на трудовите договори. С даването на подобни указания са били наясно, че това ще доведе до изпълнение на несвойствени от работниците функции, които не са включени в длъжностните им характеристики и в обхвата на заемата от тях длъжност.